Георги Мишев: Живеем в дежа вю

Писателят Георги Мишев е роден в ловешкото село Йоглав. Завършва ветеринарен техникум там, а после журналистика. Бил е кореспондент на някогашния детски вестник “Септемврийче”. Има 20 г. стаж в Киноцентъра.

Той е редактор, автор на повести, разкази и романи, на сценарии за филми, които днес са в златния фонд на българското кино: Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона”, “Дами канят”, “Момчето си отива” и “Не си отивай”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат”…

Съпругата на Георги Мишев, Вяра, е медицинска лаборантка и “Слава Богу, няма нищо общо с писането”, както казва сценаристът. Имат двама синове – Мишо Вешим, който е главен редактор на в. “Стършел”, и Цветан Гемишев – криминален репортер във в. “Труд”.

Г-н Мишев, едно ваше есе за любовта към женения мъж, публикувано в “Жената днес” преди 20 години, звучи много актуално и днес. Може ли да го препечатаме?

Няма проблеми. Списание “Жената днес” е моя голяма любов! Навремето започнах в него кариерата си на писател. В края на 50-те години като млад автор изпратих разказ до културния отдел на списанието. Там работеше известната писателка и художничка Невена Стефанова. Тя хареса разказа ми “Кръщение през август” и го прие. После се оказа, че съм сложил “фокнъровско заглавие” – тогава излезе романът на Уилям Фокнър “Светлина през август”, но аз не знаех.

А есето ми за любовта към женения мъж звучи актуално, защото нищо не се е променило. Младите живеят с илюзии, че са свидетели на промяна, но си мисля, че днес е същото, както преди десетилетия. Всичко се върти в кръг, макар че въртенето в кръг е досадно, води до отчаяние.

Но има например теории, че скоро ще настъпи матриархат.

Да, има феминизация на обществото заради обезмъжествяването на мъжете. Преди 20 години с режисьора Иван Андонов направихме “Дами канят”, за да покажем, че именно обезмъжествяването е причина за лекото поведение на жените. Сега има някакво размърдване, шанс нещата да се променят, но тези процеси са бавни. Всичко се корени във въпроса за собствеността. Някога държавата ограничаваше инициативността на мъжете, те имаха ниско самочувствие и апетитът им за живот се сви. Сега, в преходния период, в който се решава въпросът за собствеността, изби лъжемъжествеността – имам предвид бандитизма. Но явно трябва да се мине и през това, за да се възроди семейството, което е основа на живота. Децата не се ли върнат в България, тук ще остане бяло петно. Но не, в природата няма вакуум, тъй че сигурно тук ще дойде друго население.

Много мрачна прогноза.

Как не, като чувам партийни лозунги, които ми напомнят за някогашния нацизъм. Живеем в дежа вю. Една чешка писателка, която е влюбена в България, веднъж каза така: “У вас е мръсно и децата ви са невъзпитани!” Изстинах и копче не можах да й отговоря, защото и двете неща са верни. И са вследствие на егоизъм – най-страшният бич за хората. Всичко лошо, което ни се случва, е резултат на неконтролиран егоизъм.

Прогнозата ми за бъдещето ни е мрачна, защото нацията се топи. През 1900 г. България е имала 3,5 милиона души население, а Румъния – 3 милиона. Сега ние сме 7, а румънците – 23. И защо? Заради калпавата ни дипломация. Едни безсмислени войни ни доведоха до пълна разруха.

За това ли се говори в новия ви сценарий?

Навремето написах “Матриархат”, сега реших да преобърна малко нещата и направих “Патриархат”. Автобиографична ретро история, която режисьорът Дочо Боджаков снима за БНТ. 7-те серии са в духа на филма на Фелини “Амаркорд” – биография на една отминала епоха. Ретроспекция на миналите десетилетия. Снимките приключиха, филмът трябва да е готов през есента, в момента се записва звукът. Има мъжки глас, който води разказа зад кадър.

На кого е тайнственият глас?

На Ран – героя ми от “Момчето си отива” и “Не си отивай”. Само че Филип Трифонов не участва, защото сега се представя неговото детство. Но играят близо 80 актьори. В ролята на главния герой е Деян Донков, участват още Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Димитър Рачков, Йоана Буковска, Биляна Петринска, Нона Йотова, Ани Пападопулу, Весела Казакова, Мария Сапунджиева, Мария Статулова. Жените обаче сега са на втори план, защото в миналото времената бяха мъжки, жените нямаха много думата.

Подтекстът на цялата история в “Патриархат” е как да се преборим с провинциализма.

Как да се преборим с провинциализма?

Не давам отговор, не това е задачата на писателя. Той цели да повдигне проблема.

Преди няколко години имаше отрицателни критики за друг ваш тв сериал – “Дунав мост”. Те не ви ли повлияха?

Не ми бяха приятни, естествено, но никой така и не каза какво точно не му харесва по същество. Тогава, през 1999-а , имаше една официална линия: “Да не се излагаме пред света с тоя филм.” Но това е комунистическа теория. Изкуството не може да изложи нацията. Изкуството се опитва да разкрие истината, да проникне дълбоко в проблемите, а не да ги замазва с лустро. Това, дали “Дунав мост” е хубав или не, е субективно мнение. Преди години реакцията срещу книгата “Мадам Бовари” е била огромна, а Гюстав Флобер не е влязъл в затвора съвсем случайно. Бил е осъден заради този роман. А “Мадам Бовари” е върхът на световния роман, шедьовър.

Ще издадете ли “Патриархат” в книга?

Сега-засега няма да го издавам. Ситуацията с книгоиздаването у нас е унизителна. Трябва сам да финансирам издаването му и да се ангажирам с разпространението, а за мен това е непосилно. 600 страници ще ми струват много.

Имате ли интернет адрес?

Нямам, не работя с компютър. Карам си със старата пишеща машина.

600 страници на пишеща машина?

600 са само в последната ми книга. И като ги препиша по 3-4 пъти, за да се огладят… Но нали казват: “На кравата рогата не й тежат.”