Жаклин Вагенщайн: Нова надежда

Жаклин Вагенщайн е българска издателка, дъщеря на Раймонд Вагенщайн и внучка на Анжел Вагенщайн, с две бакалавърски, една магистърска и още една докторска степен от образованието си в Париж – Магистър по Културология и филология в Сорбоната, както и доктор по Хуманитарни науки.

Снмка: Марина Чамуркова-Недекова

Жаклин ръководи семейното издателство „Колибри“ – едно от най-престижните в страната, Тя е инициатор и организатор на Международния кинофестивал „Синелибри“. За девети път тази година това културно събитие събира киното и литературата, този път под мотото „Метаморфози“ по случай 140 години от рождението на Франц Кафка. Синелибри 2023 ще се проведе между 6 и 29 октомври в София и още шест български града.

Говорим си в много личен за теб период – в рамките на 2 месеца изпращаш и посрещаш живот – на твоя дядо Анжел Вагенщайн ( който си отиде на 100-годишна възраст) и на първата си рожба. Коя е емоцията, която най-силно изпитваш в момента?

Напоследък се чувствам странно спокойно, сякаш е приключило трескавото търсене на смисъл и обяснение на живота, приключила е и ерата наивното вярване и празно бленуване. Минах през много силно турбулентни периоди и сякаш за първи път в живота си съм си научила част от уроците. Изпитвам известно смирение, че нещата са такива каквито са, че животът следва своя ход по най-хармоничния начин, че всичко се случва в правилния момент и не случайно.

Дядо ми беше и е човек епоха, неповторим, незаменим, непрежалим.

Загубата му дойде неочаквано, въпреки патриаршеската му възраст. Човек никога не е готов да се раздели с близките си. Нашето семейство опустя без неговото винаги тъй силно присъствие. Казват, че когато една душа си тръгва, друга идва на нейно място. Както скъп човек ми каза, дядо ми „деликатно и мъдро отстъпи място на новото човече“. Моето съкровено желание беше двамата да се срещнат поне за малко на този свят, но вероятно такъв е кръговратът на живота. А сега давам нов живот, който се превръща в най-силното присъствие в семейството ни, както подхожда на едно така чакано дете.

Снимка: Личен архив

Казвала си по друг повод, че тъгата е прекрасно чувство, което ни прави хора. И все пак – откъде черпиш кураж и подкрепа в трудни моменти?

Животът е изтъкан от хубави и лоши моменти, този дуализъм съществува навсякъде в природата и във вселената, не е ново откритие. Разбира се, въпросът е как да преминем по-леко през трудните фази, как да не изпаднем в бездната и да не се отдадем на отчаяние.

За себе си мога да кажа, че съм по-скоро оптимистично настроен човек, имам склонност да гледам с известна усмивка на превратностите на съдбата и като ме засипе прахолякът –  сравнително бързо да се отупам и опомня. Но никой не е застрахован. Животът е по-силен от нас, затова си мисля, че не бива да му се противопоставяме прекалено яростно, а да се научим да приемаме себе си, другите, нещата, които ни се случват. В този процес за всеки един от нас близките хора са изключително важни. Нищо не може да замени подкрепата и топлината на друго човешко същество, така сме устроени.

Какво от дядо ти, а и от твоите родители, би искала да предадеш на детето си?

Няма нещо, което да не искам да предам, харесвам семейството си. Смятам, че и аз, и бебето имаме късмет да сме в това обкръжение. Като някакъв отличителен знак бих изтъкнала всичко, което засяга понятието „дух“, от силния, борбен, несломим дух присъщ на семейството ни до духовността и духовното обогатяване като жизнена необходимост и единица мярка за човечност.

Плаши ли те майчинството? Смяташ ли, че ще те промени и искаш ли да е така?

Ни най-малко не ме плаши. В живота си съм се справяла с многократно по-трудни неща, а на майчинството гледам като на щастлив и благословен период. Предполагам, че ще ме промени в някаква степен, не мисля, че ще ме промени генерално, но със сигурност ще промени някои мои възгледи, нагласи, заблуди. Все пак новият живот е огромна отговорност и предизвикателство, изисква отдаденост и търпение като никое друго. Струва ми се, че колкото повече си отдаден на другите, а не поставяш себе си в центъра, толкова повече се усъвършенстваш.

Книгите и киното са закодирани в твоето ДНК. И някак закономерно девета поред година организираш Международния кино-литературен фестивал Синелибри. Какво да очакваме този път?

Програмата на Синелибри 2023 събира светила на международната кинематография и изобилства от национални и световни кинопремиери. Филмът, който ще открие фестивала на 6 октомври в зала 1 на НДК, се вписва блестящо в концепцията за метаморфозите. „Клети създания“ на режисьора Йоргос Лантимос, една от

най-трескаво обсъжданите ленти на годината.

Същото се отнася и за втората дата в зала 1 с филма „Звярът“ – научнофантастична мелодрама, вдъхновена от повестта „Звярът в джунглата“ на Хенри Джеймс. Главната роля се изпълнява от винаги смайващата Леа Сейду. И двата филма ще са с единствени прожекции за България веднага след Венеция и Торонто. Точно тогава – на 20 октомври в зала 1 – публиката ще се срещне и с Президента на журито в конкурса за пълнометражен игрален филм – Уилям Болдуин (да, точно така, един от братята Болдуин, когото със сигурност ще преоткриете покрай гостуването му у нас!).

Снимка: Личен архив

Сред най-очакваните заглавия от фестивалната програма е филмът „Страсти в кухнята“, озарен от бляскавото актьорско дуо Жулиет Бинош и Беноа Мажимел, бивша двойка в живота. Психологическата драма „Само ние двамата“, напрегната и неудобна като образцов трилър, събира на екран ослепителната белгийка Виржини Ефира и звездата на френското кино Мелвил Пупо.

Деветдесетата годишнина на скандалния режисьор Роман Полански ще бъде отбелязана с премиера на най-новия му филм, който носи заглавие „Дворецът“. Грандамата на френското кино Фани Ардан ще гледаме в още един дългоочакван филм: „Господин Блейк на вашите услуги“, в който тя си

партнира елегантно със самия Джон Малкович.

Ако сте почитатели и на друг, не по-малко провокативен европейски режисьор – французина Франсоа Озон, не пропускайте новия му филм, озаглавен „Престъплението е мое“.

Конкурсът за пълнометражен игрален филм включва десет отбрани екранизации, включително разтърсващата драма „Плитката“ на Летисия Коломбани и филма „Прекрасно лято“, изкусителна адаптация по романа на Чезаре Павезе с Дева Касел в главната роля.

Специално внимание заслужава и галасъбитието на Дания с психологическата драма „Копенхаген не съществува“, финландската галавечер с изключително интригуващото заглавие –

„Четирима непораснали възрастни“,

испанската гала с новия комичен филм „Истории, които не са за разказване“, дело на режисьора на Сантиментално. Румънската гала е с много любопитен документален филм, отличен на Берлинале. Има още гали на Израел, Португалия, Полша, Япония, Ирландия, Чехия, Сащ и др. А Франция и Италия участват с най-много на брой филми.

Тази година ще има и великолепна програма за най-малките със Смелата Ваяна, ексцентричните герои от „Героичната  шесторка“, „Зоотрополис“ и „Замръзналото кралство“. Поводът е 100-годишнината от създаването на компанията на Уолт Дисни. През 2023 г. се навършват точно 35 години от премиерата на удивителната приключенска сага „Приключенията на барон Мюнхаузен“ на Тери Гилиъм, чудесно основание да си припомним култовата екранизация.

Мотото на фестивала тази година е „Метаморфози“. Коя е твоята лична метаморфоза?

Мисля, че тя е ясна – визирам, разбира се, новия живот, който вероятно ще преобърне целия ми свят.

А промяната, за която жадуваш?

Бих искала светът да излезе от тази дупка, в която се намира – войни, разрастване на крайни идеологии, стремеж към повсеместно опростяване, включително в духовен аспект. Процеси, които са видими навсякъде, но които още повече разяждат нашето и без това незряло, крехко и объркано общество. Като цяло посоката, в която сме тръгнали никак не ми допада и мечтая за някакъв свеж полъх, нов подем, ренесанс, бел епок… Неминуемо, като принцип и в частност особено в момента, все повече ме вълнува какво ще оставим на идните поколения.

Снимка: Темелко Темелков

Коя героиня от литературата се доближава най-много до представата ти за жената днес?

Днешните жени, а и не само днешните, е трудно да бъдат обединени под общ знаменател. В литературата виждаме всевъзможни силно запомнящи се персонажи – от Скарлет О’Хара, през Мадам Бовари, до Холи Гоулайтли. Виждаме както еманципираната, борбена жена, така и потисната, смачканата от социалната вихрушка и житейската реалност. В по-съвременната литература виждам много отчетливи женски героини в творчеството на Маргарет Атууд, Франсоаз Саган, Исабел Алиенде, Елена Феранте и т.н.

Днес, отново, жените трябва да се борят за равенството

между половете, разбира се, както и за някои права, които шокиращо на места са им отнети (например правото на аборт) и също, за съжаление, в сегашния наболял контекст е време да се предприемат сериозни мерки в борбата с домашното насилие. Извън това, съвременната жена е запазила своята романтична нотка и своята къде прикрита, къде неприкрита порция лудост и ми напомня героинята от „В очакване на Боджангълс“. Женският образ винаги е бил мистериозен. Както се казва: Непостоянство, твоето име е жена.

Ръководиш семейното издателство „Колибри“. Може ли литературата да е успешен бизнес? И нужни ли са много компромиси?

Книгоиздаването е бизнес, които обаче се подчинява едновременно на законите на пазара, на духовните стойности и на естетическия вкус, което го прави изключително специфичен и непредвидим. Преобладаването на бизнес логиката, липсата на финансиране, увеличаването на цените и намаляването на тиражите води до залитане към пазарния принцип, който от своя страна приоритизира масовата култура за сметка на високохудожествените образци. Оттук и тънката граница между това кое първо – търсенето или предлагането – и каква е нашата отговорност за формирането на вкусовете и критериите. Съответно основният компромис, който се стараем да сведем до минимум, е именно компромисът с качеството.

Снимка: Ненчо Балкански

Как би описала българския читател? Какви книги чете българската аудитория?

Аз смятам, че имаме  верни, запалени, интелигентни, жадни за духовна храна читатели. В същото време една част от обществото ни, която не познавам, но знам, че съществува, се населява от абсолютни илитерати, които носят най-неприятната характеристика на глупавия човек –самочувствието и нахалството – и чиито гласове се чуват все по-високо, просто защото крещят по-гръмко.

Културата е основният отличителен белег,

който ни превръща от маса в нация, а книгите нейното най-силно оръжие. Оттук и необходимостта да се възпитават читатели. А какво четат не е толкова от значение, по дефиницията на Даниел Пенак читателят има право да чете каквото иска, както иска, когато иска, колкото иска. За нас е важно единствено българинът да запази връзката си с книгата и да осъзнава нейната важност.

А каква е цената, която плаща една жена, за да има успешна професионална реализация?

За всичко на този свят се „заплаща“. Когато тръгнеш по един път, ти не тръгваш по друг. Ако професията ти е важна, отдаването към нея неминуемо ще заеме и частица от отреденото за друго в живота ти. Но без отдаденост на това, което правиш, по-добре да не го правиш изобщо. Затова човек трябва внимателно да избира битките си. И да умее да се посвещава на каузите си.