Г-жо Манолова, преди две години цитирахте данни, според които едва един неголям процент от членовете на топ ръководствата на компании у нас са жени. Променило ли се е нещо оттогава?
Ако се фокусираме върху статистическите данни, на пръв поглед тенденциите са по-скоро обнадеждаващи. В края на миналата година стана ясно, че за 2 години – от 2015 до 2017 г., България се е придвижила с 10 места – от 25-а на 15-а позиция, в Европейския съюз според Индекса за равенство между половете.
Това е чудесна новина, която обаче бе до известна степен помрачена от друго изследване на Евробарометър, което излезе приблизително по същото време и според което страната ни е на първо място в ЕС по полови стереотипи.
Според допитването 81 на сто от българите споделят мнението, че основната роля на жената е да бъде домакиня и да се грижи за семейството.
За сравнение: средният показател за ЕС е 44 % в подкрепа на твърдението.
Съгласете се, че тези доминиращи нагласи далеч не благоприятстват успешното кариерно развитие на жените като цяло и в частност изкачването им до високи ръководни позиции. Така че дори и да има някаква промяна през последните 2 години по отношение на жените на топ мениджърски функции (конкретните статистически данни зависят от обхвата на включените в даденото проучване компании), не мисля, че тя е съществена и отразява някакъв цялостен прелом в овластяването на жените в бизнеса у нас.
Въпреки това вярвам, че нещата ще продължат да се променят през следващите години, макар и бавно, както под влияние на членството ни в ЕС, така и на естествения натиск на пазара за пълноценно използване на потенциала на служителите, независимо от пола им.
Според изследване на „Галъп“ жените са по-лоялни, коректни, дисциплинирани и некорумпирани от мъжете. Но въпреки това им се гласува по-малко доверие. Защо?
До голяма степен става въпрос за стереотипи, които влияят върху възможностите за професионална реализация на жените. Според същото проучване на Евробарометър страната ни попада в Топ 4 на европейските държави, които смятат, че е по-вероятно жените да взимат решения, базирани на емоциите си – нещо, което все още се смята за недостатък в много бизнес сфери. Тази теза се подкрепя от 83% от анкетираните.
Към това трябва да добавим и други предразсъдъци, сред които разбирането, че жените не са в състояние да действат решително, когато е необходимо, че „рискът” да излязат в майчинство ще попречи на бизнеса, че дамите трудно ще балансират между грижата за семейството и натовареното ежедневие в офиса, че няма да се справят със стреса и какво ли още не.
Разбира се, за това „вина” имат до известна степен и самите жени. Много често на нас ни липсва достатъчно самоувереност, за да поискаме ясно и категорично да бъде отдадено заслуженото на нашия опит и умения и съответно да се преборим за по-високи позиции.
Смятате ли, че да се сравняват мъжете и жените е обидно?
Ако става въпрос за сравнение от типа „по-добър – по-лош”, категорично съм против този подход. Няма по-добър и по-лош пол. Всеки от нас има своята индивидуалност, своите качества и недостатъци и принудителното „натъпкване” в полови стереотипи от рода на „силен-слаб”, „решителен-колеблив”, „рационален-емоционален” не само омаловажава постиженията ни като личности, но в огромна част от случаите не отразява реалното положение на нещата.
Вярвам, че мъжете и жените могат да бъдат равностойни партньори във всяко едно отношение, които се допълват и балансират взаимно – както в живота, така и в бизнеса. А изкуственото противопоставяне на половете не допринася за постигането на такъв баланс.
Имат ли жените „предимства“ в бизнеса благодарение на пола си?
Не бих ги нарекла точно предимства. По-скоро става въпрос за известни различия в подхода, с който жените и мъжете ръководят бизнеса, но и тук нещата са твърде индивидуални.
Вие лично сблъсквали ли сте се с джендър стереотипи?
Въпреки че почти през цялата си кариера съм била в смятани за типично „мъжки” сектори, аз самата не съм се сблъсквала с подобен тип стереотипи. Не зная дали се дължи на моя личен житейски и професионален път, или на компаниите, в които съм работила, но никога не съм се чувствала пренебрегвана или подценявана само заради факта, че съм жена.
Истината е обаче, че моят собствен опит не отразява масовата ситуация и че много жени както у нас, така и навсякъде по света, са принудени да водят тази битка, скрито или явно. Затова трябва да се работи с всички сили и на всички нива за преодоляване на тези стереотипи, ако искаме да продължим да вървим напред като общество.
Още ли съществува този „невидим похлупак“, както го нарекохте, който спира или забавя кариерата на жените?
Да, за съжаление „невидимият похлупак” продължава да съществува в много сфери на бизнеса и икономиката. Консервативните разбирания, че мястото на жената е единствено край печката, общественият натиск, особено в по-малките населени места, понякога трудният баланс между работата и грижата за семейството, заради липсата на помощ в домакинството, много често превръщат жените в заложници и ги обезкуражават, дори да се опитат да се реализират и да се развиват професионално.
Вярвам, че в това отношение именно жените, които са успели да се издигнат, често с много усилия, над този невидим похлупак, са тези, които ще изиграят водеща роля за неговото окончателно премахване.
Те са тези, които трябва да подадат ръка за подкрепа към другите, които тепърва трябва да извървят този път, и споделяйки опит – позитивен или негативен, да им помогнат да преодолеят препятствията. В това виждаме и ние от Съвета на жените в бизнеса в България своята роля.
Нуждаят ли се жените от стимулиране, за да участват наравно с мъжете в управлението на фирми и развитието на собствен бизнес? Как Съветът на жените в бизнеса им помага?
Това, от което се нуждаят жените, е по-скоро морално окуражаване и насърчение, че могат да се конкурират на равни нива с мъжете, що се отнася до ръководенето на бизнес.
В това отношение има още много накъде да се работи. Именно това е и една от целите на Лидерската академия на Съвета на жените в бизнеса в България – не само да предостави на участничките ключови „меки” умения, но и да ги вдъхнови да отстояват себе си в бизнеса и извън него.
Тази година инициативата отбелязва четвъртото си издание, като досега през обучението са преминали над 160 дами. Отзивите на участничките са изключително положителни, като една немалка част от тях е фокусирана именно върху факта, че Лидерската академия им е помогнала не само да бъдат по-успешни в своята професионална сфера, но и да израснат като лидери с повече вяра в собствените им възможности. Мисля, че това е най-ценният ефект от Академията.
Имат ли нужда жените в бизнеса от специално внимание от страна на обществото и държавата?
Задължение на държавата е да осигури равни възможности за всички свои граждани, независимо от техния пол, раса, религия и т.н. Това е и една от основните мисии на Съвета на жените в бизнеса в България – да работи за приемането и утвърждаването на добри практики в това отношение и за преодоляване на стереотипите.
Добрата новина е, че все повече жени осъзнават своята сила и не се боят да се изправят срещу предразсъдъците. Вярвам, че и в обществото като цяло остарелите разбирания за ролята на жената също постепенно остават в миналото под натиска на пазарните реалности и добрите примери.
Вие лично мъж или на жена бихте избрали за ваш пряк заместник?
Моето искрено убеждение е, че полът сам по себе си не ни прави по-добри, по-умни или по-кадърни хора. Всичко зависи от индивидуалните особености и качества, както и от желанието за самоусъвършенстване и себеразвитие. В работата си държа на професионализма, на почтеността и лоялността. А тези качества могат да бъдат открити поравно и при двата пола.
Видях, че в управляващия борд на Siemens има шестима мъже и две дами. Комфортно ли се чувствате в предимно мъжка среда?
Всъщност, Siemens България е чудесен пример за постигнато равенство на половете. И като съотношение на служителите, и като мениджърски състав – жените и мъжете са представени почти поравно. Вярвам, че това ни дава необходимия баланс, за да успяваме като компания и като екип.
0 Коментара