Италия е наркотик, от който не можеш да се излекуваш!

Румяна Николова и Николай Генов са автори на първото у нас богато илюстрирано издание за Италия, плод на хиляди незабравими километри, пропътувани от двамата. С „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) ще прекосите надлъж и нашир една от най-красивите и интересни страни на земята.

Повече от 800 страници с над 1300 цветни снимки и богата информация ще ви отведат в десетки италиански градове, много от които остават незаслужено встрани от популярните туристически маршрути. Ще се изкачите на чудни планини, ще усетите солта на южното море и огненото дихание на вулкани. Ще опознаете една от най-великите световни цивилизации. Изданието е луксозно, с твърди корици, със стилен дизайн – дело на Тодор Манолов.

Казват, че всички пътища водят към Рим. Сиреч към Италия. Защото Италия се е доказала не само като първенец по брой на туристически забележителности, но и като световен шампион в производството на… емоции. Книгата е не само подготвително упражнение за любителите на пътешествията, които потеглят към Италия, но и четиво за онези, които предпочитат да „пътуват“ от фотьойла вкъщи, свикнали да учат и преживяват чрез литературата. Защото има места по-света, които „опознаваме“ и без да сме били там.

„Голяма книга за Италия“ е необходимо издание не само за хората, които се отправят към тази страна. С многобройните си цветни фотографии и за посетилите я вече то може да бъде приятно завръщане сред изумителни шедьоври на архитектурата и изобразителните изкуства, край които са преминали като „бързия влак“ в натовареното туристически пътуване.

Кога се влюбихте в Италия? Кои бяха вдъхновенията по пътя към тази наистина внушителна книга?

Р.Н.: За мене „прозорецът“, през който за пръв път погледнах към Италия, бяха великите италиански художници. И това си беше любов от пръв поглед, която обаче не изтля, а продължава да се подхранва и днес. В книгата цитираме думите на Робърт Браунинг: „Отворете сърцето ми и там ще намерите гравирано: Италия“. Не мога да го изразя по-точно.

Н.Г.: А като опознахме историята, природата, културата, хората, беше ясно, че трябва да ги покажем и да разкажем за тях. Защото и нашите земи, както много други в Европа и Африка, са били част от могъщия Древен Рим. И защото всъщност на Ботуша се ражда модерна Европа. Само една дума в подкрепа на този факт – Ренесансът.

Кои са верните клишета за Италия и италианците?

Р.Н.: След толкова пътувания по света, ние не сме любители на клишетата – много пъти сме се убеждавали, че каквото и да кажеш за една страна и народа й, обратното също може да се окаже вярно. Например, общоприето мнение е, че италианците не си дават много зор в работата. Не сме имали бизнес отношения с тях. Но хайде да помислим, щяха ли толкова италиански марки не само в модата, а в различни сфери на производството да са световно известни, ако това клише беше вярно?

Н.Г.: Но вярно е, че Италия е гостоприемна слънчева страна, че красотата е на всяка крачка и във всичко, че храната е манна небесна, виното – еликсир, а глътка еспресо мигом те изправя на крака. Вярно е, че мъжете не оставят незабелязана хубава (пък и не чак толкова хубава) жена. Е да, вярно е също и че е шумничко и на места хаотично, че ти се струва понякога, че времето за местните тече по друг начин, но в крайна сметка всичко като по чудо се нарежда.

А кои клишета не са верни?

Р.Н.: Вече споменах – не вярвам, че италианците са единствено мързеливи флиртаджии и футболни запалянковци, които само пият кафета, пеят канцонети и плачат на опери.

Н.Г.: Не се заблуждавайте, че целият „радостен“ живот им пада от небето на италианците. Качеството, красотата се постигат с всекидневни усилия, с които не се парадира. С работа, която се върши с усмивка. Дали е вярно, но се говори, че общинските власти в Милано били  разпоредили усмивката като задължителна в обслужването.

Кои са 5-те неща, които всеки задължително трябва да преживее в Италия, ако съдбата за първи път му дава път нататък?

Р.Н.: Обикновено това са „градовете от задължителната програма“: Рим, Венеция, Флоренция. Но където и в Италия да го изпрати съдбата за първи път, бих му препоръчала да се разходи из лабиринта от улички в старинната част на града с широко отворени очи и сетива, да изпие едно еспресо, аперол или чаша вино на някое площадче, изникнало внезапно зад ъгъла, да влезе в някоя църква, за да се полюбува на фреските, а ако има време и интереси, разбира се – и в някой от прекрасните музеи, да се храни в малки ресторантчета и в никакъв случай да не си ляга рано – в Италия животът е пълнокръвен 24 часа в денонощието. А ако има възможност – непременно да си вземе поне минимална доза от божествената италианска природа.

Н.Г.: Не мога за кажа точно, прочетете книгата и ще разберете защо. През годините се трупаха имена, които ѝ придаваха все повече плът, но много от тях се раждаха по пътя и заемаха първенството. Или както пише в пролога на „Рамаяна“:  „Жажда не засища, но ражда друга жажда“. Наистина кой не е чувал за Колизея и Римския форум, за Везувий и Помпей, за наклонената кула в Пиза, каналите на Венеция и балкона на Жулиета, за „Раждането на Венера“, Сикстинската капела и „Тайната вечеря“… И когато вече се озове пред тях, сякаш попада в позната снимка. Затова в книгата подчертаваме, че материалността на Италия – както на всички места, които опознаваме първо чрез литературата и изкуството, си остава изплъзваща се, потъваща в много емоционални пластове, наслагвани от прочетено, видяно във филми и картини, чуто в музика.

Свързваме Италия с превъзходни природа, храна, вино, изкуство, архитектура, история, култура, мода… Кои от тях ви привличат най-много към Ботуша? 

Р.Н.: Привлича ме чудесното съчетание от всичко, което изредихте. Това, че в Италия живееш всяка минута в красотата – на природата, на архитектурата, изкуствата, които са не само в музеите, галериите и залите, а наистина навсякъде, тя е в кръвта на италианците.

Н.Г.: Това вродено естетическо чувство на италианците, което намира проявление в повечето неща, които човек среща по пътищата на Италия. Италия неусетно се настанява в сърцето ви от неустоимия чар на Марчело Мастрояни или Раул Бова, Джина Лолобриджида или Моника Белучи. Или пък на… адзурите и „Интер“, ламборгини и ферари или Версаче и Гучи…

И ние се съгласихме с Анна Ахматова, че Италия е сън, който се завръща при тебе до края на живота ти.

След като сте обиколили Ботуша надлъж и нашир, може ли да кажете, че има място, което категорично е „ваше“ и бихте се връщали отново и отново? Или може би бихте изживели дните си там? И защо?

Р.Н.: Трудно ми е да откроя само едно място – искам целия Ботуш. Рим и Флоренция, Сиена и Сан Джиминяно, Арецо и Алберо Бело, Доломитите и Орта Сан Джулио, почти цяла Сицилия… И да, бих изживяла дните си там. Защото тази страна засища всичките ми сетива, вълнува и сърцето, и ума ми, и не спира да дразни любопитството ми. На Ботуша са виртуози в изкуството да живеят добре, т.е. да живеят красиво, като се наслаждават на момента и малките неща.

Н.Г.: Преди да стигнем до тази книга, пътувахме над 10 пъти из всички краища на Италия. Покрихме и програмата за напреднали и днес можем да кажем, че сме били в над 60 града, видели сме почти всички италиански обекти в Списъка на световното културно наследство и несравнимо повече други, също достойни за внимание. Но Италия е наркотик, от който не можеш да се излекуваш. В пределите на страната влиза най-високата и величествена част от Алпите. Лично аз отдавам предпочитание на една тяхна великолепна част – Доломитите.

И Рим, колкото и да звучи тривиално. Нали казват, че всички пътища водят към Рим. Този пръв истински мегаполис в човешката история има по нещо за всекиго: имперско величие, култура, модни бутици, кухня за гурмани… Градът е несравним омайник. Веднъж попаднали в мрежите на неговата магия, завинаги оставате в плен на очарованието му. Дали то се дължи на усещането за вечност от безчислените знаци на историята по улици и площади? Защото утешително е някак да видиш, че нещо остава да живее и след като е свършил животът.

Какво за вас и за италианците представлява „Dolce far niente”?

Р.Н.: Сладкото нищо неправене! Кой го умее по-добре от италианците? Мисля, че на Балканите по-лесно можем да го проумеем, отколкото в Германия или САЩ, например.  Многовековната им и драматична история е научила италианците, че както гласи древноримската максима, panta rei – всичко тече, всичко се променя. Защо да живееш в безсмислена гонитба на някакъв ефимерен успех? Качеството на живот е приоритет номер 1, но там не се мисли, че това качество се осигурява само с пари. По-добре ти да диктуваш хода на времето, да го „разтеглиш“ като се насладиш на всеки миг, на всяка тръпка на сърцето, на всеки полъх, и слънчев лъч, на всяка хапка и всяка капка. Е, не е ли хубаво!

Н.Г.: Природата на българина сякаш е по-консервативна. Май по-трудният живот на българина ни е направил по-сковани и май ни е чуждо да се веселим като италианците. Нека си припомним веселбите в италианските филми. Сякаш нищо не може да ги помрачи. Или пък в частта за Италия във филма „Яж, моли се и обичай“. И това тяхно нищонеправене действа заразително, да знаете. Щеш-не щеш, започваш да следваш старата максима: „Когато си в Рим, прави като римляните“.