DARA: Скритият ми талант е силно да вярвам в хората

Дарина Николаева Йотова, известна като DARA, току що навърши 23 години, но вече е едно от най-популярните лица в българската поп музика и ментор в новия сезон на „Гласът на България“ по bTV. Тя става популярна през 2015 г. с участието си в телевизионно музикално състезание.

Снимка: bTV/Енчо Найденов

Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. Учи народно пеене още от малка.

На Годишните музикални награди на БГ Радио през 2016 г. Дара представя дебютната си песен „К’во не чу“. Песента става хита на лято 2016. През 2018 г. на същите награди печели приза за най-добра изпълнителка.

DARA, пое голямо предизвикателство – треньор си в най-голямото музикално риалити, а си едва на 23 години. На какво искаш и можеш да научиш хората от твоя отбор?

Участието ми в „Гласът на България“ е наистина голямо предизвикателство и съм много щастлива, че ми се случва. Като един от треньорите в новия сезон на шоуто по bTV първо много искам всеки от отбора ми да се почувства като част от него и да ми се довери. Много хора не вярват в потенциала, който имат, а други пък не са били подкрепяни от семействата си. Мисля, че моят скрит талант е толкова силно да вярвам в хората, че да ги накарам и те да повярват в самите себе си. Когато видя потенциал у даден човек, давам всичко, за да го подкрепя, обичам да подкрепям хората около себе си. Ще се опитам да науча хората от отбора ми да усещат музиката с цялото си тяло, да пеят всяка дума от сърце, да изживяват емоцията на песента и текста и да я показват на сцената.

В какво се крие увереността ти, че ще се справиш и ще помогнеш на участниците да извадят най-доброто от себе си?

снимка Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс 

От малка затварям очи и си представям каква ще съм на сцена, какво искам да покажа. И сега правя това, но освен да си представям какво искам, репетирам много и се подготвям. Вярвам, че увереността идва от това да си добре подготвен и да се чувстваш стабилен, да знаеш какво правиш на сцената и защо го правиш.

Увереността е едно от най-важните качества за всеки човек във всичко, без нея нищо не би се случило. Как изграждаш своята?

Увереността се гради всеки ден. Например, ако днес се чувствам уверена, ще пея няколко часа, а ако не се чувствам уверена – ще пея цял ден. Зад увереността ми се крие вяра, че знам коя съм и накъде вървя. Знам какво искам да постигна и работя за това. Дори и да не съм винаги достатъчно уверена в себе си, гледам целта, гледам напред, а не временното ми състояние на колебание.

Най-голямото предизвикателство пред менторите в „Гласът на България“ е да изберат своя отбор на сляпо, само по гласа на човека. Преживя ли много изненади по време на кастингите?

Мисля, че това е един от най-интересните етапи в шоуто. Всеки се опитва по някакъв начин да визуализира гласа, който чува от сцената, но е много, много трудно. По време на снимките на този първи етап се стараех да се концентрирам максимално върху звученето и потенциала, който гласът носи. Изненадите разбира се бяха много, защото сме свикнали външния вид да е първото нещо, по което да преценим човека срещу нас. Когато махнем този фактор и предразсъдъците, свързани с него, всичко се променя коренно. В случая можеш да вярваш единствено на слуха си и това всъщност е най-красивото.

Снимка: bTV/Енчо Найденов

Кои са твоите най-важни учители – не само в музиката, но и в живота? Какво ти дадоха и как го направиха?

Имам доста учители в живота си. Майка ми, приятелите ми, хората, които правят добро без да се замислят. Но може би най-големият учител в живота ми са грешките, които съм допускала – понякога нарочно, понякога неволно. Учител са ми и грешки, които са допускали други хора, тези около мен. От тях всъщност уча най-много, за себе си и за живота.

Много си говорим напоследък за уроците покрай ковид пандемията. Твоят бранш е един от най-пострадалите. Кой е урокът, който ти научи?

Ще прозвучи клиширано, но очакванията са грешка. Гледам постоянно да си го напомням и да не очаквам нещо да ми се случи, усъвършенствам се и давам най-доброто от себе си да сбъдна мечтите си. Оттам насетне, каквото ми се даде е отгоре.J И може би най-важното от всичко, което научих е, че нищо не е константно и винаги трябва да сме готови да се адаптираме. Не само заради пандемията, но като цяло смятам, че това е изключително важно умение за един артист, за да оцелее, да се променя постоянно, да расте, да търси нови начини да олицетворява музиката си.

снимка Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс 

Какъв микс от качества, талант и трудолюбие са нужни, за да се роди звезда?

На първо място трябва да си лек непукист и да пропускаш слуховете или лошите думи за теб да преминават покрай теб, без да ти правят впечатление. Готовност да се отдадеш на публиката, да седиш 10 часа и да мислиш 1 изречение за текста си, готовност да приемеш провал, да научиш от него и да продължиш напред. Но истината е, че няма точна формула за успех и за това “да се роди звезда”. Хората или те харесват, или не. Специалното блестене на един човек идва от самия него, някои го притежават, други го придобиват с инат.

С какво би направила компромис в името на кариерата?

С времето си. Това е изключително ценно нещо. Колко от него ще дадеш е равно на това колко искаш да успееш. Колко време ще прекараш да репетираш, учиш, пееш, танцуваш, колко време ще отделиш на хората, които те слушат и вярват в теб, това е, което съм готова да дам винаги, защото знам, че то е ключът към успеха. Work hard, play hard.

В едно свое интервю казваш, че си престанала да се интересуваш какво говорят хората за теб. От кого приемаш критика и на чии похвали се радваш най-много?

За да си щастлив и да живееш хубав живот, едно от основните неща, които трябва да направиш, e да не мислиш какво ще кажат другите за твоите избори. Това се отнася за всеки, не само за артистите. Има хора, които с години живеят в илюзия и страх за това, което ще кажат ”другите” и никога не намират достатъчна смелост и вяра в себе си да рискуват, дори това да означава да се облекат по-различно или да изкажат различна гледна точка. Това е затвор.

Приемам градивни критики от най-близките ми, от хората, на които имам доверие. Радвам се най-вече на собствените си похвали, защото са голяма рядкост, доста критична съм към себе си и ако се случи така, че да се „похваля“, значи наистина съм се справила добре с дадено нещо.

снимка Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс 

Ти си вече 6 години на сцената, макар че си едва на 23. Тийн звезда. Каква е твоята лична рецепта за успех?

На първо място обичам това, което правя. Когато обичаш нещо, би трябвало да си готов да дадеш всичко от себе си, за да го постигнеш. Аз давам дори и повече от 100% от себе си във всеки един проект, с който се захвана. Не чакам успеха, а работя за него. Всеки ден и по много.

Как си се представяш след 10 години? А след 20?

След 10 години, от професионална гледна точка си представям кариера на световно ниво, не само с пеене, но и с другите таланти, които притежавам и се старая да развивам. 3 компании и успешни бизнеси.

В личен план си представям да имам щастливо семейство и добри приятели.

За след 20 години запазвам професионалната част, като мога и да я разширя, а в личен план смятам, че ако имаш щастливо семейство и добри приятели, това е всичко, което ти трябва.

Кои са музикалните ти идоли? Кои групи, певци и музиканти си пускаш за кеф?

Има хора, на които откровено се възхищавам. Не мога да кажа, че имам идоли, но ето на какво се радвам в последно време: Bobby Caldwell, James Brown, The Weeknd, Post Malone, 6LACK, Buddy, J.Cole, JID, EarthGang, WizKid, Giveon, SNOH ALEGRA, Nate Dog, MICHAEL McDonald, Brent Faiyaz, Sampha, Tame Impala, D’Angello, Doja Cat, Miley Cyrus, Dua Lipa, Maneskin, Black Eyed Peas.

снимка Цветан Игнатовски/Вирджиния Рекърдс 

С кого мечтаеш да пееш на една сцена?

Бих била наистина щастлива да съм на една сцена с един от артистите или групите, споменатите по-горе. Всеки един от тях ме е впечатлил по някакъв начин и знам, че една такава колаборация би ме научила на много, а енергията, която бихме имали на сцената ще е със сигурност от друго измерение.

А с какво са свързани мечтите ти извън сцената?

Мечтая хората да са по-добри към себе си и към околните. Вярвам, че красотата ще спаси света, но не тази, която виждаме с очите си, а онази невидимата, която извира отвътре навън. Мечтая хората да виждат и търсят именно нея.

Мечтая да се надскачам, да не спирам да уча и да се развивам, да съм заобиколена от любими хора, да сме живи и здрави. Мечтая да не губя детето в себе си и смелостта, която то носи. Мечтая да пътувам, да се срещам с нови култури и хора.

Имам впечатление, че много хора от твоето поколение, родено и расло през XXI век, много харесва „ретро“ музиката от втората половина на XX век и даже я предпочита. Вярно ли е или бъркам? И ако да – на какво се дължи?

Този въпрос е право в десетката. Аз също харесвам ретрото! Според мен интересът към нея се дължи на това, че искаме да чуваме все повече лайв изсвирени инструменти. Аз лично харесвам автентичността на инструментите и звука в този тип музика. Най-новият ми сингъл “Thunder” също е с ретро звучене и се харесва наистина много, за което съм изключително щастлива и благодарна. За мен това звучене носи много позитивно настроение и те кара да танцуваш, прави те щастлив.