На днешната дата преди 85 години в Монтана се е родил великият български писател Йордан Радичков, един от малкото безспорни таланти в България, който си отиде на 21 февруари 2004 г.
Нека почетем голямата му дарба и човеколюбие и няколко негови цитата:
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.
* * *
Препинателният знак служи да напомня на всяко изречение, че е смъртно.
* * *
Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!
* * *
Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да разбере със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи.
* * *
Не се наемам да изброя всичките умалителни имена в българския език, не е по силите ми. Но понякога си преповтарям част от споменатите по-горе. Като ги преповтарям, започвам да изпитвам особено умиление към тях: Хлебец. Слънчице. Звездица. Огнец! Човечец!… Дори самият живот започва да изглежда друг, като го нарека тайно в себе си животец! Бог създаде света, но не се трогна от него. Дори с пръст не го докосна! А човекът умали създаденото от бога, трогна се от умаленото и не само че го пипна с пръст, но го и погали!
* * *
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!
0 Коментара