Какво да правим, ако станем жертва на клевети в социалните мрежи?

Не минава и ден без в социалните мрежи да избухне скандал с претенциите да разкрива „ужасната истина“ за някого, когото до момента сме възприемали като нормален човек и гражданин. В 99% от случаите „скандалът“ преминава по системата „всяко чудо за три дни“, заради липса на реален материал за продължаване на темата.

Ако се замислим, какво правим, когато реално пострадаме от нечии действия или бездействие? Подаваме иск в съда или жалба в полицията, а някои дори стигат дотам, че да изпратят някого да сплаши недобросъвестния човек, който им е причинил имуществени или морални щети. И всички знаем, че Фейсбук не е модератор на конфликти и писането там не води до реални мерки по разрешаване на проблема. Защо тогава някой би го използвал като първи и единствен вариант за арбитраж?

В случаите, в които в социалните мрежи са оповестявани безобразия и едновременно с това е сигнализирано на съответните органи, се обявяват и резултатите от тези сигнали. За колко такива случаи си спомняме, на фона на тихомълком отзвучалите „страшни разкрития“? Процентът е незначителен. А причината е, че

социалните мрежи масово се използват за черен пиар.

Иначе казано, за оклеветяване на конкуренцията, с цел друг да изпъкне.

Какво да правим, ако се окажем в центъра на подобно организирано „активно мероприятие“? Следващите препоръки са приложими единствено, ако наистина се касае за злонамерена кампания срещу вас, целяща да облагодетелства някого. Ако изнесената информация е истина, вероятно трябва да се търсят съветите на адвокати и специалисти по връзки с обществеността, но не това е темата на текста.

Поддържайте контакт с добронамерени колеги и близки, които познават вас и дейността ви

Когато бомбата избухне, тя със сигурност ще ви завари неподготвени, защото и през ум не ви е минавало да извършите действията, в които ви обвиняват. Шокът е огромен и ще ви извади от равновесие за секунди. На това всъщност разчитат „обвинителите“.

В този момент е разумно да се обадите на доверен човек, да обсъдите случилото се и да има живо присъствие около вас. Най-важното е да не предприемате прибързана реакция, а да си дадете сметка, че този тип кампании се провеждат от хора с нарцистични и психопатни черти. Хората с такъв тип личностово акцентуиране не гледат на вас като на човек, а като на препятствие, което трябва да бъде премахнато. В общия случай, ние сме саморефлексивни същества и е логично, когато удари такъв гръм, да започнем да се питаме какво сме пропуснали, какво не сме догледали в действията и решенията си, за да получим обвиненията. Близък човек наоколо ще ви припомня във всеки момент на съмнения в себе си, че всъщност нямате сестра.

Не го приемайте лично

Много е лесно човек да се почувства лош и сгрешил. Особено, когато под публикациите започнат да се трупат коментари на съмнение и възмущение, обикновено от хора, които ви познават бегло или въобще не ви познават. Именно публикациите, а не публикацията, защото когато някой е решил да ви атакува, той ще използва всяка възможност да раздуха ситуацията. Ще публикува твърденията си в браншово-професионални групи, родителски групи, форуми които касаят дейността ви, въобще навсякъде, където публикацията би могла да предизвика публична дискусия. На този етап от завихряне на кампанията постоянно дръжте в главата си, че нищо от това не е лично. Дори когато идва от човек, с когото сте си пили кафето всеки ден и не сте подозирали, че таи лоши намерения. Просто сте се оказали в ролята на човек, който има нещо, което някой друг иска или защитавате позиция, която някой друг, по силата на собствената си психична динамика, намира за непоносима и конфликтуваща с интересите и разбиранията му. Може да подкрепяте нови, съвременни методи на работа, които се възприемат като застрашаващи от някаква професионална група, може да сте продали повече продукти, отколкото конкуренцията е очаквала, може всичко. Просто не го приемайте лично.

(Почти) не реагирайте

Когато Ви обвиняват в немислими прегрешения, които не сте извършили е очаквано да реагирате бурно и емоционално. И е грешка, която всички сме правили. Добрата реакция е да излезете с информативна и неемоционална публикация, в която излагате фактите. След което да замълчите и да оставите хората от вашата професионална група, както и такива, които познават дейността ви и вас самите, да говорят. Няма как около вас да няма такива. При положение, че сте си свършили работата като професионалист, родител, човек или какъвто е съответният случай, ще има кой да се изкаже в тази посока. Не нападайте атакуващите на свой ред, не ги очерняйте, дори да знаете неща за тях, които веднага ще обърнат мача във ваша полза. Много е изкушаващо, но така влизате в тяхната матрица, а всъщност те искат точно това. Спомнете си, че насреща си имате хора с нарцистична или психопатна акцентуация, които искат да ви завлекат на свой терен, където няма как да ги победите, защото не сте си служили с подобни средства и не знаете как се използват. Времето подрежда нещата и е най-добрият арбитър кой е крив и кой – прав.

Игнорирайте летящите маймунки

Летящите маймунки (flying monkeys) е термин от популярната психология, който описва обкръжението на хора с нарцистични и психопатни черти. Ще видите много такива реакции под публикациите със „страшните разкрития“ за вас. Летящите маймунки имат свои причини да подкрепят атакуващите, които се коренят в собствената им психична конструкция. В един от случаите, става дума за тревожни хора с базисното убеждение, че светът е враждебно място и всички са лоши в същността си. За тях разкриването на поредния „наистина много лош човек“ носи огромно облекчение. Друг вариант е да се касае за хора, които имат огромен проблем с осмислянето на собствените си враждебни импулси и деструктивни черти, затова лесно ги проектират върху непознати. Не е изключено в атаката да се включат и хора, с които сте кръстосали шпаги някога по пътя. И в трите случая, влизането в обяснителен режим е ненужно, изтощаващо и дори вредно. Ако мотото на кралица Елизабет „Не се оправдавай, не се обяснявай“ й е вършило работа над 60 десетилетия, ще свърши и на вас.

Признайте пропуските

Ако сте работили, родителствали, съпружествали и т.н. достатъчно дълго, няма как да не е имало и някакви пропуски, напълно в рамките на човешкия и юридическия закон. Обикновено те се използват като подложка и доказателства за „чудовищното ви престъпление“. Спокойно можете да ги признаете, като изтъкнете, че не претендирате за съвършенство, а за това, че спазвате закона и си вършите работата по начина, по който се очаква. Често грешките – подложки може да са на колеги или други замесени, но вие не сте взели достатъчно мерки. Не подчертавайте чуждите грешки и приноси в създалата се ситуация твърде дебело. Някой някъде ви е цитирал неправилно, някой някъде не е свършил възложена от вас дейност, това може да се включи в информативния статус, но без задълбаване. Иначе изглежда, че прехвърляте вашата отговорност на друг.

И накрая, вие знаете вашата истина и ако устоите на публичния натиск, след известно време каузата ви ще набере сили и ще разцъфне в нещо добро и полезно.