Калоян Явашев: Уча децата си да не се избият и да се зачитат

Калоян Явашев е неоспорим шоумен – не само е татко на пълен работен ден, но се занимава и с дресировка на папагали. Създава феерични и красиви шоу програми, с които достига дори до финала на риалити предаването „Турция търси талант“. 

Публикациите за него и семейството му се следят и харесват от стотици хиляди потребители, а всяка негова история е вдъхновена (и изстрадана) от деликатното изкуство да си родител.

В „Дневникът на един (татко) звероукротител“ за пръв път Калоян дръпва завесата и разкрива битието си в пълния му блясък – не само с историите за семейството си, но и с житейските си перипетии от времето, преди да се кротне и задоми. Разказите са илюстрирани от художничката Неда Малчева.

Съпругата ви чела ли е книгата? С чувство за хумор ли възприема написаното за себе си?

Росито все още не е успяла да прочете книгата докрай, въпреки че я започва през два часа. Може би трябва да я издадем в аудио вариант и да я слуша, докато спи, но се боя, че ще поставя в риск здравето й.

Хората около мен са „задължени“ да приемат всичко с чувство за хумор, а съпругата ми е световен шампион по търпене на глупостите ми и е способна да види веселото във всеки мой провал. Това е жизненоважно за брака ни, който аз саботирам ежедневно, а тя някак намира начин да се усмихне и да ми прости.

Някога водили ли сте уседнал живот или вечните пътешествия са вашата съдба?

Преди да замина за Испания на 22 години, бях ходил до Карнобат, Батак и Трявна. Обожавам да пътувам и затова си наваксвах с пълни сили винаги, когато имах възможност, а това беше доста често, тъй като се научих сам да си създавам възможности. Бях готов да тръгна навсякъде и по всяко време, без да мисля много за последствията. Сега съм запазил тази моя страст, но раздялата със семейството ми донякъде помрачава всяко мое пътуване.

Всички в обкръжението ви ли ви подкрепиха, когато разбраха, че ще издавате книга?

Всички искаха да знаят дали съм писал за тях и какво толкова има в книгата, че издателството е решило да заложи на мен. Изненадващо, новината, че ще издадат моя книга, не беше изненада за най-близките ми и най-изненаданият всъщност бях аз. Някои от приятелите ми преживяха безсънни нощи, защото с най-сериозен тон им заявих, че съм разкрил съкровените им тайни, а в бъркотията съм забравил да сменя имената и съм използвал истинските.

Кое е по-трудно – писането или дресирането на папагали?

Писането за мен е естествен процес и в момента, в който усетя, че имам да кажа нещо, просто сядам и думите излизат сами от мен. Дресурата на папагали е голяма отговорност и там подхождам доста дисциплинирано и съвестно, тъй като става дума за живи същества и аз отговарям за тях. Овладях дресурата с цената на много усилия и старание, а когато седна да пиша, усещам, че го правя леко и почти без усилия. Това не означава, че не се старая, когато седна зад клавиатурата. Винаги искам четящите моите истории да останат доволни и да усетят честността, с която се опитвам да пиша.

С три деца, пътувания и динамична професия кога намирате време за писане?

При мен е наложително да се натрупа нещо, което искам да споделя, и тогава да го излея наведнъж. Вдъхновението ме застига на най-необичайни места, а позволяват ли условията, аз просто сядам и пиша. Писал съм на дивана вкъщи, докато близнаците се бият върху мен, писал съм по летища, детски площадки и кафенета, писал съм скрит в тоалетната, а веднъж писах в колата, докато шофирах, но Росито ми вдигна огромен скандал и аз никога не повторих, когато осъзнах каква глупост съм направил. Времето е винаги кът, но пък оформи ли се нещо в главата ми, чувствам неистова нужда да го излея навън.

Коя е любимата ви хумористична книга?

Чета много и не деля книгите на хумористични, драматични или трилъри. От всяко произведение може да научиш нещо или да те впечатли израз или мисъл. Безспорно е, че някои автори ти „лягат на сърце“ и ги чувстваш като близки и интимни приятели, а в световете, които създават, се чувстваш добре и искаш постоянно да се връщаш там. За мен такива са Пратчет, Дюма и Йовков, а любимата ми книга зависи от настроението ми.

Освен забавление, какво друго ще открият читателите в книгата?

Ще открият картинки, ама едни много хубави картинки. Неда Малчева е уникален талант, който направи великолепни илюстрации. Иначе бих искал тези читатели, които са минали по моя имигрантски път, да усетят подкрепа и признание за жертвите си. Тези, които са останали в България, да разберат, че навън не всичко е розово, но е възможно да успееш, макар и с много труд и постоянство. Надявам се двойките с репродуктивни проблеми също да се припознаят в нас, да разберат, че борбата си струва, и да не се отказват от мечтата си.

След излизането на дебютната ви книга имате ли апетит за писане на нещо ново?

Апетит имам в изобилие за всичко. Понеже пиша за реални случки от живота ни, сюжетите сами се появяват и най-вероятно ще продължа да описвам случките, скандалите и ужасите, които преживяваме.

Учите ли децата си да четат и какви книги харесват те?

Главно уча децата си да не се избият и да зачитат по някакъв начин правата на брат си или сестра си. Постоянната конкуренция между близнаците ни подлудява, а отскоро и бебето започна да се включва в препирните и стените треперят от виковете и крясъците. Благодарение на бабите познават буквите и цифрите, а благодарение на родителите си разбраха, че книжките не служат само за да налагаш другите по главата.

Дъщеря ми обича Пинокио и е очарована, че носът му се уголемява, когато лъже. Дано да не приеме това за даденост и да си създаде фалшиви представи за мъжките крайници и органи. Синът ми е обсебен от всякакъв вид превозни средства и от приказката за Кумчо Вълчо и трите прасенца. В неговия вариант на приказката, лошият вълк не издухва къщичката на прасенцата, а я премазва с багер, камион, червена кола, зелена кола, пожарна и накрая идва линейка, която вместо да помогне също премазва каквото е останало.

Кое е любимото ви кътче по земята? Какво от там искате да пренесете в България?

Любими кътчета имам много и не мога да отлича само едно. Вече знам, че хората правят мястото и обстановката, затова си имам кръг от приятели, с които бих си прекарал чудесно и в изоставена миньорска мина. Може би фактът, че първата чужда страна, в която заживях, беше Испания ме направи върл испанофил, а винаги когато се върна там, усещам необяснимо спокойствие и щастие. Андалусия и Каталуния са ми любими дестинации и знам, че някой ден ще се върна да живея там. Обичам и слънчевия Лимасол в Кипър, където се запознахме с Росито и имам много и страхотни приятели.

В България бих искал да пренеса много неща. Бих искал да заменя всички политици и да се вдигне стандарта на живот. Тогава бих искал да пренеса италианското усещане за dolce vita, немската дисциплина, холандския обществен модел, английското възпитание и цивилизованост, кубинската жажда за забавления, френското самочувствие, испанския хамон (обожавам го!) и дори турското гостоприемство и трудолюбие. Всъщност всички тези черти ги намирам в моите приятели и повярвайте ми, когато имате всичко това, можете да се наслаждавате на един весел и пълноценен живот. Докато не се родят децата!