Илиян Богоев, който има още един чифт очи

Илиан Богев е артист – художник и музкант, който танцува с огън, занимава се с йога, астрология и нумерология, а в останалото време е уеб дизайнер. Като всички нас и той има мечта – RAV Vast Drum. Добре, че е словоохотлив и разказа за себе си, музиката, танците, живота, Вселената и всичко останало, за което се сетихме.

Здрасти! Представи се накратко.

Накратко… артист и инфантил. Или както е политически коректно сега да се казва – „непораснало дете“.

Какво имаш предвид под артист? Днес всеки с тик-ток е артист?

Артист… човек, за когото вдъхновението е от буквално всичко. Създаването на изкуство и повторението на този процес е начин на живот. Не по-малко важно от храната и въздуха.

Рисувал съм картини, вдъхновен от замръзнала локва, счупен комин или стара жена, приседнала на пейка пред къщата си.

Това, което рисувам рядко прилича на това, което ме е вдъхновило. Да си артист е като да си жив – във всяка секунда пречупваш света през призмата на изкуството, в което твориш.

Все едно имаш още едни очи. Представи си какви очи е имал Пикасо, за да гледа една красива жена и да нарисува това, което ние виждаме сега.

Впечатляващо е как някой може да се вдъхнови от замръзнала локва, когато за друг това е поредният начин да падне на улицата.

Ами нали ти казах – просто имаш още едни очи. С едните гледаш да не паднеш, с другите да не изпуснеш нещо вдъхновяващо.

Сега търсиш ново вдъхновение в музиката? По-специално в определено метално барабанче?

Сега го намерих, в този инструмент. А музиката е вдъхновение и спътник на почти всички артисти. Аз свиря от дете, пея. Като дете имах прекрасни моменти и най-добрите учители на сцената на „Като Лъвовете” и Детско-юношески театър към Национален Дворец на Децата с режисьор и ръководител великия Николай Априлов. През последните 11 години танцувам с огън, където музиката е огромна част от цялото.

Преди да ми кажеш повече за музикалния инструмент, как започна да танцуваш с огън?

Амиииии запалих се… буквално, преди 11 години на един фестивал високо в Пирин, в с.Делчево. Бях част от организаторите, фестивалът беше Слънце Луна, а момичето с огньовете се казва Петя и до ден днешен е една от най-обичаните ми и истински приятелки. След мозъкопремахващото ѝ представяне, я помолих да опитам. Леко се позапалих и това беше.

Беше ти достатъчно да се позапалиш?

Да. Оттогава вече 11 години танцът и огънят станаха голяма част от живота ми. Впоследствие съчетах източни практики с огнения пой и така се роди Пой-чи. Нещо много различно и като гледка за наблюдаващите, и като техника и опит за артиста. Механиката на този вид танц с огън е много различна от тази при „обичайното“ въртене на пой.

Тоест, Пой–чи е твой танц, твоя хореография с огън?

Пой-чи е стил в изкуството на танците с огън. Дали е мой – не знам. Не вярвам в мое-твое, ако човек приема, че една идея е негова, той може само да я задуши. Особено ако реши да я реализира и на практика с това мислене. Сега май му викат икономика на това нещо.

Не вярваш в икономиката?

Не вярвам в много от принципите зад сегашния модел. Затова, ако трябва да генерализирам – не вярвам.Темата е дълга.

Разкажи повече за инструмента, който е метален барабан.

Инструментът е от вида метални барабани. Познати са видове в Полинезието. Хората от моето поколение си спомнят култовия кадър от „Петия елемент“, в който Лилу слиза от кораба и я посрещат с полинезийска музика и гирлянди от цветя.

Защо направи кампанията за набиране на средства за барабана?

Кампанията направих, защото не мога да направя едно нещо – и то е сам да си позволя в обозрим период въпросния инструмент. Като не мога да направя едно нещо, това значи ли, че не мога да направя хиляда други неща, които да ме доближат до това едно? Кампанията е едно от тия хиляда неща. Също така, хората по света отдавна са осъзнали простата истина, че заедно сме способни на всичко. Че един долар не е много, но в ръцете на 1000 човека е сила, способна да сбъдне мечтата на някого, в случая моята. Аз не искам този инструмент, за да си го нося или да ми краси дома. Искам го, за да свиря на него и смятам да свиря за всички чрез платформите за споделяне на видеа.

Това звучи много хубаво! Но много хора биха казали:  „Защо да помагам на някого да си купува метален барабан, когато други гладуват“. Какво би им казал?

На тези хора бих БЛАГОДАРИЛ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ, ако вместо на мен дарят, за да може някой днес да не е гладен. Поклон!А ако моята кампания е повод те да нахейтят някого, който търси помощ в сбъдването на мечтата си… такива хора не биха дарили и на гладуващи. На тях няма какво да им кажа.

В България благотворителността е нещо естествено и хората тук сме съпричастни и сърцати. Тъжно е обаче, че думата благотворителност в последните години започна да се свързва само с нуждата от помощ и нещо, без което някой ще умре. Всички сме пращали DMS-и за някого, това е толкова силно и доказва, че хората заедно са способни на всичко. Но също е и показател колко тъжен и празен е станал светът през последните 30 години, щом на човек му се струва абсурдно да дари за един артист и изкуството му.

Има няколко платформи като тази, в която аз стартирах кампанията си. С годините са се доказали като начин хора да съберат пари за здравето си, за книгата си, за организиране на културно събитие. Понеже за българите дигиталните разплащания и това да въведеш номера на картата си някъде все още се свързва с измами и рискове, искам да уверя хората, че оторизираните краудфундинг платформи защитават личните ви данни така, както и банката ви.

Не може да отречеш, че в подобна кампания има повече от една ползи, тя без да искаш се превръща в социален експеримент. Човек вижда себе си в реакцията на хората, с които споделя тоя експеримент, начинът, по който си ги докоснал преди е начинът, по който те откликват сега.

Не мога да се сърдя на някой, който ме е ингорирал във Фейсбук или ми е отговорил „Да ще го споделя” и след това не е. В тези моменти търся в себе си и се питам: “Щом тоя човек не е усетил идеята, значи аз съм направил нещо подобно към него преди”.

Производителят на барабаните има приложение, защо не си свириш на него?

Приложението е за да чуеш основните тонове на инструмента, то никога не е мислено за свирене или създаване на музика. Все едно да сравняваш роял на Стейнуей с йоника?! Инструментът е като живо същество и реагира различно на различен допир. Погалване или потупване, потъркване или удар. Нещо, което няма как да се пресъздаде с приложение и едно стъкло което докосваш.

Мислиш ли да използваш музиката, която ще създаваш на металния барабан за фон на танците с огън?

Разбира се, музиката, конкретно от инструмента, който тотално ме е завладял, е много успокояваща, хармонична и мелодична. Съвършеният акомпанимент на това, което правя с огъня. Това ще е последното парче от пъзел, който редя и сам се подрежда вече 11 години…

Пъзел, който е започнал с танците с огън?

Пъзелът започна с йога, вегетарианство, нумерология и астрология. Музика, театър, детски хорове. Огънят се появи много по-късно.

И сега остава само барабана?

Ооо, това е въпрос без отговор. Вселената се разширява във всеки един момент, защо и възгледите ни, мечтите и желанията ни да не следват същото развитие. Така пъзелът уж е завършен и като, че някой се отдръпва крачка назад с фенерчето… кръгът светлина става по голям и това, което до преди миг ни се е струвало като логичен и завършен кадър, се превръща само в пиксел от по-голяма картина.

По-скоро ще е край на един етап и начало на нов?

Ако човек живее в настоящето, в СЕГА, този процес му се случва всеки ден щом се събуди. Спираш да виждаш нещата като краища и начала, като черни или бели, студени или топли, мъжки или женски. И осъзнаваш, че всичко е просто едно течение, една вълна с пиковете и спадовете си. Светът е нещо живо, нещо случващо се. Концепциите за начало и край са статични и невъзможни, те са просто една абсурдна хипотеза. Ето, да речем имаш едно райско кътче, ама най-най-райското, като от Дисни анимация. И си викаш „Това е най-якото място на земята!”. В тоя момент на главата ти пада метеорит, мястото става един кратер, а от тебе няма и помен. Мястото ли е лошо? Метеоритът ли е лошият?

Аз затова не ходя по райски кътчета, че много метеорити има напоследък около планетата. Освен за барабана, имаш ли други мечти, които искаш да сбъднеш сега?

Разбира се. Искам да пътувам в България. За мен няма по красиво и вдъхновяващо място на планетата…

Имаш ли любимо място в България?

Имам няколко – Кара Дере, Камен Бряг, Нимфеума при Мадарския конник, пещерният комплекс Очите на Бог, Седемте езера в Рила. Природата е красива навсякъде, но тези места имат специално усещане за мен. A Нимфеума и Очите са с такава акустика, че човек плаче докато свири или пее…

Да очакваме видео как свириш там?

Със сигурност.

След като се занимаваш с нумерология и астрология, направи ли си хороскоп, за да разбереш дали ще събереш необходимата сума?

Не. Дори не ми е минало през ума. Тук идва поговорката за обущаря, който ходи бос.

Добре, като започнахме с поговорки – хората казват “Музикант къща не храни”. А ти дори не искаш да правиш пари с музиката си. В днешния материален свят, защо ти е толкова важно?

Светът си е материален откакто си го има, камъните са си камъни, а глупаците – глупаци. Парите никога не са цел, те са следствие от добре свършената работа и ако си артист, тая награда я получаваш от публиката. Дали хората са си платили билет и те гледат в салон, или ти хвърлят два лева в шапката на улицата… ти не си нито на сцената, нито на тротоара за тия два лева. Ти си там, защото ако не правиш това, което правиш, не можеш да правиш нищо друго. Ето, затова е важно за мен.

Аз един ден ако не пея, танцувам или рисувам, значи съм умрял в тоя ден. А на поговорката за музиканта и къщата ще кажа: Може и да не храни къща, но храни душата на целия свят. Някои неща не стават за ядене, но все пак не можем и без тях.

Има ли нещо, което искаш да кажеш за финал? Някакво пожелание?

Ще пожелая на всички същата страст и лудост, с която живея всеки ден. Хора, САМОПРОВОКИРАЙТЕ СЕ , ПРОМЕНЯЙТЕ СЕ! Иначе ставате скучни сами на себе си и това много си личи.

Можете да подкрепите Илиян на www.GoGetFunding.com/fundthedrum