Емилиян Станев нахълтва с петел в дома на Надежда

Тиха, спокойна утрин в края на тридесетте години. Художникът Илия Петров и съпругата му Надежда току що са се събудили.Изведнъж с гръм и трясък в къщата нахълтва известният вече писател Емилиян Станев. Той носи петел в ръка. „Див е. Убих го на лов, гответе го бързо“, изрича той възбудено. Скоро из дома се разнася ароматът на вкусната гозба.Ден по-късно Надя с ужас прочита надпис на съседската ограда: „Господ да убие този, който ми задигна петела!“

Илия Петров

По времето на този комичен епизод Емилиян Станев вече е увлечен по красивата Надя, съпруга на приятеля му Илия Петров. Двамата се запознават в кръчмата на Лазо, известно столично заведение, където се събира артистичната бохема. Той дотолкова е покорен от чара на Надя, че скоро пропътува от град Елена чак до нос Галата, за да я види. Там Илия Петров и жена му карат ваканция край морето. Останали сами, далеч от неговата работа, те са почти щастливи. Идването на Емилиян Станев не променя семейната идилия. Той е приятел с Илия от лова и двамата дълго говорят за пушки и дивеч, за картини и писателски сюжети.

Оттук насетне Емилиян Станев е чест гост и в софийския дом на артистичната двойка. Застаряващият ерген не крие чувствата си към Надя. Влюбена в съпруга си, тя не се поддава на ухажванията му. Но бракът им вече е започнал да поскърцва. Надя така и не може да намери път към сърцето на съпруга си. Вглъбен в своя си свят, той не обръща достатъчно внимание на младата си и интелигентна съпруга. Надя е отчаяна, защото е вложила много чувство в тази връзка.

Емилиян Станев

Тя започва твърде драматично в началото на 30-те години. В една софийска гимназия се разнася слух: самоубила се е жената на учителя по рисуване. Всички шептят: „Нещастната Вера излязла от къщи и се хвърлила от последния етаж на съседната кооперация.“ Младата учителка по литература Надя,малко по-голяма от своите ученици, настръхва от ужас.

Тя отдавна е влюбена в колегата си художник и непрекъснато измисля начини да се сближи с него, но напразно. Причаква го след часовете и върви мълчаливо редом до него. Постепенно той сякаш свиква с нейното присъствие, но така и не я допуска до себе си. Илия Петров има слава в гимназията на сдържан и строг човек. За него останалите учители знаят само, че е женен, няма деца и живее като аскет. След училище отива в ателието си и рисува до късно. Няколко седмици преди съпругата му да се самоубие, той спира да идва в училището и се разнася мълва, че е тежко болен.

Тогава влюбената Надежда прави безразсъдна за времето си постъпка – посещава Илия вкъщи. Гостната е с две легла – покрити с войнишки одеала, дървена маса и няколко стола. Тя търси следите от женско присъствие, но нищо не издава съществуването на съпругата. Кратко мълчание и той любезно я кани да си тръгне. Скоро идва и страшната вест за трагедията в семейството му.

Надежда

Месец по-късно той се връща – отслабнал, с тъмни сенки около очите и още по-затворен в себе си. Тя няма смелост да го заговори, минават дълги дни, докато се осмели да измоли да го посети в ателието му. Оттук започва връзката им,увенчана с брак на 27 януари 1935 г.

В тази любов Надя дава повече, Илия рядко показва чувствата си. Веднъж, в пристъп на вина, той подарява на жена си златен пръстен с опал. Майката на Надя е стресната – има поверие, че този камък носи нещастие. Той е млечнобял, а потъмнее ли, значи се задава нещастие за собственика му. На 30 ноември 1948 година, след развода им, майката изхвърля пръстена през прозореца.

През първите години на брака им Надежда все така търси голямата и несбъдната още любов с Илия. Тя мечтае и за дете. През 1938 г. двамата отиват в Берлин, в клиниката на известния гинеколог д-р Щьокел. Съпругът обаче не дава съгласие за тежкото лечение. Връщат се през Виена, Будапеща, Прага и Белград. Дълго разглеждат галерии, но всеки е сам с мислите си.

В тази криза само Емилиян е светлият лъч в семейството. Той става близък приятел и на двамата. Но фриволното отношение към съпругата не прераства в роман. Емилиян Станев не е причина за развода на Надя и Илия. Те се разделят след 13 години брак. Година след развода Надя се омъжва за Емилиян Станев. Но мъжете в този некласически любовен триъгълник си остават приятели.Илия поздравява горещо Емилиян за романа „Иван Кондарев“, а Надя и писателят винаги ходят на изложбите, където има картини на художника.

Двайсет години след раздялата с Надя се открива първата самостоятелна ретроспективна изложба на Илия Петров. Силата на неговия талант за пръв път се вижда в целия блясък. Повече от картините му са създадени, докато са били заедно с Надя. Тя, Емилиян и Илия разглеждат и коментират творбите. Рано сутринта на другия ден г-жа Станева отново отива в галерията, спира се пред всяко платно, което й напомня за отминалите години. Изведнъж някой я докосва за рамото – Илия й разказва за новите си планове, след това я изпраща и дълго гледа след нея.

Когато тя се омъжва за Емилиян Станев, той е на 45 години и известен бохем. Звездата му на писател вече е изгряла, но най-известните си романи той ще напише по време на брака си с Надежда. Тя изоставя преводите и се отдава на мъжа си и неговата работа. Чете му френски автори, които са му нужни за документална основа, събира книги и приятели. В дома им чести гости са академик Петър Динеков, Йордан Радичков, проф. Веселин Бешевлиев.

Емилиян често бяга от дома, отдава се на пиянски гуляи. Тя го нарича „разнолика и нестройна душа“, бори се с тежкия му характер и поразяващата непоследователност. Той е странна смесица от величие и дребнавост, безкрайна щедрост и смешна пестеливост. Изтъкан е от крайности – ту е дете, ту мъдрец. Когато Надя е извън София за ден-два, той превръща къщата в непоносима бъркотия, неспособен да си изпържи дори едно яйце. Единствено с удоволствие готви своя дивеч, но за ужас на жена си, която после с дни чисти къщата. В зрелите си години, след безбройните операции от язва, Емилиян става скептичен към хората и нацията изобщо. Дори на Надя казва: „Виждаш ли как ти чета всичко! И Молиер е чел на слугинята си.“ Тя отговаря с ирония: „Да си слугиня на Молиер или съпруга на Емилиян Станев е еднакво ценно – все има начин да останеш в историята.“ Както всъщност се и случи.