Неугледна кооперация на столичната ул. „Раковски“, черна котка скита по мрачния коридор. Отваряме вратата и изненада! Чудният свят на Нешка – съборила е стените и от двете малки кутийки и кухненския бокс е направила своя светъл дом, в който живее с картините и цветята. На масата вече е сервирала боб, готвен на бавен огън и вкусен като в приказките. Дъщерята Аглика е във възрастта, когато иска да живее сама, затова останала в стария апартамент в „Белите брези“. Там учи за бакалавърската степен по икономика, отдалечена на светлинни години от маминия занаят.
Снимка: Иво Хаджимишев
Казват, че сте железен и опасен човек, който моделира и обезмозъчава момичетата, те са като глина в ръцете Ви.
Скоро си говорих с едно от моите момичета – доста остър и напрегнат разговор. Тя в един момент изгуби контрол и започна да ме нарича „съвършения хитър ум, манипулатор, лицемер и демагог“ и че на световни и европейски първенства, според това кой колко ме е слушал и ми се е подчинявал, съм ги подреждала – коя да е първа, коя – втора… Казах й, че винаги съм вярвала и съм убеждавала света и България, че те са изключително талантливи и интелигентни деца и ако тя продължава да говори така, обижда себе си. Защото излиза, че аз наистина съм ги манипулирала. Което не беше така. Не са много хората у нас, за които само малкото им име да споменеш и всеки се сеща. Да де, то и моето име рядко се среща.
А защо е толкова особено, откъде идва?
Нешо, Нешка – долу по македонско са тези имена. Но моето специално е от кръстницата. Тя се казвала Неша и самата никак не си харесвала името, настоявала да ме кръстят Снежанка. На което, слава богу, баща ми жестоко се възпротивил. И отсякал – „не, Неша ще е“. Тя го склонила поне да е Нешка.
Имате ли чувство за хумор?
Ами всички казват, че имам. Но съм малко саркастична, особено когато реша да подиграя някого. Но се сдържам. Защото майка ми, например, изобщо няма такова чувство и ние редовно я разплакваме с брат ми – тя плаче от нищо. И така силно се притеснявам, когато си говоря с нея.
Понасяте ли някой да упражнява сарказма си върху Вас?
Е да, разбира се, как иначе. След като аз мога да го правя.
Обградена сте със злоба и завист. Как се оправяте с това?
Ами не се оправям. Но имам един дар от природата – забравям бързо лошото. И наистина никак, ама никак не съм злопаметна, до пълна глупост.
И не си отмъщавате?
Не, абсурд. Отмъщението противоречи на всичко човешко. Така съм възпитавана. Родителите ми бяха възрастни. Майка ми е от македонско семейство, много консервативно възпитана.
Но точно македонците се славят като отмъстителни.
Не, те бяха 5 сестри, мен са ме гледали лелите ми. Бяха фантастично добри жени. Дори когато една от тях почина, леля Ванга каза: „О, каква добра жена, право у райот отиде“.
А откъде е връзката ви с Ванга?
Сигурно е трябвало да се случи. Иначе съвсем случайно – нашата масажистка е от Враца, а там леля Ванга има кръщелница. Така стана.
Казвала ли Ви е някакви много важни неща?
Да, казвала ми е, но аз никога не съм я питала. Едно нейно пророчество влияе силно върху живота ми. Бяхме решили с Красимира (Филипова – б.а.) да заминаваме и леля Ванга ми каза „Тебе България те не пуща“, а на Красимира: „Да се не делиш от Нешка“. И ние сме като кучето и котката наистина. Обаче винаги сме една до друга.
Как заиграхте гимнастика?
Много прозаично – заиграх, за да вляза в института. Бях завършила хореографско училище и ме разпределиха в Кюстендил, ръководител на танцов състав. Имах приятел, беше студент във ВИФ.
Нямаше висше хореографско училище, мислих, мислих, бях спортувала много – бях играла спортна гимнастика. И той каза: „Ти най-добре да се върнеш към спортната гимнастика, да се подготвиш и да влезеш във ВИФ“. И отидох в ЦДНА, защото съм цесекарка. Там попаднах на един полковник Саздов. Като разбра, че съм на 20 години, каза: „Малко си голяма и щом си от балетното училище, ще те пратя да играеш художествена гимнастика“. През тези четири години тя беше направила голяма крачка. Иначе ние играехме спортна гимнастика и четири-пет дни преди републиканското по художествена взимахме някакъв уред и се явявахме. Смятахме го за много глупав спорт, той си и беше такъв в началото. Сега е пак глупав, но труден.
Защо глупав?
Глупава е ситуацията около спорта. Всичко, което става в света, се отразява и на спорта. Един такъв изроден свят изражда и останалото.
Този спорт има много големи възможности, ако излезе от глупавото положение да бъде оценяван. Иначе това не е спорт.
Твърдят, че амбицията Ви идва от това, че винаги като състезателка сте били втора, след Мария Гигова.
Безспорно, аз по начало съм амбициозен човек, щом се хвърлям да правя такива неща. Но амбициите ми не са свързани с това, че съм била втора и затова като треньор искам да бъда първа. И другото, те просто не могат да разберат – аз обичам тази работа. Никой не може да ми забрани да работя. Оттеглих се, защото моето име ги плаши, но те се плашат и от сянката ми. Три години – до 1989 г., беше забранено изобщо да се споменава, че съм треньор на националния отбор. Продължих да работя. На световното в Сараево въобще не ме допускаха до момичета, но сърбите ме пуснаха. Не бях включена в делегацията.
Защо?
Тогава бай Тошо беше луднал нещо, беше решил, че искам да го свалям.
А сега?
За съжаление, сега аз не познавам хората – това е един голям недостатък. Реших, че не бива да заставаме един срещу друг и срещу България. Но не прецених или съм забравила, че щом тези хора преди са били способни на такива постъпки, значи и сега са склонни.
Не ви ли липсва тръпката от това да си треньор на националния отбор?
Не знам какво значи да си треньор на национален отбор. И сега работата ми е същата. Аз винаги съм била работещ треньор. И като треньор на националния отбор съм се чувствала задължена да работя повече от другите, защото съм получавала по-голяма заплата и по-големи награди.
Как съчетавахте толкова уморителна работа с политиката?
Този път, ако се върна в политиката, както мисля да направя, ще престана да бъда треньор. Смятам, че в друго отношение трябва да се помага на спорта.
Интересно ли ви е в политиката?
Ще ми бъде интересно, само ако разбера, че мога с нещо да повлияя. А иначе в момента, в който се убедя, че не мога нищо да допринеса, ще ми стане безинтересно.
Много хора на интелектуалния труд отидоха в парламента, но после се отказаха.
Тогава бяха други времена. Бяхме доста неопитни. Но все пак изкушава ме тази мисъл – сега с този опит и възраст да се опитам да направя нещо, ако разбира се мога да вляза в парламента. Защото аз съм човек, от когото партиите се страхуват. Ще видим.
За какви женски занимания Ви остава време?
По-рано имах, но сега нещо съм се отказала. Например много хубаво плета, имам поне десет плетки захванати и съм ги оставила, защото са ми омръзнали. Не бродирам. В мен има някаква такава насоченост – хем да ми доставя удоволствие, хем да бъде полезно. Така, че бродерията не я класирам там – никой не може да ме накара да бучкам за тоя, дето духа. Дрехи си шиех също много добре. Аз и четях много, плетях, шиех, готвех. И мъжът ми се научи да готви, отменяше ме. Бридж играехме често, сериозно при това. Как съм намирала време, не знам.
Кое женско качество най си харесвате?
За харесване не знам.
Но съм суетна, ама много. И май ставам все по-суетна, като остарявам. Преди изобщо не заставах пред огледалото. А сега всеки ден гледам -видя някоя нова бръчка и си викам: господи, как е възможно човек толкова бързо да остарява?!
По-рано не го вярвах. А сега всеки ден виждаш как се задълбочава всичко. Това си е наистина суета. Иначе не знам да имам нещо, което е за ценене. Изключително много обичам децата. Друго… Имам някакъв вкус.
То е очевидно.
Да, казаха ми, че умея изключително добре да си подреждам дома. Но това не е само моя заслуга.
Казват, че иконите на Светлин Русев приличат на Вас, това ласкае ли Ви?
Ами, ако кажа съвсем не… Против лъжата съм. Разбира се, че всеки човек се ласкае такъв творец да го забележи. Но Светлин Русев рисуваше тези икони и женски образи преди да се познаваме. Мисля, че това са едни обобщени образи на българката – като типаж, като излъчване. Моето лице не се отличава с нещо, няма силно изразени индивидуални черти. Просто е по-обикновено.
Не си говорихме за мъже…
За мъжете можем много да си говорим. Но по принцип за моя интимен живот никога не съм казвала нищо. Просто защото смятам, че той затова се нарича интимен, ще изгуби от значимостта и красотата си, ако го огласяваш.
Не искам да надничаме в съкровените неща, аз например съм много влюбчив човек…
О, какво по-хубаво от това! И аз съм влюбчив човек. Но не значи, че трябва да разказвам на всички.
Кое мъжко внимание най-бързо Ви отключва сърцето?
Не съм се замисляла. Всяка жена обича да получава внимание от мъж, колкото и да се прави, че не е maka. Но при мен нещата стоят така – винаги ме приемат много сериозно. А когато някой си позволи да ме приеме несериозно, веднага слагам някаква инстинктивна преграда.
Така се стига до една самота, която ми беше предсказана преди много години. Тогава много се бунтувах срещу това, че мога да бъда самотна. Но така излиза. Във всеки случай мъжете, с които съм имала нещо общо, са ме превъзхождали значително. Не мога да контактувам с глупави хора по принцип, а камо ли мъж. Никога не съм харесвала красавците. Не знам защо, сигурно от книжките, които съм чела.
Кое Ви привлича?
Разбира се, че интелектът. Какво друго може да те привлече? На тази възраст всички вече знаем, че едно влюбване си е влюбване. Друго е да можеш да намериш допирни точки, да не угасва интересът и да се учиш на това непрекъснато. Имала съм страшно красиви връзки.
Всичките ми мъже на нещо са ме научили.
Чакайте, да не си помислите, че са били чак толкова много! Аз имам два брака. Единият аз го учих и затова се разделихме. Просто защото ми омръзна да му бъда майка. Но всички други страшно са ми помагали.
Връзка е дори една среща, една вечеря…
Да, да! Вечерите след десети ноември – „хайде сега ще сключим договор за спонсорство на гимнастиката“. Той реши да отиде на вечеря с мен да се покаже и след това забравя договора. Отказах се да търся спонсори. Поне не на вечеря. По принцип не обичам заведенията. Първият ми приятел беше страшно ревнив. И оттогава имам навик като вляза в заведение, да сядам с гръб към всички…
“Ти този защо го гледаш?”
Да, точно заради това. Или пък „този защо те гледа като си вдига чашата“. Та оттогава сядам в заведение, забивам поглед в чинията, с гръб към всички. Дълго време имах усещането, че ще си обърна чинията или ще си изпусна чашата… Всичко това сега е минало. Но по принцип многото хора ме притесняват.
Значи предпочитате Вас да Ви закрилят?
Абсолютно!
Но не Ви личи?
Напротив. Трябва да Ви кажа, че не съм от жените, които могат да се сърдят на свекърва си, че измела или забърсала праха. Толкова бих се радвала на такава свекърва – да ходи из къщата и да си прави всичко. Много се разбирах със свекърва си. Никога не са ми пречили възрастните. Но винаги съм искала, ако ще има мъж в къщата, да бъде мъж. В смисъл – да може да закове един пирон. Тук стърчи вратата, там нещо виси. Като дойде брат ми – все му казвам, хайде бе, всичко плаче за майстор. Научих се да си сменям бушоните. Но все пак… Леля Ванга казваше: „Не ти е нужен мъж. Мъже много. На стари години ти е нужен другар“. И беше много права. Аз, разбира се, в момента не изпитвам никаква нужда от нищо. Защото се връщам да пренощувам, милиони ангажименти през деня, толкова много хора. Имам нужда да остана сама.
Те, старите години, са все още доста далеч.
Не, не, не са. Те вече съвсем ясно, всеки ден ги виждаш.
Май сте религиозна?
Вярваща съм. Не съм религиозна в този смисъл – да изповядвам ортодокси или нещо такова. Дълбоко вярвам, защото съм имала възможност да се убеждавам. Пък и де да знае човек как така става вярващ. Моето семейство са атеисти – и баща ми, и майка ми. Въпреки че имаха съвсем различен произход. Баща ми е от богато селско семейство, даже е бил определен за свещеник, но избягал. А майка ми са македонски бежанци, стари комунисти – от организаторите на Септемврийското въстание. Съвсем различни хора, но и двамата атеисти.
Откъде и защо аз вярвам? То е като даденост, не може да се разкаже. Дори със собствената си дъщеря не мога да разговарям на тази тема.
Мисля, че ако на човек не му е дадено, не можеш да му го обясниш. Особено покрай леля
Ванга, но и преди това знаех някои неща. Например от съвсем малка, спомням си лежах в леглото и си мислех: кога живея – когато сънувам или когато съм будна, кой е истинският живот? Имах силното убеждение, че съм живяла преди или пък, че и след това ще живея, че не мога просто така да умра.
Имате ли си приятелки, такива на чието рамо да поплачеш, когато ти е трудно?
Да, имам. Те са и са много различни – Красимира и Лушка (Бъчварова – б.а.) Проверени от времето. Изпадала съм в тежки ситуации и не са ме предавали. Не само сега, но и преди това. Вече повече от 30 години сме заедно. Понякога не се издържаме. Вече влизаме в тази възраст, дето всяка говори на себе си и не ще да чуе другата. Колкото и да ви е странно, аз съм най-спокойната от трите.
Изглеждате властен човек, а се оказва, че сте много лъчезарна. Как ги съчетавате?
Да ви кажа, че не съм властна… Сигурно съм. Но това не е хубаво, защото знаете ли колко работа ми прехвърлят с оправданието „ти най-добре ще я свършиш“. Въпреки че реагирам в първия момент негативно, след това винаги се замислям. Съобразявам се с останалите и никога не подминавам такива неща, извинявам се. Дори на малките се извинявам като сгафя.
Признавате си грешките?
Да, защо? Даже и да не ми се иска, ги признавам. Някой път много ми се иска да излъжа, честно! Но не мога, или излъгвам и после казвам – а бе, не е точно така. Макар че аз много често лъжа – когато разказвам някакви неща, коригирам историята, поокрасявам.
От какво ви лиши славата?
Точно от невъзможността да бъдеш анонимен, да се усамотиш, когато имаш нужда. Понякога искам да бъда някъде, където не ме познават, да се почувствам като другите, даже да извърша някоя глупост.
Но пък сигурно е приятно?
Всичко зависи от това как човек възприема тази слава. За мен известността винаги е била задължаваща. То е като стимулант – да не се изложа, да не би да не оправдая очакванията, да не излъжа хората. И така неусетно животът ти преминава, подчинен на другите. До такава степен, че аз вече не мога да живея по друг начин.
0 Коментара