Изключително щастливи сме да представим Ерика Джонг, която всъщност няма грам нужда от представяне. Книгите й „Страх от летене“, „Страх от петдесетте“, „Как да спасиш собствения си живот“, „Парашути и целувки“ и „Да прелъстиш демона“ се радват на категоричен успех не само по целия свят, но и сред българските читатели.
„Страх от летене“ я прави световна литературна звезда с продадени до този момент над 18 милиона екземпляра.
Ерика е родена в богато нюйоркско еврейско семейство, което й дава най-доброто възможно възпитание и образование. Написва „Страх от летене“ на 31 години и героинята й Айсидора моментално се превръща в събирателен образ на всички търсещи, чувствителни и интелигентни млади жени по света. И до този момент Айсидора не се е променила въпреки годините – така, както „майка й“ Ерика продължава да е водеща фигура в световното феминистко движение със своите книги. Без да е активистка в традиционния смисъл на думата, чрез романите и поезията си Ерика Джонг е неуморим борец за правата на жените.
Литературната й кариера започва с награда за първата й книга със стихове, получена преди това от Силвия Плат. Последната й книга отново е стихосбирка, а през 2007 г. Колумбийският университет придобива голямо количество текстове от Ерика и организира симпозиум на тема „Страх от летене“. Препоръчваме на читателите да изгледат изключително интересния разговор в три части на Ерика с публиката – http://www.youtube.com/watch?v=_TEIAFZGtJo.
Блогът й www.ericajong.com също е невероятно интересен източник на информация – литературна и визуална.
Ерика говори за секс и любов с неподражаемо чувство за хумор и самоирония, а мненията й за състоянието на съвременната американска политика са публикувани в колонката й в „Хъфингтънпоуст“. Поставя под въпрос официалната версия за атентатите на 11 септември 2001, а преди изборите за президент на САЩ казва: „Ако Обама загуби, ще има втора американска гражданска война. И не е случайно, че президентът Буш върна войниците от Ирак, за да може Дик Чейни да ги поведе срещу американския народ.“
Има четири брака и в момента живее с четвъртия си съпруг Кен Бъроуз, специализиран в разводите адвокат. Когато се женят в началото на 90-те, двойката сключва предбрачен договор. Десет години по-късно те установяват, че договорът си седи непобутнат в едно чекмедже. Решават, че това доказва безсмислието му и го изгарят на специална церемония, която става популярна сред много двойки. Ерика Джонг има дъщеря от третия си съпруг, която също е писателка – Моли Джонг-Фаст. Израстнала, четейки за сексуалните експерименти на майка си, центърът на досегашното творчество на Моли са сложните й взаимоотношения с нея.
В кореспонденцията с Ерика Джонг изразихме желанието си да гледаме телевизионно шоу, водено от нея, красивата и с блестящ ум 67-годишна жена, която отговори на мечтата ни със следното:
Мила Милена,
Диктувам отговорите ми, за да станат колкото се може по-бързо.
Благодаря за милия и-мейл. Както и за това, което пишеш за клиповете ми. Майтапът е, че в страна като Съединените Щати някой толкова бунтовен като мен никога не би могъл да има телевизионно шоу. Всичките ни телевизионни шоута са плоски, плоски, плоски. Жените, които се появяват по телевизията, трябва да изглеждат по един и същ начин и да говорят по един и същ начин. Ако имат да казват нещо радикално, винаги трябва да го кажат с въпросителна на финала. (Примерно: Жените дискриминирани ли са в новините? Всички знаем, че са, но не бива да го казваме.)
Както и да е, ето и отговорите на въпросите.
Как виждате бъдещето на любовта във времето на високите технологии, интернет, виртуалната реалност и силен фокус върху „Аз“-а? Каква щеше да е Айсидора от пробивната ви книга „Страх от летене“, ако беше млада жена сега? Древногръцката концепция за удоволствието е загубила напълно стойност или може би се е превърнала в… пълно себе-обожание? Не живеем ли във време на сексуална контра-революция?
Аз мисля, че младите жени, въпреки че имат много повече и много по-различни възможности, продължават да искат просто да бъдат обичани. Вероятно е по-трудно това да бъде постигнато сега, във времето на виртуална реалност. Но копнежът продължава да присъства.
В клипа ви в Youtube от конференцията в Колумбийския университет на тема „Страх от летене“ казвате, че феминизмът е „вълнообразно движение“. Къде е вълната сега? Думата „феминизъм“ не е ли загубила стойност? И не е ли време както вие на тази конференция се опитвате да измислите свеж, нов термин, да бъде заменена „кучкизъм“, измисления от вас термин?
Феминизмът днес е субект, който не знае собственото си име. Повечето жени искат заплащане наравно с мъжете, равностойно поделена с мъжете грижа за децата, контрол над телата си; но те дори нямат представа, че тези неща са феминизъм. Узрели сме за ново движение за равноправие, с ново име, но не мисля, че „кучкизъм“ или „путкизъм“ са подходящите имена. Мисля, че жените трябва сами да си измислят името. Ние копнеем за нещо повече от вълна, по-скоро цунами, което ще отнесе всички жени в равноправието.
Когато думата „путка“ беше използвана за пръв път в литературата от жена, т.е. от вас, Хенри Милър предрече, че „Страх от летене“ ще остане в литературната история. Така се и случи. Сега, десетки години по-късно, след като целият свят видя путката на Бритни Спиърс – уязвима и виктимизирана от медиите – същата Бритни, „здрава и нормална“ в момента, докарва до истерия милиони тийнейджърки по време на турнето си. Къде е феминизмът да насочва младите жени как да различават това, което вие имате предвид като „путка“, от „рилоудваната“ версия на Бритни?
Бритни Спиърс е перфектен пример за грешно възприет „путкизъм“. Толкова тъжно е това, че тя трябваше да премине през публична нервна криза. Не мисля, че тя има каквато и да било представа откъде идва свободата й и защо е важна. Надявам се, че ще намери пътя си към някакъв вид спокойствие.
В последната си книга „Да съблазниш Демона“ пишете за реални хора с реалните им имена, споменавайки флирт с Тед Хюз, еднократен секс със съпруга на Марта Стюарт и т.н. От позиция на писателския ви опит има ли тема, която да е извън позволеното? И трябва ли изобщо да има такава? Смелостта и мъдростта да назовавате случки и имена е вдъхновяваща, но мислите ли, че книга би могла да прекрачи границите на човечността и би могла да е „неморална“ и „разрушителна“?
Да се пише за хора с истинските им имена е неизбежно в ерата на туиит, туитър и туат. Тъжната истина е, че книгите не могат да бъдат неморални и разрушителни, защото много малко хора ги четат. Аз копнея за деня, в който книга би могла да промени света. В момента ние сме редуцирани до туиитс.
В България никога не сме имали 60–те години, в момента преживяваме всичко компресирано за последните 20 години след падането на комунизма. Трябва да сме способни да се учим от Западните демокрации и същевременно да ги прилагаме в синхрон с „цивилизования свят“. Какво бихте посъветвали българските жени предвид опита ви на американска жена, която коментира болестите и красотата на обществото с неспирно модерен тон? Кои грешки могат да бъдат спестени?
Голямата грешка, която може да бъде избегната във феминизма, е, че живеем в пост-феминистко общество, където всички проблеми вече са разрешени. Всъщност твърде е лесно това да се приеме и да се полети обратно. Проблемът е, че жените имат тенденцията да изчезват от публичното пространство по време на война и по време на големи промени. Те представляват най-важните проблеми, но се принизяват до най-маловажните. Трябва да направим постоянна революция; иначе жените никога няма да имат равенство. Нека наречем този процес „перманентно цунами“.
И накрая една последна молба. Във всеки брой на „Жената утре“ има постоянна рубрика, наречена Монолог на една секс кукла, за която каним да пишат различни български писатели и писателки. Би ли било възможно да ни дадете няколко изречения на секс куклата, идващи от хумористката и хуманистка Ерика Джонг?
Монолог на една секс кукла: Мисля за всичко друго освен секс. Мисля за експлозията на разцъфването на черешовите цветове, за кръжаши соколи и мътещи кълвачи. Затварям си очите за механичния ти тласък. Търся нежност.
0 Коментара