Големият поет Христо Ботев се влюбва истински едва на 27 години. Красивият революционер изпитва увлечения и като по-млад, но симпатиите му са мимолетни. Голямата му любов е Венета Стоянова Везирева. Обича само още една жена докато е жив, съвсем малко момиченце, дъщеря им Иванка.
Той е много привлекателен – висок, с черни очи, буйна тъмна коса и властно излъчване. Приятелят му Киро Тулешков пише в спомените си, че още когато Христо върви из Одеса, където е пратен да учи, всички се обръщат след него. Младите турчета му завиждат и дори веднъж тръгват да го бият. „Защо гяуринът развява дълга коса като поп и се държи надменно?“, викат те. Въобразяват си, че ще му дадат заслужен урок, но получават от Ботев плесници и се разбягват.
16-20-годишен Христо се увлича по съседка на своята хазайка в Одеса. Младежът се чуди как да спечели сърцето на момичето и решава да се направи на луд. Сяда насред двора, заравя лявата си ръка в земята, посипва я отгоре с пръст и говори безмислици. Уплашена, хазяйката вика комшии да го приберат в неговата стая. Щом остава сам с приятеля си Киро, Ботев казва, че е сполучил – успял да види красивото девойче.
Когато среща Венета, поетът живее в мизерия в покрайнините на Букурещ. Той има големи дългове заради купената от него печатница. Докато я изплаща, живее в бедняшка стая. Това обаче не му пречи да встъпи в граждански брак през юли 1875 г. с хубавата търновчанка.
Осем години преди да се запознае с легендарния революционер, Венета живее в румънската столица при вуйчо си, владиката Панарет Рашев. От първия си брак с търновеца Дончо Петров тя има син – Димитър. Дончо е сарафин и има много пари, но е човек с тежък характер и ориенталски дух.
Заради това Венета го напуска и бяга при вуйчо
си в Букурещ. Когато Ботев и Венета се женят, синът й Димитър е на десет години и обиква силно втория си баща.
Владиката обаче не одобрява брака на своята племенница с главатаря на българските хъшове. Във вестника си Ботев често го нарича „оцет Панарет“ и „отец Магарет“, освен това го критикува остро за умерената му политика. Затова отецът заплашва племенницата си, че нищо няма да й завещае. Отначало Венета е стресната от поведението на своя съпруг. Ботев не желае да се венчаят в църква. Той уверява младата жена, че неговата честна дума тежи повече от всякакви молитви, и че ако има някакви лоши намерения към нея, то и триста владици да го венчаят, все тая.
Ботев празнува сватбата си с хъшовете. В единствената стая на младоженците вечер спят по десетина бедни българи – сътрудници на вестника и бъдещи четници. Въпреки трудностите Венета е щастлива и влюбена в Христо. Ботев не остава чужд на мъжката суета и се хвали пред близките си, че очаква наследник. В писмото си до Тодор Пеев от 12 февруари 1876 г. пише: „Моят наследник, който скоро ще да се яви на света…“ (Видиш ли, че в редовете на човечеството аз няма да оставя празно място.)
Дъщеря му се ражда на 12 април 1876 г. в Букурещ.
Иванка е на един месец, когато се разделя завинаги с баща си.
На 13 май 1876 г. Ботев напуска Букурещ и се отправя за Гюргево. Оттам на 16 май се качва на парахода „Радецки“, за да поведе четата си към България. Два дни преди тръгването си от Букурещ Ботев отива в съдилището и заявява, че му се е родило дете. Вечерта членовете на БРЦК обещават на поета, че ще плащат на семейството му по 100 франка на месец, докато го няма. В случай че загине, ще отпуснат на съпругата му пенсия.
Кръстник на детето става калоферецът д-р Георги Странски. Когато потегля за Гюргево, Христо оставя семейството си без никакви пари. Всичко, което има, той дава за четата си и за издаване на първия брой на вестник „Нова България“. За да кръсти детето, взема назаем 4 минца.
Поетът не казва на съпругата си къде отива. Вечерта на 13 май й обяснява, че заминава за два-три дни до Браила и Галац. Няколко пъти повтаря „сбогом“, но се връща, за да целуне Иванка. Накрая, пише в биографията си за Ботев Захари Стоянов, той подава за последно ръка на Венета и изскача навън. Съпругата разбира всичко след няколко дни. Идва и писмото, в което Христо пише от „Радецки“: „Мила ми Воното, Димитре и Иванке! Простете ме, че не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме упази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.“
След смъртта на Ботеб Венета изпада в крайна бедност. Българското централно благотворително общество ù помага, но тя няма пари да се завърне след Освобождението в България и моли вуйчо си Панарет да се смили. Владиката явно се трогва от сполетялото я нещастие, защото ù помага, а по-късно ù завещава част от имуществото си. Народното събрание отпуска на вдовицата 60 лв. пенсия, а после я намалява на 30.
В знак на протест тя отказва да я получи.
По това време графиня Хартенау, вдовица на българския княз Александър Батенберг, получава 40 000 франка пенсия. В писмо до Народното събрание Венета намеква за огромната разлика в пенсиите. Току-що върнала се в България, вдовицата на Ботев пак заминава за Букурещ с децата. Живее при вуйчо си и дава Иванка да учи в пансиона на мадам Брок. След година Венета се прибира в Търново, а дъщеря ù продължава образованието си в пансиона „Notre Dame de Sion“ във Виена. Оттам дъщерята на Христо заминава да учи в Женева. Когато е на 14 години, Иванка открива паметника на своя баща във Враца. Присъстват Фердинанд, министри и депутати. Народът е смаян от достойното поведение на детето и от речта, която то произнася.
Петър Нейков, приятел на Лора Каравелова, си спомня, че
Иванка е най-интересната българка в Женева.
Стройна, със свежо румено лице, с буйна кестенява коса и искрящи очи, Иванка говори открито и без заобикалки с всички. Преподавателите и състудентите я обичат. Тя завършва Женевския университет с научна степен лисансие. По думите на Симеон Радев Иванка блести над другите с интелекта и пламенността си. „Когато вървеше – добавя той, – земята святкаше.“
След като се връща в България Иванка живее при майка си във Велико Търново. Тогава градът е 14-хиляден. Всички познават и боготворят младата жена. Там Иванка развива активна обществена дейност и участва в македонското революционно движение. През 1906 г., когато става на 30 години, се омъжва за д-р Стоян Христов. Той се запознава с нея, докато взима уроци по френски от брат ù Димитър. Заминава да учи икономика в Брюксел и след като завършва, се връща и иска ръката на Иванка. Младоженците са щастливи, но за кратко. Дъщерята на Ботев умира след инфекция при операция на гърлото само девет месеца след сватбата си. Покрусената ù майка публикува отворено писмо до санаториума на прочутия тогава д-р Сарафов с гневен упрек към лекарите, че не са положили достатъчно грижи. След години Венета основава фонд „Иванка Христова, родена Хр. Ботева“. С парите от него тя подпомага бедните ученици от основното училище на търновската махала „Св. Константин“.
0 Коментара