Не е нужно да представяме човека, когото виждате на тази снимка: той е добре познат в целия свят – Чарли Чаплин във филма „Диктаторът“. Името на девойката с пушката бе станало известно през годините на Втората световна война. Тя бе овладяла мъжка професия – снайперист, и на 27 години бе станала герой на Съветски съюз. С Чаплин тя се среща през 1942 г. в САЩ, където Людмила Павличенко отива с делегация на съветската младеж. Поместваме със съкращения спомените на Павличенко за тази среща.
След посещението в Холивуд сътрудниците на нашето консулство в Сан Франциско ми направиха приятна изненада, за която винаги ще си спомням с признателност. Поканиха ме на разходка с кола.
– А къде ще отидем! – запитах аз.
И докато те се споглеждаха и се усмихваха загадъчно, а аз правех предположения, колата спря пред една къща, потънала в зеленина.
– Людмила, почукайте – ми казаха моите спътници със същия заговорнически вид.
Убедена, че в къщата живее някой от нашите и че другарите от консулството просто се шегуват с мен, аз с всички сили задумках по вратата. Какво беше моето учудване, когато пред отворената врата видях човека, когото е невъзможно да сбъркам с никой друг. Чарли Чаплин.
Не успях да дойда на себе си, а Чаплин вече ме грабна и във вихрен валс ме въведе в гостната, пълна с филмови звезди. Тук беше цветът на Холивуд, но моето внимание беше приковано само от Чаплин, този невисок човек с чудна бяла коса и млади, изразителни очи.
Сега, след толкова години, като си спомням за тази неочаквана за мен среща с великия артист и режисьор, аз преди всичко виждам в него човек с голям проницателен ум и щедро отзивчиво сърце.
Тогава не разбирах с какво съм заслужила неговата симпатия, защо той е толкова внимателен и нежен.
Чарли Чаплин говореше с мен за много сериозни неща. Убедена съм, че на никого от гостите не можеше да дойде наум, че сред шума от весели гласове и мелодичния звън на чашите ние говорим за войната, за тегнещата над света фашистка заплаха.
В простите думи на Чаплин аз почувствувах
много повече тревожна загриженост за съдбата на човечеството, отколкото във високопарните речи на кметове, губернатори и конгресмени, с които бях се срещала на митингите по време на пътуването из Съединените щати. Думите му бяха пропити със силна омраза към хитлеризма и горещо съчувствие към съветския народ, който водеше войната срещу озверелите фашистки орди сам, въпреки съюзническите задължения на САЩ и Великобритания. Той ми наливаше шампанско, пълнеше и своята чаша и ние приятелски се чукахме. И досега в ушите ми звучат тостовете на Чаплин за доблестния руски народ, за откриването на втория фронт, за пълната победа над нацистка Германия.
Още преди срещата си с мен Чаплин беше възложил на един от своите помощници да покаже на нашата делегация филма „Диктаторът“, да ни фотографира и да му изпрати снимката ни. Чаплин е искал, както каза той, „да ни разгледа в аванс, да ни обмисли“.
И сега, продължавайки очевидно „да ме обмисля“, той между другото запита дали ми харесва неговият филм.
– Да – отговорих аз, – но. . .
Чаплин изви гъстите си черни вежди и любопитно ме погледна, очаквайки какво ще кажа.
– Общо взето Вашият филм ми хареса. Но не мога да разбера само едно: защо сте показали Хитлер като някакъв простоват човечец!
Чаплин се усмихна.
– Виждате ли, мис Людмила, в света прекалено много се шуми за непобедимостта на нацистките войски. Това поражда страх, а страхът прави хората безволеви, убива тяхната вяра в силите им. Аз исках да разпръсна този страх, да покажа на хората, че Хитлер всъщност е една жалка фигура, обхваната от мания за величие, позьор и шут, който между впрочем ми е откраднал мустачките. Вярвам, че сте обърнали внимание на това. ..
И все пак с какво заслужих такова внимание от страна на Чаплин! За да се отговори на този въпрос, трябва да се обяснят някои събития от онези дни, когато нашата делегация беше в Съединените щати.
Безспорно Чаплин бе чел онова, което е писал за мен американският печат. И доброжелателното, и явно враждебното. От същите американски вестници той можеше да узнае, че някои ме наричаха жена-убиец, а други откровено заплашваха да ме ликвидират заради. . . масово изтребване на мъже.
И ако Чаплин пред всички целуваше ръцете
на руското момиче, ръцете, с които то беше убило 309 хитлеристи, не беше ли това своеобразен отговор на инсинуациите на американските фашисти?
Разбира се, това бяха само мои предположения. Но всички те ми се сториха особено правдоподобни, след като прочетох в „Ню Йорк пост“ следния откъс от репортажа на Елза Максуел:
. ..Група холивудски кинозвезди очакваше срещата с Людмила Павличенко. Една от най-блестящите холивудски красавици, чието име не се решавам да спомена, прекалено нервничеше в очакване на руската гостенка и дори каза нещо за нея с покровителствен тон. Като чу това, Чарли Чаплин скочи от мястото си, доближи се до високо платената кинозвезда и каза: „Кажете, хубавице, какво друго притежавате освен красивото си лице! Какво ще стане с вас, когато увехне вашата красота? Та нали с всяка минута това време неизбежно наближава. Разберете, мис, че това руско момиче, което ще видите днес, е преживяло за една минута повече, отколкото вие през целия си живот.“
0 Коментара