Колко е хубаво да можеш да направиш повече от едни бъркани яйца. Много повече. Именно за това става дума. За солта на живота, както и за другите продукти на живота. Дами и господа, шеф Ивайло Петков! Можете да си спомните за Lord of the chefs, може да го засечете в най-иновативните кулинарни иницаитиви, защото Иво не се спира, или просто да хапнете в ресторанта му – Lazy. Но точно сега може да го прочетете.
Иво, няма как да не те попитам за здравословното хранене при децата. Коя е най-често допусканата грешка?
Готвенето по принцип е страст, а здравословното готвене е задължение и то не само за децата. Здравословното готвене започва с откриването и запознаването с продуктите, с баланса, със съчетанието им, с техниките на готвене. По-конкретно, здравословното хранене не е въпрос само на продукти, а най-вече на режим. Човек преживява различни режими и трябва да съобразява храненето си с тях. През нощта спи. Храненето през нощта е абсолютно грешно. После имаме събуждащ режим – най-добре е това да бъде една чаша с топла вода. Адски полезно е! После имаме активен режим с нормално хранене, после спокоен режим – с по-лека храна. Това е вечер. Храната ни зависи от начина ни на живот.
А още по-конкретно можеш ли?
Да. Ако забравиш или силно ограничиш пърженето и използването на сол – ето ти наистина полезни навици!
Хората смятат, че за да се храниш здравословно, трябва да имаш много пари. Така ли е?
Здравословното хранене струва малко повече, но си струва много повече. Обаче. Ако намалим задължителните “гадости” като пържене, сол, бяла захар, вече сме започнали да се храним здравословно. Пък и всичко гореспоменато може да се замени. Солта със солен разтвор от вода с каменна сол е идеален заместител, защото осолява, но в съвсем минимални количества.
Захарта се заменя с пасирани фурми, сини сливи, стафиди и те стават идеален подсладител. Особено полезна е и кокосовата захар. Здравословното хранене изисква усилия, като например това да се пазарува от пазари, вместо от хипермаркети, да се пазарува от производители, както и да се храним сезонно.
А какво беше твоето детство, Иво?
Супер весело и разнообразно! Гледахме „Синьо лято”, „Милион и едно желание”, „Бенджи, Закс и звездният принц”, „Доктор Снагълс”, както и „Всяка неделя” заради „Розовата пантера”, но през повечето време бяхме навън. Телевизорът не ни беше притегателна сила. Баща ми беше военен и ние пътувахме адски често. До 9-и клас почти всяка година сменях училищата. Винаги ходехме на море за две седмици, беше безплатно, ама карахме на „русенско варено”. Пътувахме с влак, а по-късно и с един жълт „Москвич” – СЮ 5920.
От кого научи най-много?
Родителите ме възпитаха, но спортът ме изгради. От него научих да бъда екипен играч, да бъда честен, верен… От спорта ти остават две неща – някой приятел и някоя контузия. Имам и двете. Тренирал съм футбол и баскетбол.
Какъв баща беше твоят баща?
Военен. Забавен… И още си е такъв. Полковник. Строг и справедлив.
Какъв искаше да станеш, като пораснеш?
Спортист. И в един момент рязко смених посоката. Беше време, в което личните спортни качества не бяха толкова важни, колкото парите. Искам да кажа, че треньорите започнаха да пускат в игра момчетата, чиито родители плащаха, за да играят децата им. И станах готвач.
А как разбра, че ще ставаш баща?
Виж, Симо, преживели сме много трудни моменти. И сме продължили. Самата новина я приех странно. Мигах, мигах… и попитах – ама наистина ли!? С колко черти? По това време имаше една реклама на sure check и за мен чертите бяха много важни. Чакахме децата си с нетърпение и бяхме много щастливи! Първо се появи Борис. После – Симеон. Тогава пак беше мигане, мигане, два пъти по-интензивно мигане. И аз, и жена ми мигахме…
И как се промени животът ти, когато в него се появиха Борис и Симеон?
Животът ни придоби смисъл, Симо. Това стана.
Какво мислеше за бащинството, преди да станеш баща?
Мислех си, че е весело и че ще е непрекъснат купон. Никой не ми беше казал за коликите, зъбите, безсънието… Има не трудни, а по-скоро изискващи моменти, в които си даваш сметка, че трябва да съчетаваш собствения си начин на живот с живота на някого другиго. Но това е нещото, което най-много си струва в моя живот!
Кой е шамарът, който никога няма да забравиш?
В казармата служех във Видин и управлявах камион. Огромен камион – ЗИЛ 135. Беше ракетоносач. Тогава един майор ми обясняваше къде трябва да гледам и какво трябва да съобразявам, управлявайки това чудовище. Шамарът дойде, след като за момент се разконцентрирах. Нямаше никаква опасност или последствия от моето разконцентриране, но можеше да има. Този мъдър военен просто ми наби в главата, буквално ми наби в главата, че никога не трябва да губиш фокус. По принцип.
Какво мислиш за мъжете, които се страхуват да станат бащи?
Те са егоисти. Сакън, някой да не им отнеме от свободното време. Но когато станеш баща, само тогава се чувстваш истински мъж. И когато децата ти се гордеят с теб, значи е имало смисъл.
0 Коментара