Дили Бозаджиева е позната като художник и дизайнер със собствен почерк, който оставя следи с творбите си, изрисувани с мериносова вълна. Харесва естествените материали и обича да твори с тях, защото смята, че те имат душа и сърце. Вдъхновява се и от българския фолклор.
При голям успех в София бе премиерата на арт-спектакъла „Красотата на традициите оживява“, реализиран по идея на художничката в Проджект Лаб. На 18 март бе открита нейна самостоятелна изложба в най-старото висше училище в Турция – Истанбулският университет. Предстои й такава и в Пловдив, а вече има покана и от българското посолство в Катар. Според художничката, независимо от географската ширина, най-важният фактор при възприемането е посланието, което предава творбата. „Ако хората се усмихват, значи са усетили това, което съм искала да предам чрез картината. Посланието на изкуството ми прави хората по-добри, благородни и човечни. Вярвам във въздействащата духовна сила на изкуството“, казва Дили.
Разкажи ни повече за последните ти творби?
Те са насочени към народните носии и женската красота. Слабостта ми към българската народна музика намери място в картините от само себе си. Без да съм го планирала. Просто един ден започнах да правя една девойка и накрая се получи така, че тя е облечена в народна носия. Това ме вдъхнови да направя и други картини на красиви момичета в народни носии.
Не се ли изкушаваш понякога от новите дигитални възможности в рисуването?
За мен изкуството е по-скоро връщане към корените, там, където е идентичността. Лично за мен това е интересното. Новите технологии не могат да пресъздадат усещането за ръчна изработка и за уникалност, които се опитвам аз да пресъздам. Разбира се, в ежедневието си разчитам много на технологиите, основно за комуникация и за присъствие в социалните мрежи. В днешно време без това е невъзможно да достигаш с творбите си до по-голяма аудитория. Затова скоро стартирах мой електронен магазин – dillybozz.com, където ще представям всичките си творби.
Изкушаваш ли се да имаш и собствена галерия?
Да, би ми било интересно да имам галерия и да я предоставям на различни и интересни творци. Особено бих подкрепяла артисти, които представят нестандартни произведения. Винаги са ме впечатлявали креативните хора, които се опитват да представят творби от нетрадиционни материали. Може би и затова аз започнах да правя моите творби от мериносова вълна. Нещо, което не е популярно и традиционно.
Изкуството и бизнесът могат ли да съжителстват?
От известно време предлагам мои картини, изобразени върху тениски, чанти и декоративни възглавници. По този начин чрез тях достигам до по-широк кръг от почитатели на изкуството, като то става по-достъпно и влиза в ежедневието ни, по-близо до емоциите. Мисля, че това особено се харесва на хората, които търсят нещо различно, своя изразена индивидуалност. В този смисъл бизнесът и изкуството могат да съжителстват.
Има ли пазар изкуството в България?
В България винаги е имало немалък брой хора, за които изкуството е важна част от живота им. Разбира се, малка държава сме и пазарът е по-малък, но ценители и колекционери има навсякъде. А и защо трябва да се ограничаваме с пазара в България? През изминалата година направих изложби на различни места и те минаха с голям успех. Като пример ще дам изложбата в Будапеща, където интересът към моите картини беше сериозен и трябваше да удължа продължителността й.
Кое според теб влияе на самочувствието на българските творци?
Трудно ми е да говоря за българските творци. Моето самочувствие се влияе от реакцията на публиката, усмивките и емоциите, които изразяват. Това е много зареждащо и определено създава усещане, че правя нещо значимо и красиво. Много хора са ми казвали, че с картините си внасям уют и красота в домовете и офисите им. Ако е така, аз съм щастлива и това ми дава сили да продължавам напред.
Ти самата колекционираш ли изкуство?
Да, колекционирам различни произведения на изкуството – картини, скулптури и други. Също така обичам интересните и уникални дрехи. За мен те също крият в себе си изкуство.
Кой е най-ценният съвет, който си получавала по отношение на изкуството?
Имала съм късмета да уча изобразително изкуство при учители, които са добри художници и преподаватели. От тях съм научила почти всичко за изобразителното изкуство. Те са ми давали насоки и познания, които са ме изградили като художник. След това моята задача беше да намеря ниша, в която ми е интересно да работя и да създавам картини по нов начин. Отначало не знаех какво ще се получи и дали нещо ще стане въобще. Първите ми творби бяха истинска катастрофа и изглеждаха елементарни, некрасиви… просто не се получаваха нещата. Но не се отказах и продължих да пробвам и така всяка следваща творба ставаше по-добра и аз го виждах в реакцията на най-близките ми. След първата ми самостоятелна изложба разбрах, че именно картините от мериносова вълна ще бъдат моята запазена марка и това е, с което искам да се занимавам като творец.
Когато пътуваш в чужбина, какви изложби посещаваш, какво те вдъхновява?
Харесвам автори и произведения, които са разбираеми и носят послание в себе си. Посещавам изложби, в които мога да усетя емоцията в самите творби. От голямо значение е и начинът, по който са представени. За мен всяка творба трябва да осъществява директна връзка с човека, който я съзерцава, без недомлъвки, без скрити и неизказани думи. Чувството е важно, то е първично, то е най-искрено и неподправено.
Кои са твоите любими творци?
Много харесвам старите български майстори – Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Дечко Узунов и много други художници, които са оставили дълбоки следи в мен като творец.
0 Коментара