Сутрешният уикенд блок по bTV започна есенния телевизионен сезон с обновена структура и нови водещи. Авторитетният политически журналист Жени Марчева и утвърдената в културните и лайфстайл теми водеща Диана Любенова са съботният тандем на предаването „Тази събота и неделя“. Двете вече 8 години си партнират на екран и с лекота и хармония превръщат 180 минути ефир в богата мозайка от разнообразно съдържание – от политически и социални теми до ексклузивни интервюта с холивудски звезди и родни личности от сферата на културата и изкуството.
Снимки: bTV
Жени Марчева съвместява ангажиментите си в bTV с тези на изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание в ефира на радиостанциите на медията – bTV Radio Group. Тя е част от екипа на bTV от 2011 година. Жени е носител на много награди, най-важни от които – „Глас на годината“ на Дарик радио за 2007 година и носител на Наградата в подкрепа на качествената българска журналистика „Димитър Цонев“ за 2021 година.
Диана Любенова е водеща на културния сегмент на „Тази събота и неделя“ по bTV от 2013 г. Дипломирана актриса, Диана има много роли в театъра и киното – в родни и чужди продукции. Едни от най-популярните и ексклузивни интервюта с холивудски звезди в българския ефир са реализирани именно от нея.
Разговаряме с двете по повод 21-вата годишнина на bTV Новините.
Коя е задължителната съставка, за да може едно предаване да е интересно и атрактивно?
ЖМ: Ако темата наистина е гореща, то задължителната съставка е горещо да търсим истината и само истината. Втората стъпка е да намерим „горещите“ и ексклузивни гости. След това запретваме ръкави и правим най-доброто предаване, на което сме способни.
ДЛ: Без вдъхновение не мога да функционирам. С вдъхновение всичко може да бъде интересно, да заразява и провокира емоции. Търся тази съставка в активната подготовка на предаването, а когато я намеря – започвам да горя и идеите идват сами. Изкуството във всичките му форми е моето вдъхновение и се старая да „заразя“ зрителите по най-добрия възможен начин.
На кого и какво най-вече искате да дадете своите минути ефирно време?
ЖМ: Ако дам това ефирно време на децата ми, би се получило интересно предаване. Но заради сериозните времена, в които живеем, бих го дала на този, който ще открие лекарство срещу Ковид-19.
ДЛ: Бих дала време на всяка истинска история и всички чудни, пъстри и вдъхновяващи личности, които ще накарат мен и зрителите да мечтаем, да се посмеем, да забавим хода на времето, да се поучим, да открием позабравени ценности от човешкото съществувание, да заразяваме с пример, да провокираме с доброта и мъдрост.
Има ли въпрос, който не бихте задали?
ЖМ: Никога не задавам лични въпроси, без предварително да съм попитала събеседника си какви са границите, които той не иска да прескача по време на интервюто.
ДЛ: Въпрос, на който не знам отговора. Трудно се справям и с въпросите, с които предварително съм наясно, че натискам емоционален бутон.
А такъв, който присъства задължително във вашите разговори?
ЖМ: „Защо?“ За мен това е един от най-важните въпроси във всеки разговор.
ДЛ: За мен няма задължителни въпроси, всеки гост е различна личност и заслужава бутиково внимание.
Какво ви се иска да предадете нататък – както професионално, така и в личния си живот?
ЖМ: В професионален план – любопитството, което винаги търси отговор на въпроса „защо“. В личния – пълното посвещаване на хората, които обичам.
ДЛ: Бих искала да предам, че Животът трябва да се ЖИВЕЕ! Да не се страхуваме от грешките – те са уроци. Но да живеем живота си с достойнство, така че един ден, като се обърнем назад, да не се срамуваме пред децата си и да бъдем техният пример за подражание.
Кои са вашите най-важни учители – не само в работата, но и в живота?
ЖМ: Опитвам се да се уча от силните, които не се притесняват да покажат и слабите си страни и от великодушните, които знаят как да прощават. Всъщност, журналистиката е особена професия, в която ученето продължава до края. И това е страхотно!
ДЛ: Има няколко личности, които приемам за мои учители професионално и в живота. В театъра моят учител е проф. Надежда Сейкова, но тя не е просто човекът, научил ме на тънкостите в театралното изкуство, тя запали голям огън в душата ми, който ще гори докато дишам. Тя беше, и все още е, като майка за целия ни клас.
Моите родители винаги са били и учители – баща ми строг и безкомпромисен, майка ми – жена с голямо сърце и красива и ранима душа, готова да помогне на всяко живо същество в нужда.
Напоследък уча много от моята дъщеря. Светът през нейните очи е толкова красив, голям и завладяващ. Искам да й помогна да го превземе.
С какво бихте направили компромис в името на кариерата?
ЖМ: Опасявам се, че не съм човек на компромисите.
ДЛ: Правя компромис в името на кариерата откакто се помня. В последните осем години почти няма уикенди, които да съм изкарала със семейството си. Слава на Бога, че до себе си имам най-чудесния, разбиращ и любящ мъж и баща на света. От новия есенен сезон на предаването „Тази събота и неделя“ вече успявам да посветя неделите си на най-близките ми хора и на нещата, които обичам да правя.
Като говорим за компромиси, имаме ли нужда от такива заради ковид пандемията и всичко, което тя засяга? В момента сме свидетели на поредните пандемични войни и сякаш децата са голямата им жертва. Или…?
ЖМ: Мисля, че става въпрос за обратното. Досега направихме много компромиси в хода на пандемията и затова стигнахме до тук – десетки хиляди жертви. Имаме нужда да осъзнаем, че живеем в общност и всеки наш личен избор рикошира върху добруването ни като общност повече от всякога. Смятам, че малко повече загриженост към съдбата на другите, малко повече отговорност към самите нас и малко повече вяра в науката ще ни направят общност в истинския смисъл на тази дума.
ДЛ: С Ковид-19 не може да се правят компромиси. Абсолютно и категорично! Като общност трябва да осъзнаем, че няма нищо по-ценно от живота. Кое друго може да е по-важно – ресторантите, клубовете или това да излъжем системата? Накрая децата ни наистина станаха жертва. Те загубиха най-ценното през тези две години – физическото и вербалното общуване и не само помежду си, но и с нас родителите. Спряхме да водим дълбоки разговори, като че ли вече на познаваме децата си – те станаха други. Техният собствен свят измести центъра си и този център вече е дълбоко виртуален, неемоционален. Ваксината e единственото решение.
Много си говорим напоследък и за уроците покрай пандемията. Кой е урокът, който вие научихте?
ЖМ: Големият урок е, че ако не можем да живеем със самите себе си и ако не сме вълнуващи за самите себе си, няма начин да сме интересни на другите. Щастлива съм, че у голяма част от приятелите ми, локдаунът, отключи не депресия или отчаяние, а творческа енергия – започнаха да пишат книги, да рисуват или станаха мастър-шефове в собствените си кухни. Откриха в себе си интересния човек, който би бил вдъхновение за останалите.
ДЛ: Много са уроците, които пандемията ни даде, но ние така и не се научихме да живеем по правилата и сега плащаме твърде висока цена за това. Не вярвам, че хората станаха по-добри, не вярвам, че станаха по-толерантни. Докато седях у дома под карантина, разбрах колко ми е ценна свободата, колко жизненоважно ми е да докосвам най-близките си хора, колко е важно да целуна дъщеря си и мъжа си за лека нощ. Разбрах колко ми е ценно да прегърна мама и тате, които не съм виждала от година и половина. Като гледам от сцената на театъра публиката с маски, разбрах колко ми е важна тяхната усмивка. Ей такива простички, но много важни неща.
Кои са вашите най-важни „ключета“, които са ви нужни, за да се справите с предизвикателствата – независимо дали на професионален или личен терен?
ЖМ: В професионален план – предварителната подготовка, а в личен – точно обратното – тоталната сетивност и непредубеденост.
ДЛ: Единственият ключ е да вярваш достатъчно в себе си.
А как се справяте с изискванията на голяма част от обществото за това как трябва да изглежда една жена? Защо все още има такива огромни претенции за външния вид на българската жена?
ЖМ: Винаги съм вярвала, че за да се хареса на останалите една жена, трябва първо да харесва себе си. Ако това е така, то всякакви чужди претенции към външния вид автоматично стават маловажни. Живея в пълна хармония със себе си и нищо не е в състояние да разклати представата ми за това как изглеждам и как се чувствам в кожата си.
ДЛ: Аз самата имам високи изисквания към себе си и полагам понякога огромни усилия, за да задоволя собствените си претенции. За мен е важно да съм в добра кондиция и я постигам чрез спорт. При последното си гостуване, големият Васил Михайлов ме поздрави, че поддържам фигурата си, а той самият полага усилия, за да е във форма на сцената – всяка пролет прави черешова диета, плуваше всяка сутрин допреди 2-3 години, а е на 83 г. Здравето е най-важно, за да изглеждаме добре.
Каква според вас е жената днес?
ЖМ: Забързана, красива, ранима.
ДЛ: Жената днес е всичко – тя е мултифункционална. Нищо не може да й се опре, да я препъне. Тя е супер-жена!
Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?
ЖМ: Ако равноправие е да отваряш сама вратите пред себе си или да закараш сама колата си до сервиза, не, благодаря! Не разбирам това равноправие точно толкова, колкото не разбирам стереотипа, че жената е родена да отглежда деца и да приготвя вечеря за съпруга си. За мен жената е преди всичко дама и дори, когато се бори за повече права, тя трябва да защитава този образ докрай.
ДЛ: По пътя на себедоказването иззехме функцията на мъжете, май загубихме мъжете… Все още ни ми се ще да го повярвам.
А съществува ли женска солидарност?
ЖМ: Категорично да! И доказателство за това има в отношенията ни с Диана, с която си партнираме в „Тази събота и неделя“ по bTV.
ДЛ: Съществува, разбира се! Аз и Жени Марчева сме пример за това. Вече осем година работим и общуваме в хармония и единомислие. Разчитаме една на друга, подкрепяме се и си помагаме. Аз я ценя високо като професионалист и уважавам личностните ѝ качества. Всъщност, целият ни екип в съботното издание на „Тази събота и неделя“ е женски, начело с продуцента Весела Кисьова и ако нямаше солидарност, разбиране и взаимно уважение, нямаше
0 Коментара