Ирина Попгеоргиева Екзарх е сред най-будните възрожденски книжовнички. Нейното преводаческо дело е ценен влог в историята на българската литература. За съжаление тя е малко известна на нашите съвременници, защото липсват данни за житейския й път.
Известно е само това, че е племенничка на видния просветен деец, книжовник и общественик Александър Екзарх от Стара Загора и че е живяла в Цариград. Тези сведения откриваме в първия том на „Българска възрожденска книжнина“ на д-р Маньо Стоянов.
Средата на XIX век – времето, през което Ирина Екзарх пребивава в Цариград, е време на най-тесни контакти между България и Франция, а този град в Османската империя се утвърждава като център за разпространяване на преводна литература.
Ирина Екзарх е авторка на три превода, публикувани през 50-те години на XIX век най-напред на страниците на „Цариградски вестник“, редактиран по това време от Александър Екзарх. Вестникът отделя достатъчно място на художествения превод и побългаряването на чуждестранни литературни произведения, към които насочва вниманието си младата преводачка Ирина Екзарх. Не е случаен фактът, че тя обръща поглед към творчеството на италианския драматург от XVIII век Карло Голдони и превежда неговата комедия „Памела оженена“ .
Днес този ценен екземпляр се съхранява в Народна библиотека „Кирил и Методий“, дарен от Костаки Попович от Браила чрез зет му П. П. Матеев от Котел през 1928 г.
Книгата „Памела оженена“ има два предговора от преводачката. В първия тя изяснява причината за своя труд – да събуди интерес у съвременничките си към този автор и да разшири кръгозора им, а чрез втория ни въвежда в съдържанието на произведението. Като използва девиза в поетиката на италианския драматург „Развличай, поучавайки“, Ирина Екзарх откликва на една назряла необходимост в българското общество в средата на XIX век, когато нараства националното самосъзнание на народа ни, обогатява художествения вкус на българския читател от времето на Българското възраждане с новите идеи в западноевропейската драматургия. Изборът на темата, естетическата стойност на творбата и художественият превод на Ирина Екзарх са доказателство за нейния усет към значимото в европейската литература.
След Освобождението са известни още три превода от френски език на комедии на Карло Голдони – „Жестокият благодетел“, „Гостилничарката“ и „Слуга на двама господари“, която и до днес не слиза от нашите театрални сцени.
Талантливата българска преводачка ни е оставила в превод образци на писма, публикувани в няколко последователни броя на „Цариградски вестник“ през 1854 и 1955 г. По същество това са писмовници, които имат за цел да улеснят читателите в писането на писма до близки хора. Някои лични и географски имена ни подсказват, че преводът е направен от гръцки език.
Дали е била ценена за своето преводаческо изкуство на времето си, не бихме могли да отговорим. Но списъкът на спомоществователите, поместен в първата преведена от нея книга, комедията „Памела оженена“ на Карло Голдони, показва, че Ирина Екзарх е имала подкрепата на българската интелигенция по онова време, както и че нараства интересът у българския читател към драматургичното творчество в периода, когато още не се е появила на бял свят българската драма.
0 Коментара