DESY – суингиращата русалка, която вярва в любовта

Тя прилича на Малката русалка, само че е огнена фурия, преливаща от енергия, идеи, музика… Притежава от онези галещи слуха и душата кадифени тембри, които винаги разпознаваш, никога не забравяш и ти се иска да слушаш отново и отново…

Музикална си е от малка, но търчи с момчетата да рита футбол, по-късно открива гласа си и започва сериозно да пее, завършва музикалното и още от училище се впуска в различни банди. Пламва и любовта й към винилните плочи, а диджейското й амплоа е не по-малко вълнуващо от музиката, която създава и изпълнява.

Позната от джаз фестивалната и клубната сцени, от различни популярни формации и проекти като Future Shock и Sentimental Swingers, сега чаровната певица най-сетне е на крачка от издаването на дългоочаквания й първи авторски солов албум Audio book. За съдбовните срещи, дъщеря й Янтра, суинга, еклектиката в музиката, любовта и уроците по пътя – на шарена сянка си говорим с най-дългокосата родна певица и моя много любима Деси Андонова – DESY.

Ти си отраснала в музикантска къща, дете си на татко тромпетист, който е обичал и да пее. Кога те целуна музиката за първи път?

Всъщност, доста късно. Нашите са ми разказвали, че от малка са усетили, че притежавам талант, но аз бях много диво дете, исках единствено и само да играя, да съм навън. Имам по-голям брат, който започна да свири на пиано на 4-5-годишна възраст, а аз имах някакъв ужас от това пиано – той седеше и клюцаше вкъщи, аз нямах търпение и желание за това, исках да тичам с момчетата и да играя на фунийки и с топка. Нашите са направили с мен мек опит, но са получили твърд отказ и така някъде чак на 12-13 години осъзнах, че искам да се занимавам с музика. Тръгнах на уроци по пеене, на солфеж, пиано. Баща ми, светла му памет, беше много щастлив, майка ми също, имах пълната им подкрепа…

И те приемат и започваш с класическо пеене в Музикалното училище.

Да, с класическо пеене. Имах много приятели, бързо и пълноценно навлязох в музикантската среда, започна се с бандите… Когато завършвах музикалното училище, вече работех на няколко места, имах и едногодишен опит в офис, но си спомням, че толкова много ми натежа, че си казах – а, не, никога нищо друго освен музика! Станах и DJ тогава…

През  2000 година, нали тогава пламва и тази твоя страст към плочите и диджейството?

Тогава пусках за първи път, да, а с Рони вече бяхме и в една банда…

Няма как да не си говорим за Рони (Андрония Попова), макар че ще предизвикам сълзи в очите ти, но вие сте били заедно още от началото на твоя път в музиката и в развитието ти напред.

Няма как, светъл й път… Така е, ние вървяхме заедно буквално ръка за ръка, бяхме изключително близки. Наскоро намерих една кутия с писма – писали сме си всеки ден, освен че се виждахме всеки ден. Наистина бяхме непрекъснато заедно и помня, че майките ни не бяха много доволни от това. Слушахме джаз от плочите на таткото на Рони, слушахме и татковите плочи. Но страстта ми към плочите се запали, когато започнах да пускам. Имах един период от десет години, в който бях като ненормална, давах всичките си пари за плочи.

Как ги намираше?

Много трудно, защото тогава нямаше интернет. И селекцията на повечето диджеи, които бяхме тук, беше малко компромисна – нямахме възможност да пътуваме и да подновяваме сетовете си. Имаше амбулантни търговци, които пътуваха и се връщаха с тяхна селекция плочи, от тях слушахме, избирахме, а когато някой имаше възможност да пътува от приятелите – събирахме пари, поръчвахме. Помня първото ми пътуване до Лондон – бях поканена да записвам с продуценти там, прекарвах цялото си свободно време в магазини за плочи. Имах и пари, дадени от приятели, и аз бях посъбрала – беше голяма радост, можеше да намериш музика на винил, която никой друг няма да пуска, накупих над 50, 60 плочи.

В този период – пускаш сетовете си през нощта, диджействаш, после поспиваш  малко през деня и се захващаш с многото си музикални проекти с различни хора и групи.

Ами да, много е разнообразно, аз съм много щастлива и благословена, че правя това, което обичам! Животът ми е шарен и интересен от много, много години.

И в същото време, след появата на дъщеря ти Янтра, не се ли промениха малко нещата?

Това име й отива много, тя е изключителна! Промениха се, разбира се, приключих с плочите и минах на дискове, защото това бе приключение и финансово, а и за гръбнака ми – имам сериозни проблеми с гърба от влаченето години наред на плочи, грамофони… Нямахме тогава куфари с колелца, имах един голям кейс – най-неудобното нещо, който събираше 80 плочи и съм го мъкнала навсякъде. После си купих Серато – точно беше излязъл този софтуеър, който симулира пускане на плочи и минах на този по-лек формат и по-лек за носене. Въпреки че продължавам да си купувам музиката, която пускам, най-малкото, защото самата съм артист и издавам музика и смятам, че така трябва да бъде.

Най-сетне самостоятелният ти авторски първи солов албум е готов и съвсем скоро ще е на пазара!

Това беше истинско приключение с този албум! Работех и със Sentimental Swingers, и с Future Shock, времето все не ми достигаше, но не спирах и да си създавам моите неща, някои са видели свят и под друга форма. Имах потребност да ги облека във формата, в която ги усещам, искам да ги чуя и да прозвучат, така че това не е нов материал – албумът е музикална история, различни моменти от живота ми. Абсолютно готов е, има си име – ще се казва Audio book и даже работя за следващия вече. Беше важно да намеря и точните хора, с които да го направя.

Преди години работих с един изключителен музикант – Антон Рикиев, с когото записахме първия ми авторски сингъл Easy, смятах да запишем и албума с него, но нещата се забавиха и си дадох сметка, че трябва да продължа напред. Хората, с които исках и го направихме, са Георги Дончев – контрабас, Божидар Василев – TromBobby – много активен музикант напоследък, свири фантастично на тромбон, Васил Вутев – барабани, и Димитър Горчаков – пиано. Имам и двама гости в албума – Роко Захариев, изключителен тромпетист, и Петър Йотов – китарист, млад и много талантлив. Щастлива съм, това е албум, зад който мога да застана с името си и да кажа, че съм доволна. Планирала съм да излезе официално през ноември, сега пускам само няколко сингъла.

Парчето, което се завъртя още в началото на лятото по радиото подгряващо – Lovin’ you, сте написали преди време в съавторство с любимата и незабравима  Андрония Попова – Рони.

Така е, ние имахме проект с нея Lavalava и това парче заедно с още едно – също ще бъде в албума, бяха двете песни, които направихме тогава, а Мишо Йосифов ни беше написал брас аранжименти, защото много исках да има брас  и даже сама бях изсвирила на това парче един тромпет (бях ходила на уроци при Мишо много преди това). Та, това е една от песните, които свързвам с Ронката… аз всъщност свързвам целия си албум с нея, и цялото си творчество и всичко, и продължавам да си я усещам всеки ден… но е хубаво, че може и чрез музиката да продължава да бъде и да живее с мен.

Суингът? Вие тричките чаровници от  Sentimental Swingers  се превърнахте в запазена марка на суинга на нашата джаз сцена. И много хора  ме помолиха да те питам има ли шанс проектът да продължи без Рони…

Не, никакъв. Проектът няма никаква стойност без нея. Това е една изживяна мечта и едно прекрасно време заедно. Вера сега се занимава със свой проект, аз имам джаз трио, с което активно работя. Кръстихме се Desy & The Shiny Stockings – закачка с една суинг класика и сме с Димитър Карамфилов – контрабас, и Петър Георгиев – китара.

Мечтая си да не останем само трио, а да пораснем, защото тази музика, колкото повече плът има – толкова по-пълноценно звучи. Изпълняваме суинг класики, аз явно трябваше да узрея за тази музика, защото беше в периферията ми, когато бях малка. Единствено благодарение на Ронката се запалих. Соул и фънк –  това е музиката, с която съм откърмена, учих се от плочите на баща ми вкъщи, а на суинг и джаз –  от Ронката. Тя беше луда по Ела Фицджералд, можеше да я слуша с часове. И аз я харесвах, но тя я пееше и много й се отдаваше. По едно време и благодарение на пътя ни със Sentimental Swingers, започнах и аз да слушам джаз по-съзнателно, да пея и започна много да ме вълнува. Джазът е изключителна музика, но трябва малко повече внимание да й се обърне, за да можеш да я усетиш и да й се насладиш.

Може би порасна покрай  Sentimental Swingers – и като сценично поведение, и артистично-хореографско присъствие, и по отношение на модния си стайлинг…

Усещането ми на мен самата като жена се промени! Sentimental Swingers много ми повлия. До този момент винаги съм била в проектите си просто себе си, а с тях беше една много приятна роля, в която постепенно се припознах и разбрах, че е много красиво усещането да се оцениш сама себе си като жена.

Какво вдъхновява музиката, която извира от теб?

Животът е безкрайно вдъхновение. Намирам го във всичко – и в тежките моменти, и в светлите, всяка ситуация може да провокира творчески импулс. Миналата година имах късмет и получих финансиране по една програма на дружеството за авторски права „Музикаутор”, която подпомага създаването на нова българска музика и реших да го насоча не към почти готовия си първи албум, а за следващия. Опитът ми показва, че музикалният продукт иска много грижи – трябва да се „опакова“, за да види бял свят. И тъй като тук няма тази среда като в други страни, няма го този пазар и хора, които работят, за да го опаковат, за мен това е подсъзнателна съпротива, напън, за да се случат нещата. Така че съм много щастлива от тази подкрепа, защото сега за втория албум имам срокове, които ме мотивират. Фокусирах се, записах се и на курс в „Саунд Нинджа“, за да мога да продуцирам музиката си пълноценно сама.

Казвала си неведнъж, че си повлияна от много стилове. Еклектиката в музиката не те ли плаши?

Това е моята среда – еклектиката. Много хора творят в една посока, може би за някои е по-добре да се развиват само в един жанр, а и генерално може би е по-добре така. Аз обаче това не го мога. Толкова много неща ме вълнуват, толкова много неща са ми интересни, че имам потребност да ги изживея и се разпилявам жестоко. Но това съм си аз. И резултатът на това, което излиза от мен, е пълна еклектика, но съм доволна – това си е моят път. Ще ми се да имах повече време и да съм по-фокусирана, за да мога повече неща да науча. Като се замисля, толкова време съм пропиляла като бях малка, че сега и на Янтра казвам: моля ти се, просто, ако можеш да разбереш, че сега, ако си по-активна, това ще е един спечелен капитал в твой плюс.

Любовта струи от всичко, което правиш, Деси! И преди с Рони, и сега по пътя ти…

Така е. Любовта е всичко. Животът е любов. Любовта е фундаментът на живота. Във всичките й лица – те ме мотивират и повечето ми песни са за любов. Тя е моята най-голяма муза.