Родните дуели нямат нито френската изтънченост, нито руския драматизъм на Лермонтов и Пушкин. Но веднага след Освобождението от турско робство нови времена нахлуват в нашата история и за да не остане no-назад от Европата, за щяло и нещяло българинът започва да организира дуели. И ако във Франция и Русия първо се дуелират заради жени, а после за накърнена чест, то у нас речеш ли на някого
“простак” или “серсемин” или пък си позволиш публично да кажеш, че е мошеник, дуелът е готов.
В историята обаче са останали дуелите на държавните мъже и политици все заради накърнено политическо достойнство.
Първият “дуел” е между Петко Каравелов и Тодор Икономов. Двамата са подпредседатели на Учредителното събрание, изработило Търновската конституция. “Хвърлят си ръкавицата” през 1880 г., когато Петко Каравелов вече е министър-председател, а Тодор Икономов – кмет на София. Каравелов издава решение на Министерския съвет, в което настоява пазарите да стават само в съботен ден. Евреите от София, Кюстендил, Дупница, Самоков, Видин и Разград протестират.
Тодор Икономов взима тяхната страна и в Народното събрание започва препирня. Икономов казва: ”Ако Министерский съвет е направил еднообразно пазарите, това е съсипително за тези хора, и с това се ограничава развитието на търговията. Това не е работа на правителството.”
Петко Каравелов пък отговаря: “Аз тука забележвам особени способи, които в събранието се практикуват. Колкото по-малко знае человек, толкова повече говори. Значи че говоренето е обратно на знанието. Мене много ми е жал, че такива къси взглядове излизат да говорят пред Народното събрание.
Скоро след това Петко Каравелов пуска свои хора из столицата да агитират, че трябват нови избори за градско управление, щото пришълците, какъвто бил Тодор Икономов (шуменец), не ги боли за града и не му искаш доброто. Като че ли Петко Карабелоб е кореняк софиянец, а не копривщенец. Интригата успява, софиянци се настройват срещу кмета и
Тодор Икономов подава оставка.
След което вестникът на либералите, към които принадлежи Петко Каравелов, „Независимост” го обвинява във всички земни грехове. Това принуждава крайно амбициозния Тодор Икономов да му обяви дуел. Той изпраща двамата си секунданти – д-р Минчович, баща на Султана Рачо Петрова, и Г. Вълчанов, в дома на Петко Каравелов. Те собственоръчно подписват протокол. Ето какво четем в него:
“Днес 1880 година, октомврий 19 ден. От долуподписаните, пригласени от г-на Теодора Икономова, за да отидем при господина Петка Каравелова, да се споразумеем относително удовлетворението и обидите, нанесени от последния г-ну Икономову, за които обиди г-н Каравелов писмено е повикан от г-на Икономова на дуел: днес на единадесети часа преди пладне: като се представихме в домът на г-ну Каравелову! Господство му, без да влезе в споразумение с нас, с един груб тон и в присъствието на г. Петра Манолова, Ив. Данева и др. ни каза буквално следуьщето: Кажете на г-на Икономова, че той е десет пъти мизевирин (б.а. интригант) и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които са би позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентатори(!). За всичко това се състави настоящия протокол.” И всичко приключва дотам.
Дуелът завършва толкова комично, колкото и започва,
пък е коментарът на в. “Марица”.
През 1886 г. случайността събира на един параход от Земун за Лом Рачо Петров, съпругата му Султана, Коста Паница, полковник, и генерал Данаил Николаев – герои от Сливница в боевете от Сръбско-българската война. Заедно с още няколко офицери те се връщат от Виена, където били на лечение и разходка. Параходът остава да пренощува в Турно Северин. Всички тръгват да се шляят из града. Отсъстват Султана и Рачо Петрови.
Рачо бил сърдит на жена си, щото отвръщала на задявките на Коста Паница. Рачо побеснял и използвал момент на уединение да иска удовлетворение от майора, разбира се, на дуел. Коста Паница казал пред другите офицери, че приема дуела, но с условието да се състои, когато се върнат в София, и добавил “нека да мине серсемлъкът на Рача”. И този дуел не се състоял. През 1889 г. майор Коста Паница е разстрелян заради заговор за свалянето на княз Фердинанд.
Единственият реализиран дуел
в нашата история принадлежи на Найчо Цанов. Самият той с малки прекъсвания до самата си смърт през 1923 г. е депутат от Демократическата партия. Минавал сред колегите си за справедлив достолепник, бил братовчед на Алеко Константинов и Иван Шишманов. Чувството за справедливост кипнало у него, когато разбрал, че унгарският консул Доминик Кирали ходи на лов в забранено време.
Найчо Цанов изобличил чужденеца във вестника си “Народен лист” (тогава депутатите си имали и собствен бизнес по закон) и покрай лова достигнал до обобщението, че консулът не зачита нито законите, нито народа на страната, в която работи. Консулът не се поколебал и обявил дуел. Найчо Цанов отначало не приел поканата, защото смятал, че това са средновековни отживелици. Но когато го обвинили, че го е страх, приел, като обяснил – “заради престижа на България пред външния свят”. Дуелът се състоял на 23 октомври 1898 г. в София. Пръв стрелял консулът Кирали, но не улучил. Найчо Цанов захвърлил пистолета близо до противника си с пренебрежение, а след дуела обяснявал, че това бил начинът му на протест срещу
“този варварски обичай на всевъзможни аристократически изроди”.
С това обаче дуелите на Найчо Цанов не свършват. През 1907 г. той взима думата в Народното събрание по отговора на тройното слово, обвинява правителството в липса на просветна политика и критикува ограничителните поправки в закона за печата за глоби и клевети на журналистите. Депутатът Й. Йонов, като не може да отговори нещо конкретно на обвиненията, го набеждава, че след смъртта на брат му Найчо Цанов живеел със съпругата му. Става огромен скандал. Йонов отива при Найчо и му обявява дуел. След това Найчо Цанов е бит на парламентарната трибуна и наказан за пет заседания. Възмутен, потърпевшият отишъл при стенографите и помолил да се протоколират думите му на излизане от парламента: “Да биете ли искате? На, аз съм тук, бийте ме, още ме бийте, но устата ми няма да затворите!” Йонов се отказва от дуела.
В началото на миналия век, пак в парламента, Найчо Цанов произнася реч по военния бюджет. В нея обвинява полковник Георгий Вазов, брат на народния поет, в ред престъпления от военен и стопански характер, дори и в присвоявания. Вазов, както подобава на истински военен, му поисква обяснения чрез своите секунданти и му обявява дуел.
Макар че има депутатски имунитет, Найчо Цанов приема да се яви на дуела и дори твърди, че ще се остави Вазов да го убие. Проблемът обаче е ликвидиран без дуел с посредничеството на няколко депутати.
Фамилия Вазови се замесва и в още един дуел – този път враждуващите страни са Петко Славейков и синовете му Иван и Христо и народният поет Иван Вазов.
През 1884 г. започва да излиза в. „Търновска конституция”, който напада съединистите в Пловдив, радетели на обединението на Княжество България и Източна Румелия, сред които е Иван Вазов. Кореспондент на “Търновска конституция” в Пловдив е Захари Стоянов, Иван Вазов пък пише във в. “Народен глас”. Началото на “войната” поставя дописка, в която
Захари казва, че Вазов е случаен поет и
“в 1876 година щеше да пукне от страх на Пловдивската улица, а днес е станал комитаджия и прави съзаклятие против султана.” И още по отношение на Вазов, “когото изпъдиха от Постоянния комитет, сега е останал без гечинмек (б.а. поминък)”.
В друг брой пък Вазов е обвинен, че “неговият идеал е оня презрян метал, с който искал да си купи титлата “литературен кондотьор”. Накрая поетът се вижда принуден да излезе с отговор в пресата. В него той казва, че: “Имам гордата амбиция да живея и умра честен человек. Вие не допускате това и ме каляте. Искате да доуморите един человек отровен от горести, злоба и отчаяние. Предлагам ви: Да публикувате в листът си всички документи и доказателства за подкупуването ми, които имате на ръка и да оправдаете уверенията си.
Отговорът на “Търновска конституция” е написан от Петко Славейков в броя от 1 март: “Мога да ви кажа и това още, че вие не сте направили добре, гдето сте се отровили от злоба. Кой ви кара? Не мажете ли да бъдете малко по-беззлобен?” и по-надолу: ”Вие сте свободен господине, и можете да се морите и доуморявате, от каквото щете и когато щете, без да задявате други лица, които малко искат да се месят в вашето разположение с живота си. И тъй мажете, както искате, да се тровите: с горест ли, с злоба ли или с каквото ви е драго, ако сте решили да се отървете и вие от света и светът от вас.”
Писмото завършва с покана за дуел: “Защо да ви се причинява и друга неприятност с отлагане. Това, което ще стане утре – защо да не стане още днес? Утре, рано тръгвам за Пловдив: готов на разположението ви. Немам на ума си да ви убивам, но ако вий по амбиция искате да мъстите, хвърляйте ръкавицата, и аз нема да се откажа да я приема.”
Петко Славейков наистина тръгва за Пловдив, но не “утре”, а към края на март, и то не за дуел, а за фолклорни проучвания в Родопите. Нито той е търсил среща с Вазов, нито пък Вазов с него.
0 Коментара