Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимки: Веско Николов
Виждали сте Силвия Петкова в постановките: „За мишките и хората“, „Тирамису“, „4 стаи“, „Скачай“ и други пиеси в театър „София“. Гледали сте я в „Лов на дребни хищници“, „Революция Z“ и „Под прикритие“.
Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?
През цялото си детство се срамувах, че съм момиче, защото това не ми помагаше в хулиганските ми отношения с момчетата в квартала. Когато гърдите във втори клас започнаха да болят и да се развиват, осъзнах, че трябва да се примиря с природата си.
Доста късно забелязвах женското си тяло честно казано. Като плувкиня, никога не съм се замисляла как изглежда тялото ми, а колко сила и издръжливост съдържа то. Мисля, че последните години в гимназията у мен се появи някаква незначителна наченка на суета.
Моята майка най-много страдаше, че не съм нежно сладко момиченце с рокли и панделки, много ми се караше, че се обличам в широки рапърски дрехи. До ден днешен го прави, а пък аз все още взимам от нея назаем някое стилно тоалетче, когато ми се наложи. Иначе обкръжението ми ме е приемало винаги такава, каквато съм.
Как започна връзката ти с тялото и как се е променяла през времето?
Ами определено трудно се създаде тази връзка. Като цяло мен наистина повече ме вълнуват вътрешните процеси у човек, а не обвивката.
С ужасна досада приех всички женски процедури.
Цикълът беше шок, обезкосмяването най-отегчителното нещо, сутиен отказвам да нося и до днес. През годините, просто всичко стана нещо естествено.
Започнах да се гордея, че съм жена и да се чувствам различно, когато съм положила грижи за себе си и изглеждам добре. Започнаха първите диети и всички момичешки занимавки – лакиране, мазане с лосиони, боядисване на косата, но за кратко.
Определено не съм кокетка. Предпочитам максималната естественост. Спортувайки през годините какви ли не спортове, никога не съм го правила заради външната промяна, ами заради усещането вътре в мен след тренировка. Чак сега, когато наближават последните дни на двайсетте ми години и дарих живот на сина ни, осъзнавам че от тук нататък няма да е толкова лесно да се чувствам добре в кожата си. Че трябва да положа конкретни усилия, за да запазя тялото си конкурентноспособно в професията си. През бременността със същата досада както в детството си, се мажех, за да избегна стриите, ходех на йога, но основно заради бебето и защото вярвам, че още от корема започва отглеждането, възпитанието и орисването. С една дума – мисля, че тепърва активната връзка между мен и тялото ми предстои.
Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промениха страховете ти, отношението ти към тялото ти, към другите около теб?
Определено има промяна във всяка област на живота ми. Капсуловала съм се и изцяло съм се отдала на детето и мъжа си. Изтощението ме е отдалечило от хората, но най- близките си остават винаги близо!
Страховете са си все същите, но борбата с тях е по-задълбочена вече.
Към тялото си съм търпелива, но не особено грижовна за сега. Просто приоритетите са с нов ред сега. И това е прекрасен етап от живота на всяка жена.
Мислите ни ще сътворят красивото, затова се стремя да не съм безжалостна към себе си.
Цялото интервю ще намерите в Проект „Кожа“.
0 Коментара