„Не мога да спра да гледам. Ако мине час и не съм проверил какви са новините, се ядосвам. (Проверих новините седем пъти в хода на писането на тази статия.) Гледам новините от Украйна, сякаш моето гледане по някакъв начин помага на народа на Украйна. Но не, не помага. И на мен не ми помага”, пише световноизвестният автор-пътешественик Ерик Уайнър в статията си „Гледането на войната няма да я спре” (Watching the War Won’t Stop It) в сайта https://gen.medium.com/, цитиран от БТА.
Като бивш международен кореспондент, той е отразявал войни на места като Афганистан и Източен Тимор. „Бях уплашен. Бях стресиран. Но не се чувствах безпомощен, както сега. Правех нещо, разказвах на света за зверствата, на които бях свидетел – спомня си Уайнър. – Днес вече не произвеждам новините, аз ги консумирам. Но това не е достатъчно. Като за начало осъзнах, че трябва да бъда по-селективен относно това какъв вид новини консумирам. Войната се случва, независимо дали я гледам или не, моето гледане не е като да правя нещо по въпроса.”
Уайнър казва, че по никакъв начин не пренебрегва бруталността на тази война, просто е осъзнал, че следенето й от медийните екрани ни вкарва в клопката на т.нар. заучена безпомощност – задълбочаването на усещането за обреченост и за това, че не можем да направим нищо, за да спрем страданието. „Писал съм и преди за пристрастяването към лошите новини на медиите. Понякога новините са толкова лоши, че отвръщането от тях се приема като престъпление, абдикация. Трябва да ограничим (а не да спрем) потреблението на новини и, което е от решаващо значение, да си върнем чувството за свободата да действаш. Да направиш нещо. Както каза от затвора руският опозиционер Алекси Навални: „Нека не бъдем „против войната“. Нека се борим срещу войната“.
Уайнър споделя какво е направил в тази посока самият той, какво е променил:
„1. Ограничих потреблението на новини. Все още следя събитията в Украйна, но не постоянно или обсебващо. Търся положителни истории за героичната съпротива на украинците. Не ужасите на войната мотивират хората да предприемат действия, а по-скоро героичните действия на другите. 2. Не се преструвам на неутрален. Понякога една история няма две страни. Понякога наистина има добри и лоши момчета. В тази война ясно личи, че Путин е лошият човек и аз съм готов да го кажа – на жена ми, да, но също и на моя член в Конгреса. 3. Подкрепям украинците по единствения начин, който мога: с кредитната си карта. Правя скрол за най-достойните каузи в подкрепа на украинците и дарявам.”
Писателят признава, че нищо от това не прави войната по-малко ужасна. Но прави него по-полезен и го зарежда с оптимизъм. „Оптимизмът не е нещо, което или имате, или нямате. Точно както можете да се приучите към безпомощност, така можете да усвоите и умението да правите точно обратното.”
В друга своя статия: „Русия, Украйна и отмъщението на географията” (Russia, Ukraine and the Revenge of Geography) в същия сайт Ерик Уайнър разглежда войната през призмата, която е във фокуса на почти всичките му книги – географията. „Слуховете за смъртта на географията са силно преувеличени. Географията днес е по-жива от всякога. Нахлуването на Русия в Украйна го доказва. Проникването в главата на Путин, доколкото е възможно, изисква уменията не само на психолог и историк, но и на географ. Да, Путин е обсебен от историята – поне на нейната изкривена от него версия – но картите, а не учебниците по история, го държат буден през нощта”, пише Уайнър.
Ерик Уайнър е писател, журналист и пътешественик. Специализирал е журналистика в Станфордския университет като стипендиант на Knight Foundation. Бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и кореспондент на „Ню Йорк Таймс“. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Негови материали са публикувани в Los Angeles Times, BBC, The New Republic, Best American Travel Writing и др. Автор е на световните бестселъри „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“, „Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото“, „География на гения: В търсене на най-творческите места по света”, „География на мъдростта (Експрес Сократ)” . В България книгите му са преведени и издадени от издателство „Фабер”. През юни 2019 г. Уайнър беше в България по покана на БТА и участва като основен лектор в Шестия световен конгрес на информационните агенции, организатор и домакин на който беше е националната информационна агенция.
0 Коментара