Това е една достойна за холивудски сюжет съдба. Истинска – отначало докрай! Това е историята на д-р Веселин Иванов, който се превръща от лекар в пациент и стига до най-тежката операция по нелеп начин. Той е още едно от имената на куража, за които ви разказваме в тази рубрика заедно с предаването по bTV „Духът на здравето”.
Д-р Иванов е завършил медицина и има магистратура по „Икономика на здравеопазването”, специалност “Финанси”. Кариерата му започва във ВМА, след като напуска армията през 1999 г., е назначен в НЗОК като главен експерт. Последователно заема длъжностите началник-отдел, главен секретар на касата и директор на СЗОК. От четири години докторът живее с трансплантиран черен дроб.
„Когато бях ученик в 8-ми клас, ме ухапа куче и се наложи да ми поставят 25 инжекции против бяс в корема”, разказва докторът. По това време не се използват спринцовки за еднократна употреба. Няма и стерилизационни автоклави, а иглите се изваряват. Вероятно пропуск при дезинфекцията е
причина за заразяването на военния лекар с хепатит В,
който преболедува на крак. А той самият не може да си обясни диагнозата, завела го до изхода на живота. Цирозата, която му диагностицират след продължително лечение и нескончаеми изследвания, напълно е разяла черния дроб. Дългогодишният спортист никога не е прекалявал с алкохола, но положението е недвусмислено. Според колегите му от ВМА „най-големият филтър на организма“ е напълно ерозирал поради прекаран на крак хепатит. Така през зимата на 2007 година докторът се подрежда в листата на чакащи за трансплантация.
„Дните се редяха един след друг, а сигнал за спасение отникъде“, спомня си докторът-пациент. По това време той е административен директор в здравното министерство. Лукав драматург е съдбата, обичам да казвам в такива случаи. Едва когато попада в капана на безкрайното чакане, медикът си дава сметка, че системата за трансплантации у нас куца. Българският гражданин няма съмосъзнание на човек, готов да дари органите или тези на близките си в случай на злополука. „Донорството е социален проблем”, казва д-р Иванов с онази горчивина, която остава следи дори след щастливия финал. Тогава, когато осъзнаваш, че
0 Коментара