“Всеки момент, в който се опитвам да не се проваля, е предизвикателство за мен. Всеки път, в който успявам, ми дава голямо удовлетворение, че съм победила в битката.” Тази максима ми казва “абсолютната биткаджийка” – една от най-популярните, най-уважаваните и най-оспорваните жени в Кипър, която е втори мандат депутат в Европейския парламент.
61-годишната Елени Теохарус е представителна, висока жена, която излъчва самоувереност и пълна убеденост (”Отне ми половин век, за да приема, че другите хора имат своя собствена истина и вече не настоявам за абсолютни позиции, що се отнася до политическите решения”).
Обикновено гледа сериозно и строго, съсредоточена и концентрирана. Говори спокойно, с твърд глас, директно, с прямота и категоричност, без суета и без излишна скромност. Чертите на лицето й се смекчават, когато леко се усмихне, макар че това не се случва често.
Животът й е богата и на пръв поглед странна смесица, в която се чудя как да подредя “по важност” заниманията й – на авантюрист, лекар и активист за човешките права, политик, поет. Затова директно я питам как успява да ги съчетае. “Да играя с думите, с езика, с големите и истински чудеса на живота – това е поезия за мен. Да правя усилия да приложа поезията в ежедневието – това е политика. Да се опитвам да “съживя” и двете – това е медицина. Общата им дефиниция е “живот”. Аз имам вродена склонност към прекомерното, както и опасна нагласа да изпитвам екстремни събития. Аз просто обичам живота, дори когато предизвиквам неговите крайности. Особено тогава!”, подчертава тя.
Склонността й да живее в “крайностите” я свързва вече близо 35 години с доброволческа дейност –
в над 200 спасителни мисии по целия свят
Под обстрел, сред природни катаклизми и при най-примитивни условия е оперирала повече от 4000 души в най-опасните точки на света. Обстрелвана е от Израел в мисия в помощ за Ивицата Газа. Попадала е под бомбардировки в бивша Югославия и под кръстосан огън в Долината Бекаа. Спасявала е хора с военен хеликоптер в планините на Нагорни Карабах.
Завършила с отличие медицина в Солун, д-р Елени Теохарус е основател и президент, а сега почетен председател, на кипърския клон на организацията “Лекари на света”.
Първата й хуманитарна мисия е през далечната 1981 г. в обсадения Бейрут. По време на войната между Армения и Азербейджан в Нагорни Карабах през 1993-1999 г. осъществява 19 мисии със стотици операции, а със събрани в дарителски кампании средства, оборудва болници в района.
С лекарски екипи, тонове лекарства и медицинско оборудване тя изпълнява три мисии: в Босна и Херцеговина, в Косово, в Албания. Над 10 са в Южен Ливан, Ирак, Кюрдистан, Афганистан, Палестина, където лекува, доставя помощи, обучава местни лекари. Като лекар-доброволец Теохарус посещава неколкократно повече от 10 страни в Африка – Зимбабве, Намибия, Ботсвана, Мозамбик…
Кипърката оглавява първия медицински екип, който стъпва в Шри Ланка след катастрофалното цунами през декември 2004 г., а впоследствие доставя контейнери с медицинско оборудване за четири болници в страната. В джунглата на Хаити работи с деца и възрастни, болни от СПИН. В Чили и пустинята Гоби засажда дръвчета…
Нейната “топмисия” е участието й във
флотилията в подкрепа за Ивицата Газа,
в която едвам оцелява. На 29 декември 2008 г. Елени е на борда на кораба “Достойнство” (Dignity), който се опитва да транспортира пратка медицинска помощ, доставена от американски активисти, през Кипър до Газа, като пробие блокадата на Израел. Плавателният съд е обстрелван от военноморските сили на Тел Авив в международни води и почти потъва, като намиращите се на борда му са по чудо спасени.
Най-високо обаче самата тя оценява работата си в Нагорни Карабах. “Най-реалното изражение на амалгамата от борба, болка, предизвикателство и накрая удовлетворение изпитах в Нагорни Карабах. Там изживях пиянството на свободата след епичната победоносна борба на арменците, с която те отхвърлиха робството. Много съм щастлива, че преживях тази победа! И това не е националистическа заблуда, а любов към свободата, самоопределението и уважението към себе си и другите”, не скрива и сега емоцията си Елени. Няма нужда да казва, че това е мечтата й за нейната разделена и окупирана родина.
Защо се занимава с такава опасна дейност – заради авантюризъм, професионален лекарски дълг, социална ангажираност? “Смесица от всичко това плюс много страст. Аз искам да направя най-доброто във всичко, с което се захвана, и за мен доброволчеството е начин да поставя на разположение всичките си сили и да помогна там, където има нужда. Бих казала, че не аз избрах такава опасна дейност, най-вероятно съм била избрана… Големите потребности изискват мислещи умове и активни ръце. За мен това е като магнит: след като веднъж си бил на терена, винаги искаш да бъдеш там, защото нищо не може да се сравни с моралната компенсация на това, което си предложил”, твърди тя.
За трудните моменти в работата си като лекар сред бомби, опустошени страни и човешки съдби кипърката разказва просто: “Аз съм майка и най-лошото е битката със смъртта. Искам да кажа ясно: не се страхувам от смъртта. Аз съм виждала толкова много смърт в моята хуманитарна дейност, това бяха изключително трудни моменти. Кървящите тела са ужасна гледка. Но
кървящите живот и надежди са чист провал
за всеки лекар и политик. Всеки момент, в който се опитвам да не се проваля, е предизвикателство за мен. Всеки път, в който успявам, ми дава голямо удовлетворение, че съм победила в битката”.
А нейните битки не са малко. Професионален политик вече почти 15 години не само в Кипър, но и на международната сцена, Елени Теохарус не пропуска да заеме позиция при всеки случай на поредна провокация и агресивни действия от Турция срещу родния й Кипър. Винаги е на първа линия, когато трябва да се мобилизира международна реакция срещу турските нарушения срещу страната й. Не се страхува дори да предизвика дипломатически скандал, защитавайки позицията си в Европарламента. Елени Теохарус е представител на управляващата в момента в Кипър дясноцентристка партия ДИСИ (”Демократически сбор”) и е единствената жена сред шестимата кипърски евродепутати,
при това на изборите тя спечели най-много гласове.
За да успее жена в политиката днес, са необходими много труд и постоянство, смята тя от своя опит. “Успелите жени в политиката днес са тези, които изпитват постоянно неспокойствие и стремеж, които знаят, че истинският успех може да се намери само чрез пресичане на часови зони и култури, които са грабнали всяка възможност и които носят ракетно гориво вместо камъни в джобовете си. Някои от техните качества, като мотивация, любопитство, смелост, самостоятелност, лична воля и сила на духа може да бъдат вродени, но също така се нуждаят от много насърчаване.”
“Жените са стълб на нашето общество. И нашето общество е в отчаяна нужда от визия за бъдещето.
Жените имат силата да направят промяната
да се случи”, убедена е д-р Елени Теохарус.
Въпреки многото си ангажименти тя продължава и да оперира като детски хирург в най-голямата детска болница “Архиепископ Макариос Трети” в Никозия. И на фона на цялото това напрежение – дори пише стихове. Поезията е първата й любов, още от детството й, която я държи и до днес (”Поезията постоянно съществува във всекидневния ми живот, всеки миг аз се чувствам вдъхновена”/. Издала е пет поетични сборника, за два от които получава националната награда на Кипър за литература, нейни стихове са преведени и на български език.
За поезията си, за работата си като лекар, доброволец и политик, Елени Теохарус е удостоявана с много международни отличия и награди на различни държави. Когато я питам коя от тях най-много цени, събеседничката ми се усмихва леко: “Усмивката на лицето на майката, когато й давам детето й. И светлината в очите на пациентите ми, когато ме видят”.
А щастлива ли е? “Изживявала съм огромно щастие, моменти на радост и веселие, както и моменти на голяма болка и мъка, на загуба и смърт. Изпитвам щастие, както и болка, за важни въпроси, които се случват в живота ми, както и за малките ежедневни неща, които могат да ме докосват дълбоко. Всичко това съм се опитвала да изживея до границата на възможното и да го изразя, никога не съм крила чувствата си. Бих искала да дам много повече време и енергия за най-близките си хора, но знам, че тези, които наистина ме обичат, ме разбират. Но докато Кипър, моята страна, е окупирана, мисля, че никога няма да почувствам дълбока и искрена радост. Вярвам, че денят, в който ние официално освободим окупираните територии, ще бъде най-хубавият ден в живота ми”.
0 Коментара