Д-р Неделя Щонова: Предизвикателството днес е да се почувстваме богини

Преди 20 г. тя създава първото здравно предаване у нас, което задава стандарти и полага основите на научно базираната здравна журналистика. Не се уморява да промотира проактивния здравословен начин на живот, успехите на високотехнологичната медицина по света и у нас и със страст разказва за лекарите професионалисти. С амбицията да запознава зрителите с последните новости и да представя мненията на светила от световна величина, преди пандемията непрекъснато пътува и отразява световни и европейски медицински конгреси, разговаря с топ специалисти. Не ползва преводач, владее английски, руски, италиански и португалски.

Преди “Духът на здравето”, в продължение на 10 години е автор и водещ на “Преди лекарствата” по „Евроком“.

Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското дружество по клинична невромузикология.

Отскоро е с научна степен „Доктор на науките“, като защити иновативна за България дисертация в клиниката по неврология на УМБАЛ „Александровска“ с научни ръководители акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, ректор на МУ – София и проф. д-р Лъчезар Гроздински.

Носител е на над 10 журналистически награди у нас и по света, като най-ценната е от Стокхолм. През 2010 г., в конкуренция с 22 страни и при участието на BBC, Canal France International, Rai Uno, Rai Tre, The Times, Corierre della Sera и др., предаването й на тема захарен диабет печели голямата награда – златна статуетка и е номер едно в света.

В момента пише книга „Съдба на бис“, която ще излезе под логото на Книгомания в началото на 2021 г.

Омъжена, с едно дете.

Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?

Жената днес е воин. Майка-героиня. В пресата на куп отговорности, в ситуация на несигурност и стрес, тя става все по-угрижена и мултифункционална. Заслужава респект. Феноменът прегаряне е реален проблем. Бих се радвала много, ако жената днес държи повече на здравето си, на профилактиката. И на покоя в душата.

Съвременната жена е в крак с технологиите, почти без предразсъдъци, оцеляваща, дръзка, но и склонна към саморазрушение. Асоциирам я с цвят лилаво. Лилавото съчетава стабилността на синьото и енергията на червеното, символизира независимост, мистерия, духовност, мъдрост, достойнство.

Днес има всякакви жени –  жени сърнички, домашни котенца, тигрици, сексбомби, глезли, материалистки, такива, които ходят на спектакли, пътуват, играят карти, такива, които искат да работят и наистина се развиват, мултифункционални мадами, необвързани и богати, силни и бойни, такива, който предпочитат самотата си пред връзка с дребнави, неподходящи и комплексирани мъже.

И все пак в трудната роля на шесторъкия Шива, някак според мен жената днес… се изгуби… сякаш сме не дотам способни да форматираме здрава идея за собствен облик, стил, живот и посока. Обществото с неговите непрестанни очаквания, изисквания, догми, руши много от нашия деликатен вътрешен свят, идентичност, мир.

А това разболява…

С не малко болка бих споделила, че не виждам много щастливи жени около себе си днес. Истински щастливи, любими и светещи. Виждам все по-тъжни, невротизирани, амбициозни, дори агресивни, богати и кариерно реализирани жени, но самотни, с преждевременно намален или изчерпан яйчников резерв и рано настъпваща менопауза.

А жената е източник на живот. На любов. На топлина. Тя е създател, творец, в нейната утроба девет месеца тупти едно мъничко сърчице, но понеже животът днес за всички нас стана много суров и сложен, ние често приоритизираме по друг начин – добро образование, кариера, финансова независимост и чак тогава бебе. Но след 40 години репродуктивният капацитет намалява чувствително. И бебето не винаги идва. На мен например ми е тъжно, че имам само едно дете… бих искал да имам поне три.

Коя героиня от литературата, приказките или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?

Една от емблематичните ни исторически личности – Райна Княгиня – жената, която ушива и развява българското знаме. За мен тя е символ на непреклонността и силната вяра. Майка на 4 деца. Тя е първата българска дипломирана акушерка. Паралелно с работата си в дипломатическия корпус, доброволно помага на жени от бедните региони на София при посрещането на новия живот. Инициатор е на така наречените „школи за здравно възпитание“, които днес познаваме като популярните училища за родители. Тя е една от първите обучени специалисти в болницата „Майчин дом“ и създател на първата акушерска организация у нас. За мен тя е символ на жена, която следва идеалите си. И нищо не може да я разколебае.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години?

Светът се развива, определено и ако гледаме с широко отворени очи, не можем да отричаме процеси, които вече са факт. Жените са дръзки, доминантни, еманципирани, феминизирани, работят на компютър, пилотират самолети, обличат се смело. Но са и фрустрирани, и стресирани, а мъжете сякаш са все по-феминизирани. И в тази динамика, не съм съвсем сигурна дали жените днес са действително по-щастливи.

Лично аз съм по-скоро патриархално, отколкото съвременно настроена. По времето на прабаба ми Елена и баба ми Стояна, помня ги ясно и обожавам и двете, съзнанието, културата, ценностите бяха други. И по-лесни за осъзнаване. Изконните добродетели бяха по-лесни за възприемане и спазване. Патриархални ценности, дом, морал, уют, деца. Днес темпото  изпреварва възможността да осъзнаем какво точно става. Ръстът на разводите сред хората над 50 г. наричани на Запад “сивият развод”, скочи двойно през последните две десетилетия. Все повече хора около 50-те са не само без партньор, но и без наследници. И това, че семейната идилия днес вече е все по-рядко срещана, на мен ми действа носталгично, сякаш изпитвам болка по някакво изгубено минало. И по истинските, не пластмасови жени.

Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?

Спомням си как веднъж в един дълбоко съдържателен миг, се чувствах много красива. Имах красиви мисли, душата ми грееше, чувствах се любима, единствена, беше ми топло и уютно отвътре, а отвън, една силна мъжка ръка бе обхванала кръста ми и танцувахме, потопени в ритъма така, сякаш няма нищо друго на света. Освен любов. А наоколо ухаеше на липов цвят от близкото дърво на уличния тротоар.

Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат в света?

Моята майка е изключителна майка и човек. Когато има кауза, тя е самопожертвувателна, всеотдайна, забравя за себе си в името на свещения дълг. От нея нося щита именно на тази вяра – че ако в живота имаш своето силно защо и в името на какво, ако имаш своята силна кауза, можеш да понесеш почти всяко “как”.

От майка и двете ми баби съм наследила любовта към семейството, към дома, уюта, традициите, духовната бдителност към всичко свято. Те са били взискателни към мен, възпитавали са ме строго, но сега съм им изключително благодарна, защото да възпитаваш, означава да учиш на самостоятелност. Научиха ме на самостоятелност и взискателност към самата мен.

Следните 5 завета бих искала да оставя:

• 1. Обичай труда! Мисля, че бъдещето трябва да бъде спечелено с труд! Мисля, че бъдещето трябва да се заслужи с посветеност, труд и любов. Мисля, че го дължим на Създателя. Обидно е да останеш малък, посредствен, зъл, дребнав, нереализиран, необразован и недоразвит. Обидно е пред съвършенството на милионите години евюлюция, която унаследяваме и която пулсира в генома ни.
• 2. Знай, че никой не ти дължи нищо. Абсолютно никой не ти е длъжен за нищо. Ние сме тези, които дължим – първо на себе си и после на света. Затова направи от себе си незаменима личност.
• 3. Винаги бъди любов, каквото и да става.
• 4. Винаги бъди благодарен, за всяка секунда.
• 5. Знай, че никой външен човек не е отговорен за твоята вътрешна цялост. Само ти. Ти единствено си отговорен да пазиш железен светилника вътре в теб!

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?

Мисля, че ние сме създадени да следваме определена посока – посоката на еволюция. Да се местим, да се движим и да сме по-близо до светлината. И никога да не спираме посоката на този растеж..

И не годините са решаващ фактор за това дали сме пораснали – има жени, който са преждевременно остарели на 25 г. Трудностите, болките, опитът, грешките, отговорностите, изобщо това с порастването и зрелостта на възприятията, е процес. И всяка правилно отработена травма е котва в този процес и стъпка към мъдростта.

На 75 се нядявам да бъда здрава и още по-рафинирана версия на себе си, никога да не се амортизирам вътрешно, да следвам все така жадно ритъма на това прекрасно чудо, наречено живот, да свиря, да танцувам, да бъда активна и полезна, да се движа, да бъда строга и любяща баба на палави внуци. Надявам се да не се сдухам вътрешно, да не се уморя от надбягването с вятъра и да клюмна като подкосено лале. Жените остаряват, когато се амортизират отвътре, когато им гръмне вътрешния сървър, защото посоката винаги е само една – отвътре – навън.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Не бих си позволила да обобщавам. Мен ме привличат хора и жени със съдържание. Привличат ме многодетните майки. Изпитвам възхищение, респект и обожание към тях. Харесвам жени, които имат реални способности и таланти, които наистина са много добри в нещо. Внимателни, с финес и деликатни, с чувство за мярка и същевременно с някаква доза красива лудост. Защото за да си наистина добър в нещо, трябва  да си посветен. А всяка форма на истинска посветеност, предполага безумна всеотдайност. Останалото е средностатистическа посредственост.

Когато видя хора и жени без покритие, които претенциозно и гръмогласно заявяват себе си, които се возят нагоре по социалния асансьор, обилно и лакомо пълни само с претенции, силикон, филъри, ботокс, а реално кухи, необразовани, банални, семпли, бутафорни, просто някаква си анемична имитация на куп неистиснки неща, всичко това не толкова ме отблъсква, а по-скоро ме плаши, обърква, струва ми се опасно и разрушително. Простотията, агресията и самодоволството са три неща, които ме отблъскват.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Мислила съм доста за това.

Изгубихме нежността и финесът като ценност. Вътрешната хармония и чистотата. Изгубихме потребността от семеен уют и много деца наоколо. Но светът е прекалено груб и е трудно тези неща да оцеляват. От друга страна доклади в областта на образованието през последните години показват, че във всички европейски страни мнозинството от жените имат по-добро образование от мъжете.

Предизвикателство днес е да не станеш податлив на злото, защото злото и деструктивното се случват, те идват с неусетна лекота, съблазнителни са, а доброто и градивното изискват усилия.

Да развиеш търпимост към гледна точка, различна от твоята, е предизвикателство.

Да осъзнаеш, че чувството за лична отговорност прави човека свободен. Свободен е единствено този човек, които може сам да се ограничава.

Да останеш човек с вкус, въображение и високо ниво на лична отговорност.

Да останеш внимателен човек с усет за границите, всякакви граници, и да се постараеш да не ги прекрачваш.

Предизвикателство е да вървиш към правилната цел, а не безсмислено да пилееш енергия в заблуждения.

Предизвикателство е да останеш добър, мислещ  и смислен човек, защото, с огорчение констатирам, че световният ред отива към някакъв крах и сякаш все по-малко рецепти за спасение работят.

Предизвикателство е да се почувстваш Богиня, но не за някой друг, а за себе си.

Да си богиня не се състои в това колко маркови дрехи, луксозни почивки, бижута или обувки имаш. Богините се усещат по хармоничното излъчване, нежността, по осанката, по въздействието, походката, погледа, тайнствеността. Те осъзнават своята сила, но никога не я използват доминантно и предизвикателно.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

От чистотата на помислите. От образованието. От майчинското чувство. От трудолюбието. От смирението. От семейните ценности. От това да говори тихо, поверително, спокойно, нежно, да слуша внимателно и да търси синхрон. От това, да не унищожава естетическия идеал и да търси хармония. И най-вече от

любовта. Любовта е царицата на всички добродетели.

Но като цяло, според мен няма смисъл хората да бъдат карани да правят нещо, човек сам продуцира себе си всеки ден, във всеки един миг ние сме глинени магьосници сами на себе си и ваем съдбата, телата, мислите, бъдещето си.

Има смисъл да даваш пример, да вдъхновяваш, да показваш и да действаш! Не вярвам много във външната мотивация. Вярвам, че за да се случи нещо, човек трябва да пламне отвътре, да го иска отвътре, да се запали и да действа, а не само мъдро да клати глава. Моят дядо имаше една чудна приказка: “Вдянат отвън акъл, вътре не седи”. Нещата трябва първо да се изстрадат лично.

Съществува ли женска солидарност?

Вярвам, че да. За да сме човеци, трябва да сме единни – чувстващи, обичащи, съпричастни, защото много често солидарността се ражда в страданието. Скръбта е извор на единение, не толкова радостта или триумфът.

Дори самият Ковид е метафора за нашата солидарност и свързаност. Колко вирусен товар ще погълна аз, зависи от това, дали непознатата жена до мен е солидарна с идеята, че взаимно трябва да се пазим.