Ирина Малеева: Живот като на кино

„Като бях на 9 и учех в Париж в колежа Notre Dame de Scion, майка ми ме заведе на концерта на Едит Пиаф при Айфеловата кула. Този неин финален концерт промени живота ми. Бях още дете, но разбирах, че мощният й чувствен глас идва от драматичния й живот. Толкова силно усетих болката  й, че цял ден след това не можех да говоря. И си казах, че ако искам да бъда певица и актриса, трябва да преживявам всичко дълбоко.”

 

Момиченцето с концерта е Ирина Малеева, актриса и певица, която от десетилетия живее и твори в Италия и САЩ. А майка й е Ирина Тасева, звезда от Народния театър, незабравима в „Ромео и Жулиета” с изключителния Апостол Карамитев.

За баща си, царски офицер, Ирина говори рядко, защото това я разстройва за дни. Когато с брат й са невръстни деца, той е хвърлен в лагера в Тутракан, откъдето почти никой не е излизал жив.

Освобождаването на баща й пада върху крехките рамене на 6-годишната Ирина.

На прием с Вълко Червенков по инструктаж на майка си момиченцето доближава с широка усмивка големеца и го моли да върне татко й. Трогнат от молбата на малката чаровница, Червенков го освобождава след дни. Но родителите й се разделят, за да изтрият петното „враг на народа” от биографиите на децата си.

Ирина расте зад кулисите на Народния театър и тръгва по стъпките на майка си. Едва на 7, влиза в ролята на Малинка от „Бърборино”, излъчващо се всяка сутрин по националното радио. Момиченцето наблюдава внимателно как майка му подготвя останалите деца за прослушването. Тайно от нея се явява на него и… печели ролята на Малинка.

Фелини за Ирина: Екзотична!

По-късно по настояване на майка си заминава за Рим, където има чичо. Там учи сценичен дизайн в римската Академия по изкуствата, получава дори стипендия. „Винаги съм знаела, че ще бъда актриса, затова докато бях в академията, учех и актьорско майсторство в студиото на известния италиански режисьор Алесандро Ферсен. Той постави в Театро дела Комета своята пиеса Le Diavolerie – в нея още много млада изиграх главната роля на Дявола. Имах дъъълга черна коса и пеех с лирично сопрано.

Жулиета Мазина дойде да гледа пиесата, хареса ме и ме заведе в Чинечита, където съпругът й Федерико Фелини правеше кастинг за филма си „Сатирикон“.

Той погледна снимката ми, нарисува нещо върху нея, подаде я на гримьора и ми каза: „Много си екзотична!”, спомня си Ирина

„В „Сатирикон“ имах три различни роли. Салво Рандоне беше старият римски стратег и аз бях неговото момиче за всичко. На моменти бях с толкова грим и метални украшения по главата, че ми излизаха рани. Фелини мажeше лицата ни с кисело мляко, за да изглеждаме наистина изпотени. Той нямаше нужда от актьори, всичко командваше.

Няма да забравя как веднъж дойде Доналд Съдърленд с огромен наръч книги за Казанова. А Фелини му каза: „Скъпи Доналд, няма нужда да знаеш толкова много, аз ще ти кажа кой е Казанова. За него беше важно какво излъчваме, а не какво казваме на снимачната площадка. Караше ме да говоря на италиански, френски или български. После правеше дублаж на думите ми, който нямаше никаква връзка с казаното от мен”, припомня си Ирина. Твърди, че е щастливка, защото работила с него неведнъж: „Така беше при Фелини – хареса ли те веднъж, снима те и в следващите си филми.”

Орсън Уелс я избира измежду 100 девойки

За няколко години „екзотичната” българка се снима в над 30 италиански филма, но най-голям успех й носи тв сериалът „Поли”, в който играе главната героиня. Нейната агентка я пратила на кастинг на Орсън Уелс, който търсел актриса с добър английски. Сред стоте момичета, явили се на кастинга, най-убедителна е Ирина, която печели ролята на Джесика във „Венецианският търговец“, а Орсън Уелс се превъплъщава в баща й Шейлок. (По ирония на съдбата майка й също е Джесика, но на сцената на Народния театър.)

„Да работя с Орсън Уелс беше може би най-великото усещане в живота ми. За разлика от Фелини, той даваше възможност на актьорите да се изявяват. Имаше една сцена, в която пиша писмо до моя любим Лоренцо и му споделям колко мразя баща си. Заради нея мистър Уелс ме извика в гримьорната си – да гледам как го преобразяват за образа на баща ми. Когато накрая си сложи шапката и ме погледна, аз изпищях и тогава чух „Екшън“. Започнах монолога си, но импровизирах доста, защото той адаптираше Шекспир всяка вечер и не можех да си спомня съвсем точно неговите промени. Той не ме спря. Накрая изръкопляска и така ме благослови за киното. Оттогава всеки се отнасяше към мен, сякаш бях истинска звезда. Имах стол с името ми на облегалката. Орсън Уелс беше голям бохем, обичаше да яде и пие, успяваше да похарчи парите за снимки, но беше така изобретателен, че на идния ден винаги намираше решения как да снима интересно сцените дори без пари”, издава актрисата.

Животът на Ирина продължава да е свързан с този филм. През май в Лос Анджелис ще прожектират оригинала на „Венецианския търговец” в рамките на Югоизточния европейски филмов фестивал – в чест на славната българка. Вера Михойлич, основател на фестивала, установила наскоро, че част от звука на лентата е повреден, но заради Ирина успяла да го реставрира.

Наред с работата, и любовният живот на Ирина е бурен и славен. Пресата в Италия следвала навсякъде красивата актриса, принудена да се прибира тайно в дома си заради рояците обожатели. „Бяха луди истории, типично италиански, изпълнени с много страст, любов и ревност. Много работех и много пътувах, отдадена на единствената си детска мечта – да бъда актриса”, разказва тя. Видният кардиолог д-р Кристиян Барнард, който прави първата в света трансплантация на човешко сърце, зарязва заради Ирина самата Джина Лолобриджа. Лекарят губи ума си по нашенката, срещайки я на лъскаво светско парти. „Беше много красив, жените го обожаваха. И наистина изостави Джина, за да бъде с мен”, потвърждава Ирина днес.

Муза на гения Хундертвасер

Тя е и муза, и голямата любов на прочутия австрийски художник Фриденсрайх Хундертвасер. Лицето й е запечатано в една от най-известните картини на гения – Irinaland over the Balkans (Ириналенд на Балканите).

По онова време Ирина участва в сериал, снимащ се във Венеция. „Един фотограф ме помоли за фотосесия в известната къща на Хундертвасер с изглед към Канале Гранде. Млада жена ни отвори вратата и първото, което видях, бяха невероятни картини с изключително много цвят. Попитах я дали са нейни. „Не, но баща ми е Пабло Пикасо“  – така се запознах с Палома Пикасо, приятелката на Хундертвасер тогава. Той самият се появи към края на фотосесията. Двамата се спогледахме и… и няколко дни по-късно Палома се изнесе от къщата”, разказва Ирина за любовта си от пръв поглед с гениалния художник.

От този миг хубавата българка се превръща в муза на „австрийския Гауди”, построил къща без нито един прав ъгъл. Хундертвасер буквално я следва навсякъде, не я изпуска от очи дори в апартамента й в квартал „Париоли“ в Рим. Докато е с нея, рисува най-известните си картини и серии графики. Дори облича Ирина по начина, по който прави картините си – в мозайки и цвят. Ирина го обича искрено и се чувства комфортно в чудатия му свят. „Ситроенът му беше изрисуван на малки разноцветни квадрати. Яхтата му приличаше на пиратски кораб – всичко боядисано в различни цветове, стара печка с комин и куче на борда. Обичах тази ексцентричност, защото душата му беше истинска. И той се възхищаваше от работата ми като актриса. Живеехме като в приказка, докато един ден, неочаквано за мен, Фриденсрайх ме помоли да се омъжa за него.”

Тогава в Рим по спешност пристига майка й Ирина Тасева, за да се запознае с бъдещия зет. „Пред нея стоеше проекто-съпругът ми в риза като мозайка, на която всеки сантиметър беше в различен цвят, обувките му, като на Пипи Дългото чорапче, бяха по-големи с няколко размера, „защото така са по-удобни”, имаше дълга червена брада и коса. Когато разбра за разликата във възрастта ни – аз бях на 18, а той на 41, мама се поболя. Не можеше да си представи, че малката й принцеса ще се омъжи за този ексцентрик, та бил той и Хундертвасер”, връща се назад Ирина.

Фредерик, както галено го нарича Ирина, защото двамата винаги са си говорили на френски, е сломен от неодобрението на „тъщата” и се обръща към астролог, който му дава съвет да я заведе във Венеция. Тримата отиват за Коледа във време, когато всичко е потънало във вода, а по площад Сан Марко могат да се карат гондоли. Качват се на яхтата на Хундертвасер, но морска болест поваля Ирина Тасева и това слага точка на историята. Ирина Малеева се връща в Рим с майка си, а известният художник се разделя със своята муза и любима.

Оригиналът на Irinaland over the Balkans се пази в музей в Япония, но Ирина притежава първата сериграфия с лично посвещение за нея. Пред американска журналистка Хундертвасер обяснява по-късно: „Исках да нарисувам портрет, който като че изниква от Балканите. Бях емоционално свързан с Ирина Малеева.

Имаше моменти, в които се криех под леглото й, когато нейните ревниви продуценти пристигаха. Скачал съм от верандата по пижама, а цветарят много ми съчувстваше. По улицата внимавах да не ме удари с колата си някой неин почитател, който искаше да я зърне…“

Провалената сватба обаче не секва дългогодишното им приятелство. Чак до смъртта си през 2000 г. художникът посещава концертите на Ирина, както й изложбите й, защото тя е и художничка.

Ирина снима с Дейвид Духовни и Сюзън Сарандън

Очевидно Фелини е бил кадем на българката, защото нейната кариера върви възходящо до ден-днешен. Само през 2016 г. тя се снима в няколко роли. Не са много българките, имали шанса Дейвид Духовни да държи ръцете им. Именно това се случи миналата пролет на снимачната площадка на „Аквариус”, който върви по NBC – в него звездата от „Досиетата Х” е в ролята на детектив Ходяк. Ирина, която говори свободно 6 езика, играе украинката Вера и макар за първи път да се сблъсква с украинския, с лекота влиза в ролята. Духовни пък има дядо украинец и често вмъква украински думи, докато говори английски. Друго предизвикателство за Ирина е дегизирането й като соц тетка с плетена жилетка и забрадка. „Не  разбирам защо стилистките тук смятат, че всички източноевропейки са били неугледни през 1968 г.”, усмихва се Ирина.

Доброто владеене на италиански и познаване на живота на Ботуша, помагат да Ирина да вземе роля в Ел Ей без кастинг във филма The Meddler със Сюзън Сарандън. „Прекрасна жена, топла и сърдечна“- така Ирина описва една от най-големите актриси на световното кино.

През последните месеци Ирина беше гост-актьор и в друг рейтингов сериал на NBC – The Night Shift. „Играя Шахин – иракчанка, озовала се със сина си и голяма група бежанци на гръцко-турската граница. Става дума за умираща от подагра жена, която плаче през цялото време – бях без какъвто и да било грим, като изключим бялото и синьото върху мен, за да постигна изгледа на много болен човек”, издава актрисата. Снимат от 5 сутринта до 9 вечерта в пустинята на Ню Мексико.

Понякога режисьорите пренаписват сценариите заради Ирина. Например в комедията „Непорочната Джейн” със Сюзън Сарандън, тя кандидатства най-напред за ролята на игуменката. “Те търсеха всъщност по-мъжествена актриса, но понеже ме харесаха много, написаха роля специално за мен – на монахиня! Снимахме в църква в Ел Ей, а аз се чувствах отново като във филм на Фелини.”

„Майка” на стадо слонове в Найроби

Наред с творческите занимания, Ирина посвещава голяма част от времето си на животните. Обичта й към четириногите е безгранична, буквално. От години актрисата се грижи за цяло стадо слонове в Найроби. Преди броени дни осинови 17-ото слонче – от кенийския резерват „Дейвид Шелдрич”, смятан за рая на слоновете и носорозите. Бебето носи името Ирина. В началото е „майка” на само две слончета – брат и сестра, но постепенно слонската фамилия набъбва.

Някои от представленията на моноспектакъла й „Илюзии” в Холивуд, базиран върху собствения й необикновен живот и поставен от бродуейския режисьор Ренди Джонсън, са благотворителни. Приходите от купените билети отиват за кучешки приюти в Калифорния. В дома й никога не е скучно заради Ромео и Жулиета, голдън ритривъри, които Ирина осиновява също от приют. Тръгнала за едно куче, но сърце не й дало да раздели брат и сестра.

В личен план Ирина се радва на сплотена фамилия вече над четвърт век. Омъжена е за адвоката Нейт Голър. Двамата са уважавана двойка в Бевърли Хилс и са пристрастени към пътешествията. В свободното си време съпрузите са или на сафари, или на експедиция до Северния полюс. Скоро ще поемат на екзотична речна разходка из Япония – да, двамата знаят как да се радват на живота, където и да са.