Когато общуваш с Христина Ангелакова, някак неволно си даваш сметка, че познаваш наистина много хора, но малко от тях имат подобно специално излъчване, което сигурно е съдържанието на думичката „харизма”. Тя е оперна прима, беше и директор на Софийската националната опера, пяла e с най-големите звезди на оперния небосклон, но за всичко това можеш да забравиш, седнеш ли с нея на чаша хубаво червено вино. Така естествено и непресторено всъщност умеят да се държат само големите. Точно за това си спомня и тя, връщайки лентата назад във времето, когато от млада, но силно мотивирана студентка от Консерваторията, стига до сцената на прочутата миланска Ла Скала и пее с Пласидо Доминго, с Франко Корели, с прочутата турска певица Лейла Генчер, с Хосе Карерас, с Монсарад Кабайе, с Феруджо Фурлането… „Бях много притеснена да не се окажа черната овца – споделя Ангелакова,- защото, когато си в един състав заедно с най-великите, с Еверест-а в операта, това е огромна отговорност – не може да не си на нивото му!” .
За музиката и пеенето Христина се запалва от най-ранна детска възраст. Израснала е в семейство и в дом, в който много и постоянно се пее, майка й има страхотен глас, баба й – също. „В къща, в която се пее, не само че не се мисли зло, а и отношението към музиката, към песента е друго. Тогава нямаше телевизия, вечер вкъщи компаниите се събираха не толкова за храната на масата, колкото да попеят заедно”, не без доза носталгия разказва оперната прима.
Първата сценична изява и преживяне, което помни, е още от родния Исперих, където майка й пее в самодейната оперета, а Христина се включва като цигуларче в оркестъра. Първата цигулка родителите й купуват с помощта и съдействието на брата-близнак на самия Панчо Владигеров – Любен Владигеров. Така се започнало. Един път месечно ентусиазираната малка цигуларка пътувала до Разград при концертмайстора на Симфоничния оркестър, за да я чуе и поправи, защото
през останалото време й преподавал съдията в Исперих
А талантът на Христина Ангелакова се оказва впечатляващ. Завършва Консерваторията в София, а оттам – амбицията и качествата й я отвеждат чак до Музикалната академия „Санта Чичилия” в Рим, после в меката на операта – миланската Ла Скала. „Не знам как стигнах дотам, сега като си помисля, се изненадвам – смее се Христина. – Такова усилие само младостта го може! Разбира се, иска се и характер.”
0 Коментара