Как примата Надя Ковачева стана контеса Фиандака

Съдбата на Надя Ковачева се преобръща на палубата на луксозен презокеански кораб – най-цененото мецосопрано в цяла Европа заминава на турне с трупата на италианската опера „Ла Скала“ в Южна Америка. Вечер на кораба се устройват пищни тържества, лее се шампанско и се танцува до зори.

Една вечер пред българската примадона се предста­вя висок и приятен мъж. Той ú казва, че е граф Фиандака, италианският посланик в Аржентина. Графът признава, че отдавна наблюдава Надя и събира смелост да я поздрави за блестящия й талант. Фиандака разкрива, че посе­щава често „Ла Скала“, за да гледа изпълненията ú в „Кармен“, „Садко“, „Самсон и Далила“, “Орлеанската дева“, „Сел­ска чест“ и др.

„Когато вие излезете на сцената, аз забравям кой съм. Изпадам изцяло във вашия свят и

ставам ваш покорен слуга

Очите ми следят вашето тяло, а слухът ми – необикновения ви глас. Щом представлението свърши, бавно и без желание се приземявам в реалността. Истински празник за душата ми е сега да съм до вас и да държа ръката ви“, споделя графът.

Българката е изненадана приятно. През цялата седмица на пътуването 40- годишният граф я обсипва с комплименти, но не се натрапва. Той ú признава, че не е сключвал брак до този момент, тъй като не е харесал нито една жена. Фиандака казва, че не обича нахалните, без чар жени. Той вярва, че ще бъде щастлив с Надя, тъй като тя е родена за него. „Моля ви, станете моя съпруга!“, завършва Фиандака изповедта си пред оперната прима.

Тя отговаря на искреността с искреност и му заявява, че нейната най-голяма любов в живо­та е пеенето, а после обичта към родителите и към сестра ú Дора. „Към този списък мога да включа и мъж, но

само ако съм безумно влюбена в него,

заявява Надя. Графът е стреснат, че може да изпусне обекта на своята любов. Всеки ден й споделя различни страни от историята на своето семейство и разкрива, че в рода Фиандака са страшно консервативни и гледат на хората на изкуството като на средство за развлечение. „Роднините ми наричаха артисти­те „циркаджии“, но аз нямам нищо общо с техните нрави. Вие, Надя, сте избраницата на моето сърце и сега тук, на кора­ба, трябва да ми дадете обещание, че ще станете графиня Фиандака!“

Ковачева моли дипломата да ú остави една нощ за размисъл. В каютата си тя пише до сестра си Дора в София. В писмото ú съобщава, че един умен и приятен италианец ис­ка да се ожени за нея. „Мила сестричко, аз знам, че съдбата ми изпраща този мъж!“, твърди певицата.

На другия ден графът чака Надя с подкосени крака на палубата. Тя се появява пред него в рокля от ослепително синя коприна. Щом я вижда, Фиандака възкликва: „Колко сте красива! Във ваша власт е да бъдете жестока или добра към мен!“ От­говорът е: „Ще бъда добра!“

След няколко часа корабът, прекосил южния Атлантически океан, пристига в Аржентина. Щом слизат на пристанището, дипломатът казва ново условие –

след като се омъжи за него, да се откаже от операта,

от сцената и от живота си на актриса. В разгара на певческата си кариера Надя отго­варя, че ще приеме условието, ако графът се съобрази и с нейното желание: женитбата им да се отложи с ед­на година, за да може тя да изпълни ангажиментите си по сцените и да се прости с публиката.

Най-дългото и трогателно прощаване на известната българка е с любимия ú театър – „Ла Скала“, към който тя се е стреми­ла от дете.

Надя Ковачева е родена в София. Майка ú Мария е домакиня, а баща ú Димитър – железничар. Родителите ú се замогват, когато майка ú полу­чава наследство от своя леля – земи около Докторската градина и парцели по улица „Шипка“. Надя е 10-годишна, когато започва да ходи на уроци при оперния педагог Иван Вульпе. Тя посещава всяка седмица маестрото и като ученичка в гимназията. Той я научава на руски и цигански романси, прибавя и оперни арии. 15-годишна, На­дя пее на концерт във Военния клуб.

Нейният педагог съветва родителите ú да продават наследените земи, за да изпратят детето си да следва в чужбина. През 1921 г. красивата девойка отива в Рим, за да се яви на кон­курс за редовна

студентка в академията „Санта Чечилия“

Тя е много смутена, тъй като участниците в конкурса са над сто, от всички краища на света. Надя е номер 96 и вяр­ва, че комисията няма да бъде обективна към нейната изява и няма да ú обърне внимание. На изпита Коваче­ва се явява с арията на Жана д’Арк от „Орлеанската дева“ на Чайковски, с ария на Далила и романс от Рахманинов. Вместо задължителна италианска песен момичето изпява арията на Керубино от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Мотивът ú е, че е написана на италиански. Комисията започва да се смее, прослушването приключва и Надя изпада в паника. След 2 дни отива да разбере резултатите и щом вижда името си на 2-ро място в списъка на одобрените, започва да крещи от щастие.

Учебната година започва при известния педагог Пиетро дел Мори. Той и другите професори в „Санта Чечилия“ започват да говорят за новото и невероятно българ­ско дарование. Когато Надя е в трети курс, в Римската опера поставят „Селска чест“ от Маскани. Седмица преди премиерата режисьорът Джанкарло Форцано остава без главна героиня. Певицата, която трябва да пее Сантуца, заминава внезапно за Париж, тъй като ú предлагат по-високо заплащане за същата роля.

Тогава самият Маскани предлага Ковачева да поеме ролята.

Така през 1924 г. в програмата на Римската опера се запис­ва първото българско име. Висока, красива и пламенна, с огромни черни очи, Надя пее и танцува на сцената без умора. Отзивите на критиката са шеметни, а Маскани е влюбен в българката. Той ú се заклева във вечно при­ятелство.

В нея е влюбен и легендарният певец Бениамино Джили, ухажва я много настойчиво. Но тя като че ли не забелязва желанието му да имат интимна връзка. Следват гастроли в Париж, Лондон, Виена – публиката боготвори Надя във всички роли и ú остава вярна през годините.

Така се стига до турнето на „Ла Скала“ в Южна Америка, на което Ковачева се среща с италианския дипломат. И тя се учудва от себе си, че приема условието на посланика да прекъсна кариерата си.

През май 1933 г. Надя сключва брак с графа. Сватбата им в Рим се превръща в пищна церемония. Семейството се настанява в неговия потомст­вен замък в Сицилия. След една година се ражда дъщеря им Мария. Ковачева живее щастливо с Фиандака едва няколко години, тъй като той умира рано. Певицата наследява от него имения в околностите на Авридженто и с това започват нейните патила.

Братът на покой­ния ú съпруг, също граф, решава да отнеме наследството на вдовицата.

Той настанява Надя в психиатрия

и дълги години крие къде е тя. После омъжва племенница­та си Мария за своя син с условието, че бракът ще се консумира, когато тя стане на 18 го­дини, разказва в спомените си сестрата на Надя.

Дора пристига в Италия, за да открие сес­тра си и да ú помогне. В търсенето ú помага друг Виден българин – Борис Христов, който като млад певец е получавал ценни творчески съвети от Надя Ковачева. В издирването се включват и други нейни колеги. Дора успява да открие сестра си и я спасява от психиатричната клиника. После Надя анулира брака между малолетната си дъщеря и нейния братовчед. Става фермерка и продължава традицията на графовете Фиандака – да произвежда прочу­тото вино с техния герб. Тя никога повече не се връща на сцената. Живее с внуците си и със спомена за своята голяма любов.