Елена Малева е лайф коуч и моден стилист, занимава се със семейни констелации и НЛП (невро-лингвистично програмиране). Терминът констелация има латински произход и означава съзвездие. Названието е метафорично, но точно представя отношенията, които възникват между хората. Всеки човек заема свое строго определено място йерархията на живота, която се подчинява на строго определен ред и правила, подобно на звездните системи.
Започвате да се занимавате с коучинг, семейни констелации и НПЛ, след като самата вие изпадате в „дупка“ и се измъквате от нея.
Да, озовах се на дъното. Понякога е нужно да стигнеш кота нула, за да осъзнаеш нуждата от промяна. Статистиката показва, че 98% от хората започват да действат от негативното. Аз също. БОЛКАТА е най-добрият критерий и най-добрият учител! Най-неизгодното за нас е да свикнем с нея и да изживеем живота си мазохистично.
Израснах в малък град, в който хората се познават. Град, в който като че ли всички знаят предварително за какво те бива и за какво – не. Пробвах много и различни неща, често чувах „спри се“ захвани се с нещо и само това прави. А аз търсех себе си и онова, което да ме прави вътрешно удовлетворена и сега виждам, че това да помагам на хората е най-специалното нещо на света за мен.
Бях будно дете и често ми казваха, че витая в облаците. Много пъти се чувствах самотна като малка, не усещах подкрепа. Не усещах вяра в мен и си създадох много детски травми. И ми отне години да отработя травмите си и да осъзная къде е моето място в света. Защото, като че ли винаги съм знаела или много съм искала да правя нещо специално. Интуицията, онова вътрешно гласче от сърцето, което ми казваше: „Давай, ти можеш“, често го игнорирах, защото не му вярвах и си мислех: „Кой, аз ли, няма шанс!“. А то ме подтикваше да не се тревожа, просто да вървя напред.
Срещнах съпруга си, създадохме семейство, появиха се трите ни прекрасни дъщери. Имахме здравословен казус с едно от децата ни. Това ни накара да се замислим за истински ВАЖНИТЕ неща в живота. Бяхме в силен шок от изненадващата и негативна прогноза. От днешната си позиция мисля, че това е било най-доброто нещо, което е могло да се случи за всички нас. Но тогава бях много далеч от днешното си разбиране, нямах никакво приемане и разбиране на ситуацията. Но там, на ръба на пропастта, или политаш нагоре, или падаш надолу, път няма. Всеки сам избира.
Осъзнах, че промяна може да има, стига да я поискам и да поема лична отговорност за нея в най-подходящият момент (именно моментът, в който го осъзнаеш). Това, което съм в момента, е резултат на дълбока промяна, силно желание да съм щастлива, дълбока вяра, че го заслужавам, дълго търпение, ясни цели и дисциплина!
По пътя преминах през това да смятам, че мъжът ми ми е длъжен, да изисквам и да мърморя, да съм недоволна, апатична, депресирана, да си мисля, че за нищо не ставам. Докато не си дадох сметка, че така не съм полезна нито на себе си, нито на семейството си, освен това съм пример за децата си. Опитах да се погледна отстрани и не ми хареса това, което видях. Реших, образно казано, да зануля живота си и да започна да го живея така, както аз исках, и заедно с това да бъда пример за децата си, опора за мъжа си, жена и майка. Разбира се, промяната не става веднага, това е процес, който започва с равносметка, кои са плюсовете и минусите ми, какво искам, какво не искам, граници. Научих, че не е нужно да правиш всичко сама. Научих се да се доверявам на хората, защото ние не правим всичко най-добре, а не е и нужно всичко да е „перфектно“ и така освободих време за себе си. Не съжалявам за нито една крачка от този път, защото е моят път! Днес съм щастлива!
Колко е важно да уважаваме себе си и да обръщаме повече внимание на личностното си развитие?
Задължително е, защото ако ние не уважаваме себе си, как очакваме някой да ни уважава? Ще цитирам Вишен Лакиани. Питат го: „Кое е най-важното нещо в живота?“. И той отговаря: „Степента на личностно израстване.“
Най-важното не са работата, семейството или отношенията. Грешно е да се фокусираме върху тях и да ги приемаме за самоцел. Нашият фокус трябва да е колко израстваме. Парадоксът обаче е, че най- много израстваме чрез нашата работа, семейство и отношения. Затова в никакъв случай не трябва да се отказваме от тях и да се посветим само на „израстването си“ – без тях то е невъзможно. За да сме пълноценни, трябва да съчетаем в себе си архетипа на „Буда и Суперзвездата“.
Посоката на живота винаги е отвътре – навън. Което означава, че САМО когато ние се променяме и развиваме, и светът се променя за нас. Доказано е, че не е възможно в един и същ момент да мислим лоши неща и да говорим хубави. Светът ни дава онова, за което мислим през повечето време.
Всекидневно срещам много жени и повече от половината нямат цел в живота си, не знаят какво искат и като че ли живеят по навик. Отлагат себе си за после, поставят се на второ, трето, четвърто място, защото другите очакват нещо. В такива случаи много обичам да задавам въпроса: Скъпа моя, когато ти поставяш себе си на второ, трето или четвърто място, защо да се появи някой, който да те постави на първо?
Истината е, че много жени очакват някой да се появи и да ги направи щастливи, да реши проблемите им или да им даде наготово нещо. А всъщност този живот е нашият живот и само от нас зависи какъв е и какъв ще бъде. Да се грижиш за себе си – на физическо, емоционално, духовно, ментално ниво и да намериш своето призвание е това, което дава усещане за пълноценност. И тук се сблъсквам с друга трудност, която забелязвам при част от жените – не си вярват – че могат, че заслужават, че са ценни. И това се променя само с израстването на личността.
Като че ли мисията ми е да вдъхновя жените, чрез моя пример, че всичко е възможно, стига да си го позволят. Да се трудят, да бъдат постоянни, да са амбициозни и да се научат да мислят позитивно.
Какво бихте посъветвали една жена, която в момента не знае накъде да поеме и как да продължи?
Първото и много важно нещо е да си даде сметка, че не може и не желае повече да живее по този начин. И е готова да направи нужните стъпки.
Най-големият проблем при жените в тази посока е самосаботажът. За да се прекъсне тази невронна връзка е нужно да се включи целият арсенал от техники. Най-важни са травмите от детството и негативният опит. За по-бърза и дългосрочна промяна в начина на мислене е нужно тя да се осъществи освен през мисълта и през действията. Когато пишем, ние увеличаваме вероятността да постигнем това, което искаме. Чрез писането даваме сигнали на мозъка и когато го правим редовно, създаваме навик, мускул на успеха. За това и създадох „Женски дневник за щастливи дни“ – това е основата за промяна. В него съм събрала всичките инструменти, които са помогнали на мен да стигна до тук. От една неуверена и срамежлива жена, до устойчива и вярваща в себе си личност. С помощта на този Дневник, който създадох, можете да премахнете блокажите, които ви спират, изчиствате ги. Много жени искат промяна, опитват различни неща, но не се получава. Именно за това първо даваме посока, какво бихме искали, ако нямахме никакви пречки, след това изчистваме вътрешните съпротиви. Поставяме котви, които да ни помагат, разделяме целите си на подцели, учим се на нови знания, създаваме нови умения, навици и следваме стъпките. Всеки ден е вдъхновение, когато имаш цели и мечти, защото вече ще знаеш как да ги постигнеш.
Заедно с това е добре да се работи с човек, на когото имате доверие и който може да помогне за промяната. Защото сам е много трудно.
Най-важното е жената да бъде СМЕЛА! За всяко нещо се изискват време и усилия. Четирите основни стълба за успех са труд, упоритост, амбиция и позитивизъм – с тях можеш да постигнеш всяка своя мечта. Знам, че отстрани изглежда трудно, дори невъзможно. Мила моя, НЕВЪЗМОЖНО НЕ СЪЩЕСТВУВА, всичко е въпрос на време да използваш четирите стълба.
Организирате семинари и ритрийти. Какво предстои?
Имам много идеи и ми предстоят много неща. Премина Пролетният трансформиращ ритрийт – Свързвам се със себе си. За 3 дни, чрез моя метод на трансформация, дамите просто си тръгнаха други. Аз искам резултати и когато човек е готов и той го иска също, магията се случва. Освен това, когато сме в среда на хора, обединени от обща идея, това мотивира и променя. Следващ такъв формат ще има в края на лятото.
В края на май започна програмата „Красиви отвън, щастливи отвътре“. Това е един дълго мечтан проект – аз съм човек, който иска да вижда промяната в хората почти веднага. На дамите, които идват на консултации при мен не са им нужни повече от 10 сесии. Аз не желая да са зависими от мен, искам да ги науча как да се справят с предизвикателствата – като изчистим всичко, което не е тяхно и да се справят и сами след това. Програмата е много специална, защото искам да науча жените да се грижат за себе си отвън и отвътре. Да не влизат в крайности, да се харесват и обичат такива каквито са, да не се изоставят като жени, като души и като личности, а да бъдат балансирани хора.
Подготвям постоянно нови програми, подготвям и безплатен продукт за жените, които все още се колебаят – възможност за безплатна консултация с мен, за да преценят сами дали аз съм техният човек, за да направят търсената промяна.
0 Коментара