Д-р Надежда Джакова: Проектът „Съседите“ разказва историите на чужденци в собствената си държава

Д-р Надежда Джакова  е изкуствовед и куратор. Завеждащ филиал „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ към Националната галерия. В изследователската си дейност набляга на работата с публиките в художествените музеи; на съвременните художествени практики; на арт мениджмънта; съвременната живопис и фотография. Реализирала е повече от сто изложби. Изнасяла е лекции за съвременно изкуство в България, Германия, Великобритания, Русия и Китай.  Избрана е за комисар на българското участие във Венецианското биенале на изкуствата.

 

Госпожо Джакова,  вие сте завеждащ филиал „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ към Националната художествена галерия. Емоционален или рационален избор бе решението да се занимавате със съвременно изкуство?

Надявам се – рационален. Вярвам, че работата ми изисква трезва преценка и много усилие – всекидневно, на различни нива. Това е преодолимо единствено, ако има страст – и да, май преобладава емоцията – без любов не бих могла да се занимавам с изкуство. Това е нещото, което ме движи през дните, месеците, годините в сферата, в която работя.

Бихте ли пояснили какво точно прави комисарят на българското участие във Венецианското биенале на изкуствата и с какво неговата работа се отличава от тази на куратора?

Чест, удоволствие и огромна отговорност е да ръководя оперативно организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие. Накратко, отговарям за българската експозиция, съгласно изискванията на организаторите, като съгласувам работата по проекта с офиса на биеналето, с авторите, куратора, Министерството на културата и с Националната галерия.

Всяка година произведенията в Биеналето се обединяват около една тема. Този път тя е „Чужденци навсякъде“. На пръв поглед българският проект „Съседите“ не отговаря съвсем точно на общата идея.

60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април), с куратор Адриано Педроза под мотото Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“. Заглавието е вдъхновенo от серия произведения, започнати през 2004 г. от формирания в Париж и базиран в Палермо колектив Клер Фонтен. Творбите представляват неонови скулптури в различни цветове, изписани на различни езици са думите „Чужденци навсякъде“. Мотото от своя страна е заимствано от името на колектива Stranieri Ovunque от Торино, който се бори срещу расизма и ксенофобията в Италия в началото на 2000-те.

Адриано Педроза обосновава решението си така: „Mотото „Чужденци навсякъде“ има (поне) двойно значение. На първо място, където и да отидете, където и да сте, винаги ще срещате чужденци – те/ние сме навсякъде. Второ, независимо къде се намирате, на практика винаги ще си останете истински и дълбоко в душата си чужденец.“ Аз бих допълнила, че значенията са дори много повече – в “Чужденецът” на Албер Камю, например, гледната точка се основа върху философията на абсурда – човекът търси предела на съществуването дори на предела на безсмислието, като акцентира върху разрива между човека и света.

В проекта “Съседите”, който ще представи страната ни във Венецианското биенале за изкуство през 2024, темата за отчуждението се прокрадва много категорично: неподчинявайки се на политическата система на деня, оставаш чужд на обществения и социален живот, чужд за семейството и дори за най-близките. В отговор на темата на биеналето за отразяване на „чуждото“, „Съседите“ разкрива историите на „местни чужденци“, които са били подложени на репресии заради отклонение от идеалите на режима. Българският проект служи като място за размисъл върху политически репресии в миналото, като същевременно критично разглежда трайното му въздействие в настоящето, подчертавайки важната роля на изкуството за справяне със сложните реалности на нашия свят.

Очаквате ли проектът да бъде разбран от хора, които никога не са живели при комунизъм?

Проектът е създаден от хора, които не са живели преди 1989. С изключение на Лилия Топузова, историк и режисьор с интерес и проучвателна работа по темата през последните 20 години, другите участници – авторите Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, както и кураторът на проекта Васил Владимиров, са родени след 1990 г. Това им дава необходимата дистанция, трезвост, емоционалност, която не е обременена. Надявам се по този начин и публиката да възприеме проекта – без предразсъдъци и обремененост.

Биеналето започва през април и продължава до ноември. Предвиждат ли се съпътстващи събития към българското участие?

Да, планираме много голяма образователна програма. Темата дава тази възможност, а и предизвиква активно говорене за процесите, разбира се с нужната компетентност и яснота. Затова сме планирали лекции вътре в пространството на павилиона, както и серия от лекции в СУ „Климент Охридски”, НБУ и т.н. Важна част от програмата са и ателиета за деца – темата не е лесна за най-малката по възраст аудитория, но с тази задача се справя много добре Теодора Бахарова – специалист, който живее от години във Венеция и работи в различни образователни направления.

Когато работи с творци човек винаги трябва да бъде нащрек. Готова ли сте за всякакви предизвикателства и можете ли да предугадите някои от тях?

Работата с творци е истинско предизвикателство. Признавам си, че тук разчитам на многогодишния си опит като куратор – човек, организирал вече над сто изложби и работил със стотици професионалисти в нашата сфера. Говорим за индивидуалисти, така че да – винаги е интересно.

Като човек, който се занимава със съвременно изкуство, как преценявате кой творец ще има успех, кой проект ще развълнува хората и кой има такава стойност, че ще бъде признат и в бъдеще?

Това е труден въпрос. Познанието и опитът в сферата на изкуствата са водещи. Правят се непрекъснати опити за писане на историята. Когато е на съвремието ни, е най-трудно, а бих казала и с неясен резултат. Знам, че когато подходът е професионален, добрият резултат е гарантиран.

Изкуството е субективно. Неизбежно ще има критики към реализацията на българското участие в Биеналето. Как ще реагирате?

Надявам се критиките да са оперативни, добронамерени и по същество, а не по-скоро от неуспели да спечелят конкурса или почувствали се недооценени по различни причини.

С какво очаквате да ви промени работата като комисар на българското участие в Биеналето и как си представяте, че ще се развие кариерата ви след него?

Не вярвам да се променя, но очакванията ми са големи – да предизвикаме траен интерес у широката публика и политиците, за да участваме във Венецианското биенале устойчиво и редовно. Само така ще заявим трайно и осъзнато присъствие на българското изкуство в тази най-стара и   престижна световна платформа за съвременно изкуство.