Калина Ханджиева: Хората сме една малка част от Земята, тя е повече от нас

Последната самостоятелна изложба на художничката Калина Ханджиева носи името „Свобода“. Селекцията представя 23 платна маслена живопис и 16 графични рисунки, създадени с креда върху цветен картон. Калина завършва средното си образование в СХУ „Цанко Лавренов“ в Пловдив. През 2005 г. се дипломира със специалност „Живопис” в НХА-София при проф. Теофан Сокеров и доц. Кирил Божков.

Калина Ханджиева позира до любимата си картина „Островът на Фъстъчко“. Снимки Лили Йотова

За последната си изложба тя се готви три години. Вдъхновение за платната получава, след като живее известно време в Сан Франциско.

Преди няколко години художничката създава и собствено Арт студио „Калина“, в което се обучават хора от най-различни възрасти. Във време на изолация заради COVID 19, пред „Жената днес“ художничката говори за свободата, въображението и смелите мечти, които не бива да ни напускат, дори в това трудно и пълно с изпитания време.

Кога според вас творческият акт се превръща в катарзис?

Рисуването е важна част от живота ми, огромна движеща сила и ми дава смисъл да продължавам напред, дори в много трудни моменти. „Островът на Фъстъчко“ ми е любима картина, която започнах преди две години. Това е вторият портрет на моя домашен любимец – заека Фъстъчко. През лятото на 2018-а той получи проблем и помислих, че ще го загубя. Оставих я настрани и рисувах други неща. За огромно мое щастие той оцеля, но не смеех да я продължа – изпитвах страх. Знаех, че е възрастен вече и че всеки ден с него ми е подарен. През май миналата година го загубих и ми предстоеше много тежката и трудна задача да завърша картината. Оставих я за накрая. Беше много важна за мен и държах да е част от новата ми изложба. Шест години имах изключителен приятел и сякаш загубих огромна част от сърцето си. Фъстъчко е част от още две платна. Сега той живее там.

В момента всички живеем в изолация заради коронавируса. Как се чувствате и имате ли своя лична рецепта за кураж?

Аз мога да живея дълго така, защото рисувам и прекарвам много време вкъщи с картините. Сега разполагам със свободно време, не бързам заникъде, но всяко нещо омръзва. Хората така сме устроени, да имаме нужда един от друг. Липсва ми артстудиото, посетителите и разговорите с тях, предишният живот. Сега е различно. Всичко е спряло, няма я свободата да излезеш, да поканиш или отидеш на гости, дори да прегърнеш някого, защото е опасно за здравето. Всичко ще премине и някак ще продължим. Важното е да си направим поуки и преосмислим живота си. Трябва да се радваме на малките, но ценни неща. Нека всеки да намери някакъв начин да прекара тези дни по-леко, като прави нещо любимо.

Конете са любими герои в картините на художничката.

По време на пандемията научихте ли нещо ново за себе си, появи ли се някакво ново творческо вдъхновение? 

Започнах да мисля повече за себе си и за творчеството си. Задавам си много въпроси за смисъла на различни неща и не съм сигурна кои са правилните отговори. Често ми е объркано и тъжно, но помня и по-трудни моменти в живота си. Ще има край един ден и ще се справим. Рисувам повече и там с четката отлитам от реалността колкото е възможно. Работя по няколко картини и мисля за нови, но някак въображението ми е блокирало. Ще започна нови неща, когато кризата приключи или поне стане малко по-нормално всичко. Цялата атмосфера на дистанция, страх, маски, новини в България и по света няма как да не действа на психиката. Дано всичко приключи добре и се възстановим бързо. Важното е хората да са здрави, а другото дори и бавно ще се оправи някак постепенно.

Кога започнахте да се занимавате с живопис и какво усещане ви носи рисуването?

Рисувам от много малка, но „живописта“ смятам, че започна да ми се получава в художествената гимназия в Пловдив. Много трудно е за малкия художник да започне да вижда всички нюанси само в един цвят, светлосенки, рефлекси, отражения, да смесва цветовете, да усети различната материалност на нещата, които изобразява, и всичко това да изглежда обемно, цветно и впечатляващо върху една плоскост. Винаги съм искала, като погледна отблизо или отдалеч, картината да ми хареса и резултатът да е перфектен. Така е и до днес. Рисуването за мен е начин на живот. Огромна част от времето си прекарвам пред платното в мой собствен свят и така се чувствам най-добре.

Кои са вашите любими обекти/субекти в модерното изкуство?

Любими обекти за мен са животните и хората в реална или нереална обстановка, но трябва силно да ми е повлиял някой образ, за да създам картина с него. Харесвам най-много холандската живопис, модерното изкуство не ми е толкова завладяващо. Обичам детайла и атмосферата в картините им – те са живи, много майсторски направени и с чувство. Имах възможността да посетя музея на Ван Гог и Rijksmuseum в Амстердам миналата година. Бях изключително впечатлена да видя оригинали на картини, които съм виждала само в албуми. Смятам, че културното наследство на всяка държава е от голямо значение и е огромно богатство за хората.

Красивите плажове на Сан Франциско са инспирация за Калина

Може ли да ни разкажете повече за вашата техника на рисуване?

Рисувам основно с маслена боя. Това е сложна техника, откъм технологично време – съхне бавно и трябва да се внимава с полагането на цветовете, най-вече с бялата боя. Започвам по много платна наведнъж, докато едни съхнат, рисувам върху други. Обичам също креда и молив върху цветен лист. В последните 4-5 години нещата ми станаха по-цветни. Рисувам и с акрилни бои, но декоративни и абстрактни неща.

Каква е ролята на вдъхновението във вашите картини? С какво ви привлече Сан Франциско?

Обичам да рисувам различни неща – хора, животни, пейзажи, натюрморти, някои реалистични, други в странни пространства с различни елементи – понякога летящи, понякога на необичайни места. Вдъхновяват ме по различен начин, в различно време и емоционално състояние. Преди 3 години, когато отворих артстудиото, се постарах в картините да има от всичко. Сега рисувах само за себе си. Голяма част от пейзажите са от крайбрежието на Сан Франциско. Няколко пъти съм била там и точно там на брега съм се чувствала прекрасно. Часове наред съм прекарвала, подхвърляйки парченца хляб във въздуха на птиците. Наблюдавах ги и снимах. Усещането беше невероятно! Гледах полета им, как пляскаха с крила и издаваха различни звуци, как излитаха и кацаха по пясъка. Странният лилав цвят в небето, силният шум на разбиващите се вълни, хората, които си разхождаха кучетата, огромното пространство пясък и вода, далечният хоризонт в мъгла, галещото слънце и вятър ме накараха да почувствам свобода и спокойствие.

Обичате ли натюрморти?

Натюрмортът не ми е много любим, тъй като губя много време, докато го нарисувам. По-приятно ми е да създавам портрети – на човек или на кон даже. Но все пак, включих два броя в тази изложба. Единият е резени пъпеш, които се отразяват в стъклена маса – направен с маслена боя. Другият е букет, музикален инструмент и няколко ябълки с креда върху цветен лист. Моментно решение бяха, повлияха ми с красотата си.

Обичате ли да рисувате човешки лица и фигури?

Най-трудни са човешкото лице и фигура. Спомням си как като бях малка, рисувах много книжни кукли, изрязвах ги после и играех с тях. Бях повлияна от детските книжки със страхотни илюстрации, които имахме вкъщи, и често ми купуваха нови. В по-късен етап – като по-голяма, посещавах изложби и винаги съм се впечатлявала от портретите. Исках да мога и един ден да нарисувам човек като „истински“. Смятам, че след 33 години работа успях да го постигна, благодарение на много труд, постоянство и талант. Върху една плоскост да оживее даден образ отнема много часове, дни, месеци. Обичам да постигам целите си, стига да са в рамките на възможното.

Автопортрет

Трудно ли се прави изкуство в днешно време?

Да, животът е различен, много динамичен. Ежедневието на хората е забързано, много неща са свързани, задължаващи и определящи, а творчеството изисква много свободно време и спокойствие. Но все пак, който обича това и иска да твори, може да го прави.

Вярно ли е, че самотата е важна за твореца, за вдъхновението му?

Аз имам нужда от самота, даже бих казала, че никога не съм се чувствала сама в самотата. Винаги мисля и виждам нещата, които ще рисувам в пространството като отделни кадри. Изникват образ след образ и добавям разни подходящи елементи след това. Не правя предварителни скици и композиции, ограничаващо ми е. Винаги започвам директно с боя, без предварителна рисунка с молив.

Имате ли чувството, че класическите изразни средства в изобразителното изкуство се изчерпват?

Може да се каже, макар че има хора, които обичат да рисуват така и днес. Отнема много време и много труд, а светът е различен. Но всеки трябва да твори така, както може и му харесва. Творецът трябва да е свободен, без  ограничения, защото иначе няма как да бъде такъв.

Как бихте искали да се възприемат вашите творби?

Бих искала да се харесват от хората. Изобразявам много лични моменти или периоди от живота си, работя с много чувство и стремеж да излея всички емоции върху платното, да бъде много живо, приказно и фантастично. Рисувах за себе си този път и затова кръстих последната си изложба „Свобода“. Почувствах я като творец, а това е много важно.

Важно ли е творецът да срещне произведението си с хората?

Важно е, за да получа оценка, особено от хората, които ценят и обичат изкуството. Тези, които посещават арт студиото, харесват новата обстановка и който рисува, разбира колко труд съм вложила във всичко. Деца и възрастни ми задават въпроси по картините. Радвам се, че успях да обновя артстудиото с нови творби и успях да създам нова хубава атмосфера, сред която малки и големи да творят.

При какви хора отиват вашите произведения или предпочитате да останат при вас?

Спрях да продавам картини, рисувам само по поръчка и зависи какво е. Замислила съм да вкарам картините като принтове в дрехи, които сама ще измисля, обувки, раници и други аксесоари. Обмислям и следваща изложба.

Обичате ли времето, в което живеете, или има епоха, за която мечтаете?

Харесвам времето, в което живея, не харесвам лошите неща, които се случват, и мръсотията. Но във всяко време и място го има това – ние, хората, сами си го правим. Трябва да ценим повече това, което ни дава природата, защото нищо не е вечно. Мечтая за нещо странно и много интересно за мен – полет в Космоса и среща с извънземни :)

Коя е най-голямата опасност за след утрешния ден?

Дано не продължи твърде дълго този проблем и не отнеме много човешки животи. Дано много хора не загубят работата и дома си. Дано след вируса да не стане още по-голяма криза. Можем само да се надяваме, да се подкрепяме, да се уважаваме и грижим един за друг повече отпреди. Надявам се и вярвам, че справянето с този проблем ще ни донесе едно по-добро и светло бъдеще. Трябва да разберем, че ние, човечеството, сме най-опасни за себе си, че сме част и то една много малка част от планетата, и че тя е повече от нас. За да оцелеем, трябва да ценим и обичаме всичко, което ни предлага и подарява, а то не е никак малко!