Герои, измислени от своите автори, или не съвсем. Понякога те носят осанката и характера на истински хора. Защо им е на авторите да злоупотребяват със своето въображение, когато животът предлага чудни екземпляри. Ето кой стои зад образа на някои от най-известните и любими герои на поколения читатели и зрители.
Джеймс Бонд
Изискан мъж с благородническа титла, женен за холандската принцеса и склонен към съмнителни авантюри. Такъв е действителният рисунък на прототипа на Джеймс Бонд, принц Бернард Ван Липе-Бистерфелд. Приключенията на култовия филмов герой започват с поредица книги, написани от английския разузнавач Ян Флеминг. Първата от тях „Казино Роял” е издадена през 1953 г., няколко години след като на Флеминг е било разпоредено да следи принц Бернард, преминал на служба от немското в британското разузнаване. След дълги взаимни подозрения, двамата шпиони станали приятели, а принцът дал авторство на едни от най-характерните за бъдещия Бонд фрази. Той се представял като: „Бернард, принц Бернард”, и уточнявал, че очаква коктейла си „водка-мартини” разбит, не разбъркан.
Шерлок Холмс
.jpg)
Родството между образа на Шерлок Холмс и лекаря Джоузеф Бел – преподавател на Конан Дойл, е признато от самия автор. В автобиографията си той пише, че винаги ще помни своя стар учител Джо Бел, неговият орлов профил и невероятният му талант да нищи и подрежда логично всички детайли. Дойл бил уверен, че ако Бел станел детектив, той с точност би превърнал това трудоемко и неорганизирано дело в перфектна наука. „Използвайте силата на дедукцията”, често повтарял Бел и потвърждавал това с умението да диагностицира пациентите по външния им вид, който му помагал да разкрива техните привички, мании, заболявания.
Лолита
.jpg)
По време на работата си над „Лолита”, Набоков редовно преглеждал криминалните рубрики на вестниците. По сведения на биографа му Брайън Бойд, неговото внимание било привлечено от случката с Франк Ласал и Сали Хорнър. През 1948 г. мъж на средна възраст отвлякъл 11-годишното момиче от дома му в Ню Джърси и го държал при себе си 2 години, преди то да бъде открито в мотел в Южна Калифорния. Франк представял Сали за своя дъщеря. По същия начин главният герой Хумберт Хумберт представя Лолита. “Направих ли с Доли същото, което 50-годишният Франк Ласал стори с 11-годишната Сали през 48-ма?” – пита се Хумберт накрая.
Дориан Грей
Главният герой от „Портрета на Дориан Грей” сериозно опропастил своя житейски оригинал. Младият Джон Грей – доверен приятел и протеже на Оскар Уайлд, се прочул с пристрастието си към прекрасното и порочното, а също и с вида си на 15-годишен младеж. Уайлд не криел сходството на своя лиричен герой с Джон, а последният не пропускал случай да се нарече Дориан. Щастливият съюз приключил в мига, когато тази история се завихрила във вестниците. Джон фигурирал като възлюбения на Уайлд – муден и апатичен, подобно на всички негови възлюбени. Разгневеният Грей осъдил виновния вестник и се сдобил с извинението на редакцията, но се простил с близостта си с известния автор. Скоро Джон открил своя нов спътник в живота – Андре Рафалович, поет, родом от Русия. Двамата приели католическата вяра, а после Грей станал свещеник в църквата „Св. Патрик” в Единбург.
Алиса
Историята на Алиса в страната на чудесата започнала в деня на разходката на Луис Карол и дъщерите на декана на Окфордския университет Хенри Лидъл. Сред тях била и малката Алиса Лидъл. Карол измислил историята на мига, помолен от малката дама, която настоявала да й разкаже нещо интересно. После Луис решил, че си струва да напише продължение на приказката. През 1864 г. авторът подарил на Алиса ръкописа на бъдещата книга, към който била прикрепена и нейна снимка. Той бил надписан като „Подарък на скъпото момиченце за рождения му ден – за спомен от летните дни”.
Мечо Пух
Една от версиите предполага, че най-известното плюшено мече носи прякора на любимата играчка на сина на Милн – Кристофър Робин. В действителност обаче, Мечо Пух е кръстен на истинска мецана, обитавала лондонския зоопарк от 1915 до 1934 година. Наричали я Winnipeg, а пухкавата дама се радвала на безброй почитатели, сред които и самият Кристофър Робин.
По материал на www.adme.ru
0 Коментара