Йоланта Делибозова е една от най-популярните български кулинарни блогърки, автор на блога „Вкусно с Йоли“, придобила международна популярност с предаването си в телевизия 24Kitchen. Професионален музикант е, от няколко години живее и работи в Германия. „Музиката е моят живот, а кулинарията любимо хоби.“, казва тя. Свири в малък камерен оркестър от 12 чели, в който участват музиканти от 4 континента. Преподава чело и пиано в две музикални училища, както и води человите групи от 5-и до 12-и клас в гимназия.

Музика, кулинария, фотография – тези три изкуства ли те вдъхновяват най-много?

Да, определено. Музиката е моят живот, а кулинарията любимо хоби. За фотографията не мога да кажа, че ми е чак такава страст. Снимам, защото трябва, за да могат хората да получат визуална представа за храната, а не просто рецепта. Първо се храни окото. От фотография не разбирам абсолютно нищо. Снимам по усет и каквото излезе. Има други неща, които ме пленяват, далеч повече от снимането. Много се занимавам с всякакви приложни изкуства. Тях бих ги наредила до кулинарията, но музиката си остава на първо място в сърцето ми.

Какво ти дават?  

Един набор от великолепни емоции и приятни чувства. Като свириш сам вкъщи – галиш собствената си душа. Като свириш на концерт – докосваш сърцата на хората. Точно на тях раздаваш най-доброто от себе си, музицираш за тях. Получава се страхотна магия между публиката и изпълнителя. Сетих се за думите на Едит Пиаф: „Аз не пея за всички. Аз пея за всеки“. И е точно така. С готвенето е нещо подобно. То се превръща в изкуство, само когато е споделено. Да зарадваш близките и приятелите си с нещо вкусно е истинско удоволствие.

Как разделяш времето си между музиката и кулинарията?

В този живот има време за всичко. Просто е въпрос на организация. Музиката ме е направила невероятно организирана, за което съм изключително благодарна. Всички музиканти сме така. Да започнеш да свириш от малък е невероятна школа. Ние сме като войници, но армията ни е изградена от изкуствата.

Какви са музикалните ти ангажименти – къде свириш? Преподаваш ли?

Свиря в един малък камерен оркестър от 12 чели. Много е приятно, всички са супер професионалисти и са от различни държави. От 4 континента сме се събрали. През октомври започнахме с концертите. Засега всичко е наред, дано не ни мине котка път при тази ситуация с коронавируса. Също така, преподавам чело и пиано в две музикални училища, както и водя человите групи от 5-и до 12-и клас в гимназия.

А ангажиментите ти в кулинарията?

Всичко си върви като преди. Готвя ежедневно съвсем нормално като всеки човек, а когато приготвя някоя по-интересна рецепта я публикувам. Нека и хората да имат възможността да я пробват. Често ми се обаждат и от различни фирми, които искат да популяризирам чрез сайта си техен продукт. Но най-вече се старая да зарадвам феновете си.

В музиката жените имат своето равноправно място. Професионалните готвачи обаче по-често са мъже, които – поне в България – имат своите предразсъдъци към жените в кухнята. Съществуват ли типично мъжки и типично женски професии, роли и занимания?

Разбира се, че съществуват. Нима силовите професии биха били подходящи за нежния пол? А представяте ли си мъже козметици или маникюристи? В гастрономията навсякъде по света на професионалното поле преобладават мъжете. Може би са по-добрите кулинари, не знам. Категорично мога да кажа, че ако пред човек се сложат две еднакви блюда, готвени от мъж и жена, той няма да може да каже кое от кого е приготвено. Може да каже кое му е по-вкусно. Лично аз си обяснявам нещата по следния начин: професионалното готвене е нещо коренно различно от готвенето у дома. Натовареността е огромна, отговорността също. Изисква се и голямо количество физическа работа, често тежка. Цял ден хората са на крак. Готвят за много хора, трябва да са абсолютно прецизни, бързи и издържливи. Няма събота, няма неделя, прибират се късно вечерта. Професията наистина е тежка. Мъжете са по-подходящите за нея.

От друга страна, до ден днешен домашното готвенето си остава задължение на жените. На много от тях им е дошло до гуша и не намират вдъхновение в кухнята. Не биха превърнали готвенето и в професия. Лично за мен няма никакво значение кой пол е по-добър в кулинарията. Важното е да е вкусно и да носи наслада.

Как, гледана от Германия, ти изглежда равнопоставеността между мъжете и жените в България? Какво трябва да се направи, за да получат жените равен шанс и старт в различни професии и области на живота?

Гледана от Германия? Че тук нещата с равноправието между жени и мъже куца много повече, отколкото у нас. В Германия жените продължават да получават по-ниски заплати от мъжете за един и същ пост, който заемат. Често говорят по телевизията за това, но само си говорят. Какво да се направи? Каквото винаги се е правило. Жените сами си отстояват правата и се борят за тях. Не трябва да се отказват, да се отчайват, да се оплакват. Не искам да засегна по никакъв начин мъжкото достойнство, но истината е, че жените са много по-устойчивите. На всичко! Това е съвсем нормално, в природата ни е. Могат всичко да направят и всичко да постигнат, само трябва да си повярват. Повечко хъс и никаква стъпка назад.

Как се чувства една българка в Германия – като жена, майка и професионалист?

Да речем, добре. Германия е един гостоприемник за мен. Място, където в момента живея и работя. Никога няма да я обикна, просто я приемам. България ми липсва изключително много. Липсват ми дори дупките в асфалта. За филхармонията да не говорим. Там ми е най-голямата болка, сърцето ми е на две скършено, че вече не свиря в този оркестър. Но понякога се налага човек да направи тежък избор в името на нещо друго. Или другиго. Синът ми е също в Германия и тази година завършва гастрономия. А щом децата са наблизо и майките са добре, нали така? С други думи, ок съм. Никакво мрънкане, само напред ще вървим!

Има ли нещо у българската жена, което да я отличава от жените по света и което да й носи предимство в работата в международна среда?

Българската жена е най-прекрасната жена на света! Няма как да кажа друго нещо. Това са нашите майки, баби, приятелки, колежки. Отношението ми е пристрастно, но няма как да не е така. Ако оставим това настрана, бих казала, че се отличаваме от германките (нека визирам тях, тъй като вече имам поглед) абсолютно по всичко. Това е нормално. Възпитанието им е друго, по друг начин гледат на живота и разбират нещата. Това не ги прави по-лоши или добри, просто са различни от нас. Не искам да конкретизирам качествата им, за да не засегна някого. Но както казах по-горе, българката е най-прекрасната на света!

Що се отнася до работа в международна среда, нека не се заблуждаваме. Такъв филм няма, винаги ще си останем чужденци. Никога няма да ни приемат като равни, независимо колко по-добри сме от тях. Което ни прави още по-силни, тъй като полагаме много повече усилия, за да докажем качествата си. Предимство може да се извлече от всичко, дори и от лошото.

Смяташ ли, че има нещо специфично в душевността и характера, което българката е запазила или развила през вековете – в отношението към хората, близките, дома?

Разбира се. Домът, уютът, грижата за децата и мъжа, съхраняването на традициите, себеотдаването. Българската жена има съвсем различно отношение към тези неща от западно-европейската.  За нас грижата към деца и внуци остава през целия ни живот. На трапезата продължава винаги да се сервира първо на мъжа. Най-хубавото парче на него ще се сложи, като уважение и благодарност за грижата му към семейството. В Западна Европа е съвсем друго, а и в много други държави по света. Да не навлизам в подробности, но тези неща ги няма. Може да е по-добре, не знам. За мен истинското си остава нашето. Не мога изобщо да си представя живота си без близък контакт с децата и внуците. Топлината ни е различна на нас, кръвта ни е друга.

С какво от постигнатото от теб най-много се гордееш?

Каквото и да е то, гордея се заради това, че съм си го постигнала сам сама. Никой никога не ми е давал нещо даром. Каквото и да съм постигнала в музикален план, се дължи само на желанието и таланта ми. С кулинарията е същото. Самоука съм, не съм посещавала дори готварски курс. Всичко съм развила сама, пак благодарение на желанието и може би някаква доза талант. Затова ми е леко, спокойно и щастливо.

Как преодоляваш трудностите? Какво ти помага да се справиш с тях?

Каквито и да са трудностите, те са винаги временни. След дъжд, винаги огрява слънце. А и трудностите са нещо изключително полезно. Точно от тях се учим да сме силни. Аз съм безкраен оптимист и позитивното извира от мен. Радвам се, че често го предавам и на околните. Колкото и да са трудни моментите, с усмивка винаги е една идея по-лесно преодолимо. Животът е така прекрасен! Няма да губим и секунда дори в самосъжаление и отчаяние.

Къде намираш вдъхновение за рецептите си?

Вдъхновение намирам във всичко. То винаги е неочаквано. Понякога може да видя на тревата някакво едва забележимо миниатюрно цветче, което да провокира експериментатора в мен и да се превърне в лайтмотив на нов сладкиш. Понякога са вдъхновявам от нещо видяно в интернет или списание. Често черпя великолепни идеи от другите наши кулинарни блогъри, страхотни са!

Българската кухня важна ли е за теб?  Кои са любимите ти продукти?

Българската кухня е изключително важна у дома. 80% хапваме наши традиционни ястия. В различните краища на България има невероятни гозби, някои от тях вече дори позабравени. Това, което съм открила и опитала, благодарение най-вече на Деси Димитрова от Слоуфуд, публикувам в сайта си. Опитвам се, доколкото мога, да популяризирам позабравените автентични ястия. Те са така специални!

Експериментираш ли?

Да, обичам да експериментирам и това е нещото, което най-често съветвам читателите на сайта ми. Доверете се не на рецептите, а на собствените си вкусове и предпочитания. Рецептите са само водачите, а истинската вкусна храна всеки приготвя сам в кухнята. Без експерименти това не се получава.

Кои са любимите ти продукти?

Маслото, разбира се!

Ще споделиш ли с читателите на „Жената днес“ някоя от твоите рецепти?

Да, предлагам ви сезонната тиква с камамбер и песто. Мисля, че е чудесна за сезона.

Тиква с камамбер и песто

1 малка тиква Хокайдо

1/2 връзка магданоз

1/2 връзка босилек

1-2 скилидки чесън

8 с.л. олио

сол на вкус

1 малък камамбер (150г)

30 г накълцани на едро орехи

Приготвяне:

Започнете с пестото. Сложете в блендер само листата на магданоза и босилека, чесъна и 7 с.л. олио. Накълцайте едро, посолете на вкус и добавете орехите.

Отрежете капаче на тиквата и с лъжица отстранете семките. Посолете я отвътре и сипете половината песто. Върху него сложете сиренето и покрийте с останалото. Ако пестото ви се стори много – не го слагайте цялото. Приберете го в хладилник и ползвайте за салата или друго ястие.

Намажете кората на тиквата с останалото олио и я сложете в плик за печене Fino. Завържете плика и го надупчете на няколко места с игла, за да може парата свободно да излиза по време на печене.

Изпечете тиквата за половин час в предварително загрята на 180 градуса фурна. Оставете я да изстине до леко топло. Това е важно, тъй като в тиквата се образува сос, който трябва да попие в месото и́. За това е нужно време около час.

Може да сервирате тиквата така, както се сервира фондю – с препечени хапки хляб, а ако оставите сиренето леко да се стегне може да я поднесете нарязана на резени. Да ви е сладко!