Фантазмографиите на Дана

Струва ти се, че светът около теб е скучен и сив. Смяташ, че мястото, където живееш е безинтересно, мръсно, кално и снежно-дъждовно. Нищо не се случва и времето отлита. Не виждаш цветността и игрите на сенките около теб. Може би изпадаш в депресия или ти е просто скучно – победен си от монотонността… Имаш нужда от психоаналитик – скъп при това?

Нищо подобно!

Просто трябва да погледнеш света през очите на Дана. И ще откриеш хилядите прозорци в дъждовните капки на оградата отсреща, ще се учудиш колко интересно нашарена може да бъде протритата пешеходна пътека на улицата. Петната на къщата оживяват, идва цвят и се превръщат в хиляди причудливи и красиви форми. И радостта открехва една от пелените, с които си я повил така стегнато.

Морският свят в отрязаното парченце целина, застиналите снежинки на пейката пред теб, оживелите сенки на разнебитената ограда – карат те да се замислиш и да се вглеждаш отново, и отново.

Готов си вече да видиш звездното небе в ръждясалото парче ламарина или играещите котета над главата ти. Дори изкривената пожарникарска стълба може да бъде интересна. Вече си почти излекуван. И то само от няколко фотографии.

Но най-прекрасното е, че разглеждайки ги за пореден и пореден път, когато вече си се отказал да гадаеш какъв точно е обектът пред камерата и се наслаждаш на самото изображение, изведнъж много ти се присква да грабнеш телефона и да избягаш навън – може пък да откриеш завъртяните мустаци на Салвадор Дали в околните улички.

Да, телефон казах. Много е учудващо, но всичко това Дана е заснела с телефон. Е, хич не е лесно – много обикаляне трябва… и поглед, особено поглед, а най-вече желание.

Даниела Савова (Дана) снима така от 2016 (прозаично – тогава се е снабдила с по-читав телефон) и основно в София (там си живее все пак), но където и да се намира, винаги е готова да превключи от фейсбука към камерата, защото…

„…Да разкрия красотата на тези мръсни, стари, счупени и пренебрегнати неща, моите съкровища, сякаш казваха, виж ме, виж ме, знаеш ли какво ми е, какво съм преживяло, а аз отвръщах – чудесно си, сега ще се разправя с теб. Истинско щастие и надежда, че всички можем да бъдем погледнати с такива очи.“

Дана е много по-добра от всеки скъп психоаналитик, идва от Техническия университет, през Лео Бърнет до дизайнер на свободна практика и Юмейко терапевт. Но най-важното е, че има уникален поглед, на който спокойно можем да поверим сетивата си.

Фантазмографиите на Даниела Савова са видими засега само от нейните приятели във Фейсбук – тeпърва ще я убеждавам да ги направи публични или да ги качи в Инстаграм. Но дотогава (и това е най-хубавато) малка част от тях могат да се видят изложени на хартия (да, принтирани…) във Фотосинтезис Арт Център на бул. Васил Левски, 57.