Как Елена Боянова стана победител в реалните игри на волята

Елена Боянова, една от най-атрактивните финалистки в „Игри на волята“, се завърна в светския и активен спортен живот след фатална травма. Преди година красивата Елена претърпя ужасяващ инцидент. Лекарите не ѝ даваха шанс да се възстанови напълно, а вариантът да бъде отново във фитнес залата бе напълно отречен. С много труд, усилия, болка, но и воля Боянова не само се завърна отново към движението, но намира начин и лична мотивация да бъде отново пример за хората, които я следват.

В интервю за „Жената днес“ Елена Боянова разказва за всички трудности и уроците, които е получила, преминавайки през тях.

Последната година е била повече от предизвикателна за теб. Разкажи ни накратко какво се случи? 

Да, със сигурност 2023 г. беше голямо предизвикателство за мен и продължава и до днес. След тежък инцидент животът ми напълно се промени и имаше опасност да поеме в тотално различна посока. Но трябва да призная, че не съжалявам за нищо от това, което ми се случи. Научих ценни уроци и всъщност осъзнах, че съм голяма късметлийка: въпреки че паднах лошо, ме оперираха по спешност в една от най- добрите клиники в Европа; въпреки че операцията беше дълга и сложна, тя се оказа успешна, за което съм безкрайно благодарна.

Бях на ски в Алпите. От малка обожавам този спорт и винаги съм ходила с голямо удоволствие, но този път беше различно.

Нещо ми подсказваше, че не искам да съм там. За 8-9 дни карах може би сумарно само два дена, което е безкрайно нетипично за мен. Просто чаках деня, в който ще си тръгна. Исках да съм вкъщи. В последния ден компанията ми ме заведе на пистата. Въпреки че не ми се ходеше, не послушах вътрешния си глас и отидох. Когато стъпих на пистата,  черни мисли отново нахлуха в главата ми – усещах, че не ми е хубаво и не исках да съм там. Все пак приятелите ми ме убедиха да се кача на ските и аз направих едно спускане. То беше фаталното. Падането ми „подари“ отворена фрактура: две счупени кости на подбедрицата, скъсан четириглав бедрен мускул, скъсан менискус и предна кръстна връзка, загуба на чувствителност. След първата медицинска помощ чух доста мрачни прогнози и ме транспортираха в друга клиника във Франция. От там ми дадоха надежда, че може да се възстановя, макар дълго, трудно и адски болезнено и всъщност там ми направиха сложна над 6-часова операция.

Получих урока си по най-болезнения начин. Разбрах, че човек винаги на първо място трябва да слуша себе си и да не прави нищо, ако не го иска. Интуицията е това, което ни дава посока, без значение дали става въпрос за отношения и връзки, кариера или различни ситуации. Слушайте сърцето си, поставяйте граници и не се притеснявайте да казвате “НЕ”, опасявайки се, че на някой отсреща няма да му е приятно. Отстоявайте се във всяка една ситуация в живота! Бъдете себе си и живейте по начин, който ви кара да се чувствате пълноценни.

Каква бе първата ти мисъл, когато ти казаха, че всъщност може и да не се възстановиш от травмата? 

Няма думи, с които да опиша страха, който изпитах. Шокът беше огромен. Казвах си, че е невъзможно да не се възстановя, но в същото време си задавах въпроса: “Ами ако лекарите са прави?”. За първи път се сблъсквах с толкова тежка травма и се лутах в собственото си съзнание, търсейки пътя. Първите три седмици бяха най- трудни, в чисто психическа план.

Трябваше ми време да приема обстоятелствата и да се съобразя с тях. Мозъкът ми не можеше да възприеме, че вече всичко е различно и няма как да е като вчера. Да искаш, а да не можеш, защото си окован в тялото си е ужасно болезнено, повече и от самите физически болки. Плачех много. Исках си живота обратно. Питах се защо ми е отнета свободата на движение – това, което обичам най-много. Тогава започна моята борба. Приех обстоятелствата и си казах, че няма начин да не се възстановя. Не ме интересува кой какво казва и какво сочи медицинската статистика. Аз съм ИЗКЛЮЧЕНИЕ и ще го докажа. И го направих!

Всеки ден ставах и лягах с тази мисъл и с тази вяра. Да, през целия период имах отчайващи моменти, но си повтарях: „И това ще мине. Ще станеш по-силна от преди.”. Проходих след около 5 месеца, а на  9-ия хвърлих патериците. Месец по-късно започнах да тренирам по-интензивно, като на 12-ия месец вече имах пълен обем от движение на ставата. Няма невъзможни неща, стига човек да вярва искрено със сърцето си и да не се предава. Мечтите се сбъдват. Всичко е възможно. Просто човек трябва да не спира да се бори, колкото и препятствия да има на пътя му.

Оказва се, че ти си също толкова силна и волева, колкото показа на екрана. Имаше ли нещо фалшиво в „Игри на волята“? Би ли участвала отново?

Фалшиво – не, но ако мога така да се изразя – самата среда е изкуствено създадена там. Няма как в реалния живот да ти се случи нещо подобно – на едно място, точно с тези хора и при такива условия. Но с ръка на сърце казвам, че е уникално изживяване, което със сигурност бих повторила. Самите спортни игри са уникални и всеки, който е участвал, ще го потвърди. От тази гледна точка, бих влязла още 100 пъти в „Игри на волята“, ако можех. Благодарна съм, че имах възможността да съм част от този формат, след който емоциите и спомените – и хубавите, и лошите – са неописуеми.

Естествено, че след подобно предаване ставаш по- разпознаваем. Последват те изключително много фенове, много хора пишат и споделят усещанията си, дават мнението си.

Има ли разлика в ежедневието ти преди и след контузията? 

Имам болки и до ден днешен, но това е нормално. Сега съм много по-предпазлива и така ще бъде докато не направя и втората си операция. Имам много импланти и пластина в крака. След като ги махна от тялото си, вярвам че възстановяването ще бъде на 100%. Към момента все още не мога да тичам бързо, изпитвам болки, но пък тренирам висок скок и вече мога да скачам. Имам вяра, че ще мога всичко някой ден, но зная, че е нужно още време.

По време на твоето възстановяване ти си продължила с тренировките, дори и на един крак. Какъв беше твоят стимул? 

Аз бях стимул за самата себе си. Трябваше да докажа най-вече на себе си, че мога да се справя. Баща ми от дете ми повтаряше, че аз мога всичко. Не исках да го разочаровам, макар вътрешно да знаех, че каквото и да направя, той не би се разочаровал. В тази ситуация просто следвах целта и си повтарях, че каквото и да става, ще успея. Тренирах ежедневно. Рехабилитациите ми също бяха всеки ден. Всеки един малък напредък беше огромен подарък за мен. Радвах се като малко дете на всичко, което успявах да направя. Буквално научих какво означава да се радваш на малките неща.

Разкажи кой беше най-трудният момент от периода на твоето възстановяване? 

Нямаше нещо, което да беше лесно. В началото имах нужда от помощ и за най-обикновени неща. Всеки период имаше своите трудности: петте месеца, в които не можех да стъпвам на крака си се борих да намеря мир в себе си;  като проходих с патерици се борех със слабостта, която изпитвах, защото отново не бях пълноценна; като махнах патериците се борех отново, ментално и физически, да си върна пълната свобода. Целият период беше изключително тежък, особено ако си хиперактивен и самостоятелен човек като мен. Много рядко исках помощ за нещо, а този период ме научи, че няма нищо лошо да поискаш помощ, дори напротив. Правилните хора винаги ще са до теб, както и ти до тях.

Какъв съвет би дала на хората, чиито живот се променя заради травма или контузия? 

Да имат непоклатима вяра в себе си – каквото и да се случва, каквото и да им казват. Битката започва и ще завърши тогава, когато ти поставиш края. Целта е на финала да си щастлив. Сълзите от щастие са едно от най- истинските неща, които човек може да изпита. Радостта от победата – също, както и хората, които са останали до теб по време на битката. Това са истинските неща. Както обичам да казвам: човек трябва да се бори за своята приказка.

Ти самата кога разбра, че спортът и движението са твоят живот?

Още от съвсем малка. Баща ми ме записваше на всичко, докато успея да намеря своето любимо занимание. Ежедневието ми винаги е било уплътнено с някакъв спорт. Обичам движението – това е моят начин да бъда себе си. Затова избрах професията на треньор. Така мога да сбъдвам мечтите на хората и да им показвам, че всичко е възможно. Спортът не е просто заради визия, той е здраве, дисциплина, амбиция, воля и още куп положителни качества. Всеки човек трябва да е активен в ежедневието си. Така се дава добър пример на хората около теб и най-вече на децата. Показва им се здравословния начин на живот, вместо да се забиват на дивана да играят видео игри или да поглъщат всичко от телевизията без контрол.

С какви хора работиш, какви хора идват при теб в залата? 

Много различни и като професия, и като личности: лекари, мениджъри, инженери, адвокати, маркетинг специалисти, бизнесмени, артисти, стилисти и коафьори… Всеки един от тях е уникален по свой начин. Страхотни хора са и съм им благодарна, че са избрали именно мен за техен треньор. С някои от тях сме вече доста години заедно, с други тепърва се опознаваме, но с ръка на сърце казвам, че по време на тренировките срещам много добри приятелства.

Свалянето на килограми ли е най-честата причина хората да търсят твоите съвети?

Първоначално да, но след това вече започват да се поставят и други цели. Първата цел, която аз поставям е промяната на навиците. Това е изходната точка за всеки следващ успех при покачване, поддържане, отслабване. За мен е много важно човекът отсреща да разбере, че не се борим просто за едната визия. Ние се борим за промяна на начина на живот, за да е здрав и пълноценен. Визията просто е голям бонус.

Кой по-лесно може да промени двигателната си култура – мъжете или жените, и защо?

Има както много мързеливи, така и супер амбициозни хора и от двата пола. В основата на всичко е въпросът колко силно искаш нещо и искаш ли го истински. Ако отговорът е положителен, то правиш всичко възможно, за да водиш този нов начин на живот, без да се връщаш към стария.  Ако се колебаеш – то просто няма да стане и даже да има временен резултат, ще се загуби, когато се върнеш  към старите навици.

Човек сам прави своите избори и живее спрямо тях. Треньорът е ментор, който те води, който подава ръка и иска най-доброто за теб. Изборът обаче е твой. Мотивация не винаги ще има, когато става въпрос за спорт, има обаче дисциплина и сила на духа. Тук показваш, че си започнал своята промяна, ако се бориш. Ако не го правиш, значи не си готов и не го искаш достатъчно. Ако само търсиш оправдания, се озоваваш в един порочен кръг, от който отново само ти можеш да излезеш.

За какво най-често ти пишат твоите последователи и фенове в социалните мрежи? 

Говорим си за всичко, свързано със спорт, здравословно хранене, а след контузията ми – и доста неща, свързани с различни травми. Най-често търсят съвети, мотивация и подкрепа.

С какво трябва да започне човек, който иска да преобърне живота си и да живее здравословно?

С вяра и любов към себе си. Промени се правят, защото се обичаш и искаш да достигнеш най-добрата си версия. Вярата, че можеш е ключов фактор. Без нея идват всички оправдания, а след тях и провалите. Човек трябва да се фокусира върху себе и това какво иска да постигне. Не трябва да гледа другите, нито да се сравнява. Единствената битка е със самия теб. Битката да си по-добър от вчера. И не трябва да се фокусираш върху крайната цел, а върху всяка една малка победа, която те води към финала. Малките победи са в основите на това, което градим! Все пак целта е промяна в начина на живот, а не просто да отслабнеш за дадено събитие. И не на последно място: започни именно днес!  Не утре, не в понеделник, не лятото/зимата, а именно ДНЕС. Ще си благодарен на себе си след време и ще разбереш колко важна крачка всъщност си предприел в живота си.

Какво се случва с теб в личен план. Какво е мястото на любовта в живота ти? 

След буря винаги изгрява слънце. Щастлива съм, че имам прекрасни приятели и човек до себе си, когото обичам. Не бих казала, че кръгът от близки хора е особено голям, а и не трябва. Но бих казала, че всеки един от тях е истински и се радвам, че съдбата ме е срещнала с тях. Някои са от години до мен, други от скоро. Едно от най-хубавите неща е да знаеш, че можеш да разчиташ на някого, както и той на теб. В днешно време е трудно да намериш стойностни хора и често има разочарования, но всеки трябва да получи своите уроци и да извлече положителното от тях.

Можеш ли да опишеш три упражнения, с които трябва да започне деня на всеки човек, за да е във форма и кондиция? 

Всеки ден може да е различно. Днес може да се започне с 10-15 минутки стречинг на цяло тяло и малко йога. Утре може да е сутрешна зарядка на цяло тяло плюс малко кардио, след това базова загрявка на цяло тяло и 2-3 упражнения като: клекове, напади, лицеви опори и малко „кофички“. Друг ден кратка тренировка за мобилност. Вариантите са хиляди и трябва да са съобразени с нужното на въпросния човек в момента, каква е целта му, какво му е ежедневието, има ли травми или контузии. И най- важното: всеки трябва да намери това, което му доставя удоволствие и да го прави с желание. Движението е здраве, под всякаква форма и то трябва да е част от живота на всеки един човек.