Когато преди година ви разказах за Джулиет Фицпатрик, тя тъкмо беше направила двойната си мастектомия и бе решила да живее като плоска жена. С това Джулиет се присъедини към малка (тогава) група жени, които също бяха преживели диагнозата „рак на гърдата” и вярват, че да не реконструираш гърдите си след мастектомия, трябва да бъде пълноправна опция, за която всяка жена, която минава по този път, трябва да знае.
Снимка Sue Lacey
От диагнозата на Джулиет минаха три години. За това време тя извървя пътя от тежка депресия и ексцентрично решение, до реклама на Таймс скуеър и адвокат за правата на раково болните. Историята й обиколи световните медии – от BBC, The Times, Mirror и дори Хъфингтън пост – Индия. Джулиет списва блог Blooming cancer с хиляди последователи от цял свят, участва в парламентарни дискусии по теми, свързани с рака на гърдата, работи с няколко НПО-та, подпомагайки жени, както и работата на NHS, насочена към рехабилитация след мастектомия. Между всичко това Джулиет успя и да се татуира.
Ако трябва да нарисуваш диаграма на емоциите си през последните три години, как ще изглежда тя? Кога са били най-ниските ти точки и в кои моменти – пиковете ти?
Най-ниските ми точки бяха, когато получих диагнозата през януари 2016 г., след това, когато ми казаха, че ще имам нужда от мастектомия и химиотерапия през март и мисля, че през цялото време, когато минавах през химиотерапия между април и юни 2016 г. В началото се почувствах много отчаяна и объркана. Ниски точки бяха също и когато съобщиха на съпруга ми Лиам, че ще трябва да му направят отворена сърдечна операция през януари 2016 г. (когато и аз получих диагнозата си) и когато го оперираха през април (когато аз започнах химиотерапия). Тези събития съвпаднаха и бяха тежък удър и за двама ни!
Пиковете бяха на дипломирането на сина и дъщеря ми, Дан и Лаура, през юни 2016 г., когато бях все така плешива, но химиотерапията беше приключила вече. Пик беше, когато взех решението да махна и другата си гърда. След втората ми мастектомия през ноември 2017 г. се почувствах много добре. Пик беше, когато направих първите си голи снимки със Сю през февруари 2018 г. и написах първия си блог пост. Също така, когато участвах в предаване по BBC 5 Live през септември 2018 г.
Ниски точки все още са годишнините – на диагнозата и мастектомията.
През тези 3 години също имах хронична болка в бедрото и ужасна седалищна болка в другия ми крак. Понякога болката беше толкова силна, че ме ограбваше от всякаква надежда и желание за живот и винаги я имаше на заден план. През юли 2018 г. обаче претърпях смяна на тазобедрена става и това беше чудо за моето настроение и още един пик в диаграмата.
Говорихме месеци след мастектомията ти и ми сподели, че се бориш с депресия и тревожност. Сред всички удари, кой беше най-тежкият и те повали и какво ти помогна през тези месеци?
Имала съм периоди на депресия и тревожност през по-голямата част от живота ми, това е нещо, с което се боря. Мисля, че голяма част идва от някакви преживявания в детството и тийнейджърските ми години, които все още преработвам с помощта на психотерапевт.
Един от ударите беше, когато синът ми напусна дома ни и замина да учи в университет. Това наистина ме повали и беше много труден период за мен. Беше толкова трудно и когато дъщеря ми замина, но вече бях по-подготвена за това. Диагнозата ми беше тежък удар. Принуди ме да се срещна със собствената си смъртност в много реален план. Бях много тревожна при всичките си операции и най-много ме притесняваше пълната упойка, от която можеше да не се събудя.
Изминалата година беше влакче на ужасите за емоциите ми – много невероятни пикове и доста периоди на тъга и страх. Получих много лоши новини и плаках много, но сега се опитвам да живея с тези емоции и да си позволя да ги почувствам. Казвам си, че утре е нов ден и всичко ще бъде по-добре.
Има няколко неща, които ми помагат да се чувствам по-добре, когато съм притеснена или тъжна. Първото и най-важното е да бъда навън, сред природата – да разхождам кучетата. Ходя всеки ден и обожавам това. Харесва ми да виждам как сезоните се сменят и да обръщам внимание на малките неща. Второто са физическите упражнения. Ако мога да се накарам да направя малък преход с щеки или да отида на тренировка с треньор, знам, че ще се почувствам много по-добре. И третото е медитация и mindfulness – те ми помагат да успокоя препускащите мисли, но не всеки път. Това е непрестанна работа и учене. За всичко това ми помага терапевтът, с когото се срещам всяка седмица. Въпреки че е болезнено да работя с проблемите си, знам, че вървя в правилната посока и ще бъде тежка, но удовлетворяваща работа.
Паралелно с болезнената част от възстановяването ти, част от живота ти процъфтява – ти стана говорител на движението за плоско живеене и страстен адвокат на пациентите с рак и правото на информиран избор. Започна блог, който вдъхнови продуцентите на BBC и по-късно и тяхната публика. Какво означава за теб всичкото това преживяване и опит? Как ти помага по пътя на възстановяването?
Постоянно се изумявам, че историята ми стигна толкова далеч. Обичам да пиша в блога си, да правя фотосесии и с радост приемам всички медийни покани. Говоренето за това, през което преминавам, по такъв публичен начин, наистина ми помогна да приема промените в тялото ми, както и факта, че имах рак. Виждам го като преобръщане на много негативни събития в положителни. Но не го правя само за себе си. Знам, че историята ми помага на много жени, които преминават през подобни събития, и за мен това е прекрасно. Когато започнах, си помислих, че ако помогна на една жена, това ще е голям успех. Но статията за мен в Good Housekeeping и участието ми в BBC 5 Live помогна на поне 50 жени да намерят и да се присъединят към Фейсбук групата за подкрепа на Flat Friends.
Едно от участията ти накара мъж, който е преборил рак на гърдата, също да говори публично за това и да сподели опита си. Колко важна е подкрепата, която даваш и получаваш от хора, с които споделяте един и същи опит?
Това беше един от пиковете на моята медийна кампания. Сега той има подкрепата и приятелството на други мъже, които са преминали през същото и е много по-спокоен и щастлив. Надявам се, че и други мъже ще имат куража да се свържат с него и да получат подкрепа. Аз се запознах с много жени през социалните медии, които имат опита, който имам и аз, и е прекрасно да имаш тяхната подкрепа, когато преминаваш през тези тежки времена. Много е хубаво да можеш да помолиш за съвет, както и да имаш възможността да дадеш такъв. Негативната страна на тези групи е когато разбереш, че някой от виртуалните ти приятели е починал или е преминал в 4-та фаза. Тази година това се случва много често, трудно е да разбереш нещо такова и понякога много ме потиска и връща назад.
Аз съм активен доброволец за Breast Cancer Care, една от най-големите организации за рак на гърдата. Помагам в курс, наречен “Продължаваме напред” (Moving forward), който е за жени, които са приключили с активното лечение и се опитват да се върнат към стария си живот. Наистина ми харесва да мога да предложа подкрепата си. Говоря за това как аз съм продължила напред и за тях е окуражително да видят някой, който е успял да започне живота си отново. Също така съм доброволец по телефона към услуга, която се нарича “Някой като мен” (Someone like me). Помага по телефона на жена, която има подобна на моята диагноза и лечение. И двете доброволчески роли ми носят голямо удоволствие и ме карат да се чувствам полезна.
Какви са плановете ти за 2019 година?
Ще продължа блога си, но може би ще разширя темите, за които пиша. Искам да пиша за спорта и жените и може би повече за body positivity и психично здраве.
Искам да напиша и мемоар за нещата, които се случиха през последните три години и да се опитам да вкарам в това някои от огромните световни събития, които се случиха през това време. Другото, което мисля да направя, е да започна подкаст. Да говоря с жени спортисти. Само това ще кажа засега:)
0 Коментара