Тя е ефирна и нежна, с красиво лице и проницателни, топли кафяви очи. И излъчва онова сияние, което имат само бременните жени. Трудно ми е да си представя, че тази крехка млада жена има една от най тежките професии на света – педиатричен невроонколог. Да, точно така – тя лекува деца с мозъчни тумори.
В един горещ неделен ден сядаме на обяд в гpадината на ресторант „Механата“ в чикагско предградие. И двете сме с маски, а тя веднага вади дезинфектант. Кристияна Кънева е на 33 години, от които вече 19 е в Америка.
Първо пристига майка ѝ, Нели Кънева, заедно с втория си съпруг. След три години идва и самата Кристияна. Както почти на всички новодошли, и на нея в началото всичко в Чикаго ѝ изглежда голямо, сиво, недостъпно. Дори гимназията, в която учи, в началото ѝ изглежда „огромна и негостоприемна“.
В училище, заради нeзнанието на английски език, („знаех само 5 думи“, ми каза тя), в началото е много трудно. Макар и добър математик, Кристияна и досега помни кошмара на задачите с думи в девети клас за площта на футболно игрище. Започва в класовете с деца, които не знаят езика (ESL- English as a Second Language). „Дори някои
учители ми се подиграваха, че не говоря добре езика“,
споделя тя. Това я амбицира силно, а и през цялото време има изключителната подкрепа и обич на майка си.
Нели Кънева е инженер по микроелектроника, но в Чикаго работи като чистачка в началото, а после като детегледачка в богати семейства. Нели Кънева, като почти всички родители, дошли в Америка, иска да даде най-доброто образование на дъщеря си.
Само една година отнема на тийнейджърката Кристияна от ESL класове да бъде преместена в тези за напреднали деца. Спомня си тези години с известна тъга, казва, че постоянно е трябвало да се доказва. Както и тъжната констатация, че никъде не принадлежиш – „В Америка си чужд, но и в България също си чужд.“
Следват години на къртовски труд, учене, учене, учене и разбира се – лишения. Завършва биология в Уиеслиън университет в Илинойс, а после медицина в университета
Лойола в Чикаго. Специализира
педиатрия в престижнaта университетска болница
Тъфтс в Бостън, после следва тясна специализация по детска онкология и хематология в педиатричната болница в Лос Анжелис, една от най-големите детски болници в САЩ. Последнaтa годинa специализира и работи като детски невроонколог в педиатричната болница “Лури” в Чикаго. Според д-р Кънева, “Лури” разполага не само с най-нова и специално построена за целите сграда, но и с най-модерна апаратура и технологии. И най-вече – с медицински кадри на световно ниво.
Казва, че си е избрала специалността още преди да кандидатства медицина и опровергава всички учители и колеги, които твърдят, че ще си промени мнението, веднъж като започне да учи. Но
Кристияна следва стъпките на баща си,
лекар в България.
Работата с онкоболни деца е много тежка, емоционална, но и много вдъхновяваща. Освен онколoг, лекарят е психолог, семеен консултант, грижи се палиативно за малките пациенти. Понякога онкологът продава надежди, понякога търгува с време, понякога е изповедник, много често очакванията са колосални.
„Най-хубавото от работа е, когато лечението приключи и децата натискат звънеца за свършване на терапията“, казва Кристияна. Повечето пациенти порастват пред очите ѝ. Някои от тях, за жалост, никога не порастват. „Най-тежко е, когато още отначало е ясно, че случаят е безнадежден“, споделя д-р Кънева. Като при един многo рядък вид рак на мозъкa, от който 99 % от диагностицираните умират през първите една-две години. Тогава е непосилно тежко. И, въпреки че се опитва да свикне, младата лекарка
винаги страда за изгубения детски живот.
Нейната вяра, упование, цел и мисия са с напредването на научните изследвания да се стигне до лечение на рака. Дори наскоро д-р Кристияна Кънева започна и ново предизвикателство в научната лаборатория в Чикаго “Темпус Лабс”. В тази частна компания се извършва генетично профилиране на различни видове рак. След редица изследвания, някои от пациентите се свързват с нови терапии, фокусирани на определени мутации в тумора или им се предлагат имунотерапии. За съжаление, не всеки, който минава през тези тестове може да се възползва от специалната терапия. Много малък процент от пациентите са идеалния “match”, поне засега. В Темпус Лабс” д-р Кънева
завежда отдела за развитие на Детска онкология
и има амбиции да създаде най-голямата база данни за педиатрична онкология – не само в цяла Америка, а и в света.
Съпругът ѝ, Ерик Кейди, е главен инженер по информационни технологии. Двамата са създали бутиково семейство като в приказките. Млади, красиви, успешни в работа си, те се обичат и се грижат за кучето си Хъмфри. Когато обаче решават да създадат семейство, срещат трудности при зачеването. Тук тя ми споменава нещо много интересно. Според нови проучвания, жените
лекарки са с двойно по-висок риск за безплодие
от жени с други професии. Вероятно това се дължи на напрегнатия начин на живот. Следват два неуспешни IVF опита. „Много ми беше тежко физически и емоционално по това време. Мислех си, че никога няма да стана майка“, разказва Кристияна. Накрая решават да пробват в една много добра клиника в Колорадо „за последен опит“. Резултатът – съвсем скоро ще се роди тяхната първа рожба, момиченце.
Двамата са страшно щастливи, че „очакват да се роди тяхното малко чудо на науката“. Кристияна споделя също, че макар да е доктор по медицина, има и магистърска степен по клинични изследвания, редица научни публикации, най-големият успех в живота ѝ ще е да доведе на тази земя живо и здраво
това крехко и вече много обичано същество.
Съветът на д-р Кънева към двойки в подобно положение е да не отлагат и да потърсят лекарска помощ възможно най-бързо.
Според Кристияна, а и не само, едно от най-важните неща за успеха на една жена е с какъв партньор споделя живота си. Кристияна и Ерик си поделят домакинските задължения и грижите по кучето. „Сигурна съм, че ще е така и като дойде бебето“, казва Кристияна и красивите ѝ кафяви очи грейват.
0 Коментара