Първата му книга у нас беше „Еротичният потенциал на жена ми“. Последната е „Спомените“. Аз например се влюбих в елегантните извивки на неговата „Деликатност“. Давид Фоенкинос е един от най-популярните съвременни френски автори. Роден е преди 40 години, книгите му са преведени на повече от 40 езика. И всичките му читателки са луди по него.
Жените са голяма сила, нали?
Много обичам жените и много обичам да пиша за тях, но думата „сила“ не им приляга. Аз много харесвам нежността у жените. Мисля, че жените имат този невероятен капацитет да могат да лавират между силата и крехкостта. И между другото в „Деликатност“ казвам точно това за моята героиня – важно е понякога човек да бъде чувствителен и крехък. Жените са голяма моя любов, но не бих казал, че моите книги се въртят само около тях.
Със сигурност повечето ви читатели са жени.
По принцип романът привлича повече жените. Така че повечето романисти въобще имат повече читателки. Може би в моя случай книгите ми са с една идея по-женствени. Но аз съм щастлив със своите читателки.
Как намирате сюжетите си?
Всеки роман се поражда от някакъв специфичен момент. В „Деликатност“ исках да напиша историята на една жена, която ще царува чрез своята крехкост. Това е чиста фикция. „Спомените“ са от моментите, които съм прекарал с моите баба и дядо в края на живота им. А „Шарлот“ се роди, когато отидох на една изложба, видях картините на Шарлот и бях очарован от нея. Всъщност, във всеки роман дреме по още един роман.
Трябва ли човек да има интензивен живот, за да пише добре?
Да, това е много важно. Трябва да си свободен, да си любопитен, да експериментираш, а самотата и уединението да ти се услаждат.
Повече е занаят писането или повече талант?
Има една част, която не можем да постигнем, колкото и да работим и да учим. Не непременно талант, а да го наречем – умение. Нещо, което знам как да правя. Е, може би не го правя задължително добре, не съм претенциозен, не е задължително всеки да ме харесва. Но писането е съдба. До навършването ми на 16 години аз нямах литературни интереси, не четях книги и не пишех, никой в семейството ми не се занимаваше с литература и изведнъж интересът ми се пробуди. Постоянно имах идеи в главата си.
Нещо ги е породило.
Вероятно. Аз го наричам съдба. Но в следващия момент това е една изключително обемна работа. Работя постоянно. Работех в хотела, в самолета… Когато седна да пиша роман, това направо ме обсебва.
Съобразявате ли се с вкусовете на публиката си, или пишете независимо от всичко?
Ако се интересувах, щях да напиша „Деликатност 2“. Защото книгата беше много успешна. Напротив, последната книга, която създадох, е много трудна, написана по особен начин и тя върви напълно срещу нагласите на публиката. А в крайна сметка „Шарлот“ беше изключителен успех. Не мисля, че трябва да търсим публиката, за да я намерим. Също както не трябва да търсим любовта, за да я намерим.
Любовта ли движи света?
Живеем с постоянно натрапеното усещане, че щастието е важно. А любовта е най-сигурният начин да го постигнем. Но съществува любовта на приятелите, сексуалната любов, любовта на децата… харесва ми, че в тази дума можем да сложим всичко.
В какво вярвате?
Вярвам в децата.
0 Коментара