Една българка е в сърцето на културата на един от центровете на музиката в света. Повече от 25 години пианистката Лора Чекоратова живее и работи в Ню Йорк. След като завършва най-престижното музикално училище в света „Джулиард“, тя започва да свири по най-престижните сцени по света. С различните си проекти постепенно се превръща в обединяваща фигура за българските музиканти зад Океана. През последните две години тя пренесе музиката от Ню Йорк в село Ковачевица, където организира фестивала „Неотъпкана пътека“.
Дъщеря на инженери с любов към класическата музика, Лора започва да свири на пиано, когато e на четири години. На девет изнася първия си солов рецитал в музикалното училище „Любомир Пипков“, където получава началното си образование. Талантът й вече е виден и тя кандидатства за „Джулиард“, като на 17 години се озовава в Ню Йорк.
„Имах романтична представа за „Джулиард“, когато пристигнах, но като преживяване не мога да кажа, че е най-хубавото в живота ми. Имаше страхотни преподаватели и студенти. Това беше ценното. Научих много, но от самата сцена научих повече, отколкото от учебните стаи там. Първите години част от класовете ми бяха до голяма степен скучни, защото някои неща ги бях учила на високо ниво в България“, разказва Чекоратова.
И допълва: „През 90-те години в „Джулиард“ имаше 18 студенти от България. Имахме силна школа. Даваха се много стипендии за българи, имаше интерес към нас. Сега са много по-малко“. Музикантката прекарва цели 11 години в престижното училище, като става
първата българка с докторат от „Джулиард“.
Още като студентка печели редица стипендии и призове, включително първа награда на международния конкурс за пианисти Washington International. Нейният солов дебют е в „Кенеди център“ във Вашингтон. Следват концерти и участия на престижни фестивали в САЩ и по света.
„Живях известно време на други места. Една година бях в Маями, където научих много за системата за спонсориране в Съединените щати, което е почти изцяло частно и корпоративно. Научих колко е важно да се култивира спонсорство за класическата музика. Това все повече става актуално и в България“, смята Чекоратова.
Този опит тя пренася в Ню Йорк, където се установява за постоянно заедно със съпруга си Георги Вълчев, който е цигулар от висока класа. Познават се още отпреди заминаването за Съединените щати, а по-късно стават семейство. С раждането на сина им Иван, Лора намалява участията и пътуванията. Сега преподава в музикална школа и работи в международна организация за млади музиканти, а това са само част от многобройните й дейности.
Пианистката е в основата на
Български концертни вечери в Ню Йорк,
а тази година събитието ще отбележи своя 15-годишен юбилей. Част от концертите се провеждат в именитата зала „Карнеги Хол“. „Една от целите е да се представят български композитори и музиканти. Гостуват ни известни родни музиканти. Събитието става повод и за срещи на българската общност. Повод е за национална гордост да са сред тези таланти“, споделя тя. 
Лора с композиторката Добринка Табакова
Чекоратова пренася тази музика и в България, като тази година беше второто издание на фестивала за камерна класическа музика „Неотъпкана пътека“. Той е причината музиканти от световно ниво да пристигат в село Ковачевица за тридневни концерти.
„Исках да правя нещо в България. Много обичам да се връщам в родината. Реших да започна този фестивал, защото пътувах много из България, виждах много хубави места, които ме вдъхновиха. За кратък период от време сред природата се събират много музиканти, работят заедно, идва публика, за да ги чуе. Създава се хубава атмосфера. В Ковачевица е много красиво, има прекрасни гледки и дух, който е запазен. Има елемент на връщане във времето, но ти дава и положително чувство за бъдещото. Поетичната идея на „Неотъпката пътека“ е
да носи нещо ново, оригинално.
Преживяването на публиката също да бъде като неотъпкана пътека. Да правим премиери на композитори, да водим музиканти, които рядко са свирили тук. Всеки път да има някакъв нов елемент“, обяснява тя. Фестивалът е част от събитията, които връщат интереса към класическата музика, която последните години отстъпи място на други стилове. „Не се слуша толкова класическа музика, колкото преди 50 или 70 години, когато тя е била редовно по телевизията, радиото. Класическата музика има нужда от една по-свежа реклама. Повече млади хора трябва да чуят за нея, за да се заинтересуват. Всяка организация трябва да поеме своята отговорност за това да си създаде бъдеща публика – дали чрез образователни проекти, дали чрез концерти за деца.
С прочутия американски пианист Леон Флайшер
На държавно ниво – чрез изучаване на история на музика в училищата, за да могат ученици и студенти да имат повече досег до тази музика“, смята възпитаничката на „Джулиард“. Тя пояснява, че по света не е по-различно: „В Ню Йорк, за да е по-достъпна класическата музика, много камерни проекти се правят в комбинация с изложба или откриване на ресторант. Събитията са добре посетени в Ню Йорк благодарение на това, че всички институции много активно участват в образователни проекти, концерти за деца, свири се в затворите, за да може всеки един от обществото да има достъп. В училищата също много се работи в тази насока. Мисля, че има паралел с България. София и Пловдив се чувстват все повече като културни европейски столици. Има толкова много събития, много туристи, международно присъствие”.
Лора все по-често се връща в България
и смята, че младите музиканти вече имат възможност да се развиват и тук. Според пианистката почти всички музиканти вече трябва сами да участват в изграждането на проектите си и вижда в България възможности за това: „Музикантите си мислят: „Аз само трябва да свиря.“ Навсякъде по света, дори при музиканти от най-висока класа, те работят върху кариерата си. Мениджърите вече нямат такава функция, както преди, така че личният контакт на музиканта е много по-важен“.
След повече от четвърт век в Ню Йорк Чекоратова живее с ритъма на града.
„Чувствам се добре там. Всички са малко като мен – много работят. Никой не се изненадва, когато изпращам имейл в 4 сутринта. В Европа може би има повече спокойствие и лично време, но там се чувствам най-комфортно. Конкуренцията е голяма, но има много възможности“, споделя тя.
В Ню Йорк растат и двете й деца – Иван и Мина. Естествено, те обичат музиката, но след време ще изберат своя път и ненасочвани към подобна кариера. Засега свирят за удоволствие, Иван на цигулка, Мина – на флейта. „Моите деца свирят за удоволствие. Музиката е такава професия, че човек трябва да не си представя, че може да прави нещо друго. Изисква се много работа и жертви. Ако нямаш този вътрешен пламък, не се получава, но това важи за всички изкуства“, завършва Лора.
0 Коментара