Христина Христова е родена в град Стара Загора. Завършва „Журналистика“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен „Продуцентство в телевизията“. В началото на своето обучение във ФЖМК, още в първи курс, започва стаж към дирекция „Детски и младежки програми“ в БНТ, а година по-късно се присъединява към екипа на дирекция „Информация“ в обществената телевизия. Започва своя професионален път като репортер с ресор „Социална политика“, впоследствие става водеща на емисиите новини „По света и у нас“. От 2019 г. е водеща на сутрешния блок „Денят започва“ – от понеделник до петък между 5:55 ч. и 9:00 ч. по БНТ 1.
Снимки: Десислава Кулелиева за БНТ
Срещаме се с очарователната водеща, за да ни разкаже как се чувства – както в личен, така и в професионален план с новия ѝ екранен партньор в ефира на обществената телевизия Симеон Иванов.
Воденето на сутрешен блок е висш пилотаж в телевизията. Как поддържате този ритъм?
Най-ценна е любовта към тази професия и подкрепата на най-близките. Никога не съм твърдяла, че моята работа е „свръх“ – свръх натоварена, свръх важна, свръх различна… Има много други професии, които са не по-малко отговорни и изтощителни. Едно от нещата, което ни отличава нас, телевизионните водещи, е, че сме под прожекторите – в буквалния и преносния смисъл. Моята работа всеки ден се вижда от всички. И от всички се коментира.
Направих това уточнение, защото ми се иска да е ясно, че не си придавам излишна важност. Правя това, което обичам, с огромно желание. Без оплаквания! Знам със сигурност, че давам най-доброто, на което съм способна. Понякога се получава добре, понякога не толкова. И аз имам своите добри и лоши дни и – повярвайте ми – сама съм си най-големият критикар.
Според мен това, което много ми помага е, че не съм пропуснала нито едно стъпало в професионалното си израстване. Бавно и полека, с много учене на занаята. Ако направо „хванеш асансьора“ – разбирате метафората ми – със сигурност в даден момент ритъмът ще те смаже. Опитът си личи, той се натрупва с времето, а не се „наваксва“ за седмица, месец…
Осъзнавам отговорността на това всяка сутрин да говоря 3 часа от екрана на телевизията на много, много хора, които започват деня си с нас. Никога не съм си позволявала да застана пред камерата неподготвена, а още по-малко съм си позволявала да подценявам ситуация, тема или гост. С други думи – никакво отпускане в никакъв момент и винаги да ми е интересно – това е моята рецепта.
Освен водеща, сте и майка. Как се справяте с баланса?
Опитвам се да съм добра майка, каквото и да означава това. Със сина ми Александър растем и се учим заедно. Безкрайно го обичам, той е целият ми свят. Дано и да съм жената, която дава любов и спокойствие на мъжа до мен. Научих се да си прощавам грешките и да не се обвинявам постоянно за липсите ми вкъщи.
Баланс… Трудно се постига и тук е важна ролята на човека до теб, който да те държи здраво стъпил на земята. В даден момент, съзнателно или не, работа и личен живот сменят местата си. И това е нормално, когато искаш да си добър и в двете, да си независим и в двете. Но, знаете ли, няма нищо по-тежко и тъжно от това да се прибереш от много добър ефир, страхотно свършена работа и да няма на кого да разкажеш. Какъв е смисълът от всичко тогава? Ето защо не поставям кариерата си на първо място. Категорично никога не съм я предпочитала пред семейството.
Сега съм щастлива! Щастлива от всичко, което ми се случва! И в професионалния, и в личния ми свят. Опитвам да запазя своята си златна среда, която ми дава спокойствие.
Какво ви даде и какво ви отне телевизията?
Телевизията е сбъднатата ми мечта. Всеки ден правя това, което страшно много обичам. Даде ми приятелства и предателства. Даде ми обич и подкрепа, даде ми и разочарования. Дава ми ежедневни битки – някои спечелени, други загубени.
Кое е интервюто, което никога няма да забравите?
Не мога, а и не искам да отлича един-единствен разговор или среща. Обичам да казвам, че не правя интервюта, а разговарям с хората, независимо от позицията, която заемат. Помня всичките си срещи, всичките си разговори. Наистина! Не знам как е при колегите ми, но при мен е така – всяка история е преживяна, осмислена, запомнена, преминала е през мен и е останала по някакъв начин. Това е хубавото на професията ми – всеки ден ме среща с различни хора и ме поставя в различни ситуации. Които пък оставят в мен самата различно усещане и спомен.
Имало ли е момент в ефир, когато емоциите са надделявали у вас?
Аз съм много емоционална и не бягам от това. Смяла съм се в ефир. Насълзявала съм се в ефир. Плакала съм в репортаж. Спорила съм на пряка линия и в студиото. Сънувала съм героите си в историите, които съм разказвала.
Ненавиждам лъжата. Надушвам я, усещам я с цялото си същество. И трудно се прикривам, когато се опитват да ме излъжат, приемам го лично и се обиждам от името на всички зрители. Аудиторията не може и не трябва да бъде подценявана, а напоследък все по-често и все повече хора си го позволяват.
Нередностите ги гоня докрай – нямам тема като репортер, която да не съм проследила, независимо колко време е отнело това. И сега като водещ се опитвам да правя същото. Връщам събеседниците си към техни обещания, думи и действия. Общата ни памет не е дълготрайна и мисля, че ние, журналистите, трябва да помним повече от другите. И постоянно да напомняме на забравилите.
Отскоро имате екранен партньор в „Денят започва“. Как се чувствате в компанията на Симеон Иванов?
Досега винаги съм била сама на екран и за мен това е изцяло нова ситуация. Чувствам се прекрасно! Със Симеон се работи лесно, той е много знаещ и можещ. Спокойно ми е. За краткото време, в което сме екранна двойка, мисля, че постигме добри резултати.
Виждаме как започва вашият ден, но как завършва?
Ако кажа, че си лягам рано, би било клише – какво друго да каже водещ на сутрешен блок. Важното е, че всяка нощ заспивам с мисълта, че съм дала най-доброто от себе си. Онова, на което съм била способна точно в този момент, в този ден, без да се пестя. С чиста съвест, както се казва.
Обичам да завършвам деня си с филм и прегръдка. Силата на една прегръдка, особено след тежък ден, е огромна и сваля всякакво напрежение и умора.
Какви са любимите ви занимания в личен план? Остава ли ви време за кулинария или хобита?
Готвя добре, не е от любимите ми занимания, но всичко ми се получава вкусно. Може да проверите тази информация от два независими един от друг източници. За какво ми остава време е труден въпрос. Все повече осъзнавам, че всичко е въпрос на организация и на желание. И като казвам това, предизвиквам желанието в себе си да спортувам. Имам и кой да ме мотивира за това. Така че при следващата ни среща, би трябвало да ви отговоря – обичам да тичам в парка, например.
0 Коментара