ГАНЧО БОЯДЖИЕВ: АКО ИМАШ ДАРБА, ТРЯБВА ДА Й СЛУЖИШ

Ганчо Бояджиев е един от любимите ученици на голямата оперна дива Гена Димитрова. Той е неотлъчно до великата изпълнителка през последните пет години от земния й път, като я следва в Милано, Монте Карло, Верона и Генуа, за да усъвършенства вокалната си техника на драматичен тенор. Срещнах се с него по време на ваканцията му в България – живее в Милано от 20 години.

Снимки: Костадин Кръстев-Коко и личен архив

Ганчо Бояджиев говори бързо и темпераментно, с интонацията на истински италианец, но без дори нюанс акцент. През целия ни разговор в центъра беше „Гена”, както той я нарича. И споделя с огромна любов и завладяващи емоции за жената, оставила най-дълбоки следи върху характера и възприятията му за света и живота. А себе си определя като изключителен късметлия, че е имал шанса да се познава с голямата оперна прима.

„С Гена ме свързваше дълбоко приятелство, толкова много неща съм научил и абсорбирал от нея, за мен тя е колосален пример за подражание. Мисля, че хората, които я почитаха, уважаваха и знаеха за нея, трябва да разказват за нея, за да може тези, които не са имали възможността да я видят и да я чуят на живо, да разберат, че тя е нещо велико. Да се почувстват вдъхновени и да я преоткрият. Убеден съм, че хората никога не си отиват напълно,

а винаги са част от тишината около нас.”

Това не е просто обожанието на ученика към учителя. Дори в родината на операта, Гена Димитрова е най-добрата Турандот (в едноименната опера на Джакомо Пучини) и най-доброто драматично сопрано на всички времена. За италианската критика тя е номер 1 и неслучайно един от големите италиански критици пише за нея: „Ние нямаме с кого да я сравним, тя е единствена”.

„Освен че Гена беше изключителен професионалист от гледна точка на обучението, тя се занимаваше с всичките си ученици, особено с българите, когато виждаше някакъв потенциал. Никога не е взимала пари от българските си ученици, приемаше като мисия да предаде изкуството си, да научи някого да пее, да интерпретира, да се държи на сцената по начина, по който тя виждаше оперния спектакъл.

Занимаваше се само с хората, в които искрено вярваше.

Но когато се захванеше да помага на някого, беше напълно всеотдайна. Никога не се щадеше по време на лекциите. Винаги показваше фразите с глас и цялата си творческа енергия. Никой не можеше да каже „гладен съм” или „изморен съм”, докато не се получи необходимият резултат. Ако си посветен на изкуството, на това, което правиш, нямаш право да си гладен и изморен. Операта е изключително физическо усилие и единственият начин да издържиш е да превъзмогнеш себе си. Беше действително предизвикателство да успееш на един дъх да изкараш голяма фраза, да стигнеш горните ноти и да изпееш цялата ария, да стигнеш до края на операта и да издържиш.

Като това е музикално издържано и театрално изиграно, за да може публиката да получи удоволствие – операта е най-комплексното и многопластово произведение на изкуството.”

„Винаги съм се възхищавал на начина, по който се държеше с хората – изключително непринудено, директно и спонтанно, никога не се държеше като дива, освен на сцената. Винаги предразполагаше към себе си с чувство за хумор, за да не се чувстват околните неудобно в нейната компания, защото всички действително я гледаха като някакво божество и не смееха да я заговорят. Тя имаше огромен глас, който беше нейната визитна картичка и нямаше нужда да раздува нещо около собствената си личност. Изкуството й винаги беше на първи план. Ако трябва да определя няколко качества, с които блестеше, то винаги съм се възхищавал на нейната скромност и смирение, с които се отнасяше към изкуството и работата си. Любимата й фраза беше“Операта е моят храм“ и тя беше жрица в този храм.

Тази фраза стои и на паметната й плоча.”

Разговорът с Ганчо ме тласка да мисля в посока дали развивам талантите си в пълния им капацитет, дали им „служа”, както самата Гена Димитрова е учила учениците си. Вероятно има много хора, които не успяват да открият себе си.

„Ако ти си намерил в себе си талант – задължително трябва да се възползваш от него. Хората се вдъхновяваме едни други чрез дарбите си. Видях го с очите си при Гена – всички искаха да бъдат като нея, да пеят като нея, да я имитират. Тя се превърна в колосален пример завинаги, тя вдъхновява всички, които се занимават с изкуство. Изкуството съществува, движи се и се развива във времето чрез личности, които вдъхновяват други личности. Ако ти имаш някаква дарба, не можеш просто да се откажеш от нея и да забравиш, нямаш право. Ти трябва да й служиш и да я развиваш.”

Ганчо е интересен млад мъж с множество таланти, които твърдо е решил да развива и да прави всичко, което трябва, без значение какъв е моментният резултат, защото от значение е преживяването и въздействието върху другите. Макар и на 42, изглежда на не повече от 35. Вероятно любовта към спорта и изкуството стимулират младостта и изчистват белезите на времето. Освен с музика през последните години Ганчо преподава английски на италианците в Оксфорд институт и в Медицинския факултет на Държавния университет в Милано.

Ганчо завършва Националната природо-математическа гимназия в столицата и инженерна химия в Техническия университет. Но решава да следва мечтите си и заминава за Милано,

където е приет да учи оперно пеене.

Изучава вокална техника, репертоар и сценично майсторство в продължение на 5 години в различни школи в Италия и дебютира на сцената през 1999 г. в продукцията за млади оперни певци “Дон Жуан” от Моцарт на летния фестивал в Рим.

„Майка ми е доцент по неврология и епилепсия, баща ми е авиоинженер, а дядо ми, на когото всъщност съм кръстен, е написал първия в света университетски наръчник за заболяването „Паркинсон”. На мен обаче ми се искаше да бъда певец”, разказва Ганчо. Според него музиката и математиката са много тясно свързани. „Смятам, че точните науки развиват мисленето и общия ни мироглед, помагат ни да си изградим добре мотивирана гледна точка и е привилегия човек да има университетско образование, но за мен музиката е нещо вълшебно. Аз от много малък всъщност се занимавам с музика, свирех на пиано на 5, пеех в различни хорове, а по-късно започнах да композирам музика. Мисля, че с времето влечението ми към музиката просто се разви професионално и надделя над останалите ми интереси.”

Най-новото парче на Ганчо – Get Out of my Head,

чието представяне беше в началото на лятото, се превърна в тотален летен хит в Италия и се качи в Топ 30 на италианската официална музикална класация. След успеха на дебютния си албум Music is the Аnswer, посветен на Гена Димитрова, Ганчо вече е готов и с втория си албум Lost without Уou, който ще излезе на музикалния пазар преди Коледа. Албумът включва 14 песни с концептуална музика, аранжиран заедно с италианския композитор Лука Ломбарди, който е работил с творци като Енио Мориконе. Мастеризиран е от Антонио Балио, който е носител на Grammy за 2013 г. за Digital Mastering. Освен това през август музикантът записа и един невероятен дует на английски/италиански с рапъра от Милано – Face Pimp. Продуктивният изпълнител работи и над друг проект заедно с композитора на филмова музика Стефано ди Стефано, с когото в момента записва нова песен.

„Ти ще станеш това, което си, ако потенциалът ти го позволява и характерът ти като взискателност го реализира, вярвайте в себе си и не се отказвайте от мечтите си”, това е едно от най-силните послания на Гена Димитрова, което трайно се е запечатало у Ганчо.

Ганчо следва вдъхновението на ментора си и е развил още един свой талант – рисуването. И вече има зад гърба си самостоятелна изложба в галерията на „Булбанк”, негови картини са участвали в няколко изложби в Италия.