През май 1968 година, когато „Бийтълс“ се събират отново в студиото „Аби роуд“, за да запишат новите си песни, те откриват с учудване и неодобрение присъствието на някаква жена от жълтата раса. Тя седи до Джон през цялото време, дори когато той свири, и изглежда нито му досажда, нито му пречи.
Оказва се, че малката, дългокоса и не особено привлекателна жена е японка, но нейното присъствие в студиото пред-ставлява нарушение на едно отдавнашно и негласно споразумение между четиримата – никой да не се допуска при тях по време на записите с изключение на Мал Ивънс и Нийл Аспинал. Дори менаджърът им, Брайън Епстайн, учтиво е бил помолван да си седи в кабинната.
Сега обаче Джон, който винаги най-много е държал на това правило, пръв го нарушава. Нещо повече, той и японката са толкова приятелски настроени един към друг, сякаш тя е вече член на групата, което изглежда му доставя и най-голямо удоволствие. Вероятно тя е щяла да бъде толерирана и от приятелите му, ако държанието й е било по-дискретно. Но японката не пропуска случай да изкаже своето мнение по всичко, което „Бийтълс“ разискват, макар да не познава рок- музиката.
За Джон всяка забележка по неин адрес е удар в гърба. По неговите собствени изказвания за краткото време, откакто двамата са заедно, тя му е предоставила много повече алтернативи в живота, отколкото. „Бийтълс“, с които е вече 12 години, съживила е бунтарската му природа, като че ли приспана от разкоша и динамиката на шоу-бизнеса, вдъхнала му е нови жизнени сили. „Любовта между нас е легенда – обяснява Джон. – Голяма, колкото и легендата за самите „Бийтълс“.
Японката се нарича Йоко Оно. Родена е на 18 февруари 1934 г. в Токио. Името й означава „Дете на океана“ и тя е по-голямата дъщеря на известен японски банкер и майка, произхождаща от аристократичния японски род Ясуда, който е бил толкова богат, колкото Ротшилд във Франция или Рокфелър в САЩ. В своята биография Йоко пише, че никога не е била привързана към баща си, който още преди да се роди тя, се премества в Сан Франциско, за да оглави клона на „Йокохама Спеси бенк“. За първи път тя се „запознава“ с него на двегодишна възраст, когато с майка си го посещават в САЩ през 1936 г. До японското нападение над Пърл Хабрър (1940 г.) семейство Оно живее ту в Сан Франциско, ту в Ню Йорк.
След завръщането си в Япония Йоко заедно с по-малките си брат и сестра се преместват да живеят в едно село, за да бъдат по-далеч от започналата вече война. Преселването обаче трае твърде кратко – снабдяването с храна е затруднено и затова децата се връщат в Токио, където остават до края на войната. През 1951 г. бащата на Йоко е избран за президент на нюйоркския клон на същата банка, вече преименувана на „Банк ъф Токио“, и семейство Оно отново заминава за САЩ. къде то наема луксозна къща в квартала на Ню Йорк Скарсдейл. Там Йоко започва да посещава лекции по философия, но скорю изоставя учението. На 23-годишна възраст за най-голямо огорчение на родителите си тя се омъжва за композитора Тоши Ичиянанаги, талантлив, но без пари. Семейство Оно е против женитбата и оставя дъщеря си без финансова подкрепа. Иоко и Тошн са принудени да живеят в многоброни евтини апартаменти по западните покрайнини на Ню Йорк. Отначало двамата композират съвместно, след това тя се опитва да скулптира.
Йоко участва за първи път в изложба през 1960 г. (на 27-годишна възраст), като нейното единствено произведение е било предназначено да бъде изгорено пред посетителите. Също през 1960 г. тя успява да си уреди и първата самостоятелна изложба в малка художествена галерия на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. Изнася един „концерт“ в прочутия нюйоркски „Карнеги хол“ и друг в залата „Вилидж Гейт“.
През 1961 г. Йоко се връща при Тоши в Токио и двамата поставят на сцена музикални танцови програми. Много критици обаче бойкотират представленията и пишат против нея, което се отразява и на кариерата на Тоши. А когато един критик я обвинява, че е взаимствала негови идеи, Йоко прави опит за самоубийство. .
Но не критиките, нито недоброто финансово състояние са причина бракът й с Тоши да се разпадне. През 1962 г. Йоко се омъжва за амермканеца Ангомн Кокс, артист от авангардистките среди. На 8 август 1963 г. им се ражда дъщеря, Киоко. Йоко казва, че не искала детето, защото не била подготвена то да се появи в живота й. „Мислех си, че ако имам дете, ще се чувствам различно – споделя Йоко. Киоко се роди и аз много се привързах към нея, като в същото време продължавах да се боря да си извоювам свое собствено място в света.“
Антони Кокс и Йоко се връщат в Ню Йорк. Времето й е заето предимно с детето, но тя издава и книгата „Грейпфрут“. В началото на 1966 г. английски журналист споменава името й в една статия за авангардисткото изкуство. Малко след това двамата с Антони получават покана да присъстват на симпозиум в Лондон на тема „Разрушение на изкуството“. През октомври 1966 г. , придружени от дъщеря си, те пристигат в столицата на Великобритания. Симпозиумът отминава, а шансът и помага да открие още през следващия месец своя самостоятелна изложба, наречена „Недовършени картини и предмети“.
Такава е Йоко Оно през есента на 1966 г. – 32-годишна, неуспяла да направи пробив в света на авангардисткото изкуство, без пари, с опит за самоубийство зад гълба си, с дете, което не е искала, но към което много се е привързала, и със съпруг, който вече не й е нужен. Когато Джон Ленън влиза в нейната изложба…
0 Коментара