Те се ожениха преди пет месеца. Посредник между тях беше рубриката „Станете приятели“ на списание „Жената днес“. Той е на 58 години, а тя е на 52. Ще разкажат за себе си, но не всичко, защото в истината, разнищена докрай, винаги има нещо жестоко и неприлично. Ако в този анонимен диалог някой познае поне отчасти себе си, нека бъде сигурен, че не се е излъгал.
– Не искам да пишете за нас. Но щом вече сте в дома ми, бъдете добре дошли. Не, не, и дума да не става за снимка. Целият град ще гръмне, хората ме познават, името ми е известно. Ще започнат отново подигравки… Разберете, унизително е. Питайте жена ми как звънят но телефона. Продължават да питат кой кого е излъгал, кой е спечелил повече – тя или аз. А ние нищо не крием – този апартамент е мой, имам кола, много добри доходи, съпругата ми има вила. Хората се развеждат от нямане, а ние ако се разделим, ще бъде от имане.
– Съпруже, защо говориш така? Гостенките са минали толкова път заради нас, а ти… Срам ли те е, че се оженихме?
– Не става дума за срам, а за начин да закрепим брака си. Искам хората да ни оставят на мира, искам спокойствие. Уж в големия град личните неща минават и заминават, но не е така. Ние сме на възраст, в която повече неща ни разделят и съвсем малко е онова, което ни сближава. Кажи как на няколко пъти си събира багажа, за да си тръгваш.
– Стига, момичетата са дошли да чуят как се намерихме и се оженихме. Започвам да разказвам първа, защото и тогава първата стъпка беше моя.
Бях учителка в погранично село. Омъжих се млада, но не случих. Съпругът ми ме биеше, тормозеше ме. Изстрадах много и, изглежда, затова избягах чак на другия край на България. Детето остана при него. Това беше преди 23 години.
Реших, че всичко, което имам, ще бъде за сина ми. Дори и не помислях да се омъжвам отново. Учителствах все в такива краища, където дават отгоре върху заплатата за лоши битови условия. Трябваха ми пари. Започнах да плета за хората, за да печеля.
Вилата построих за няколко месеца. Сега това е известен курорт, но тогава местата ги раздаваха безплатно, защото трябваха заселници. Започнах работа в близкото училище. Не ми липсваха приятели. Горда жена съм и дори за секунда не допусках, че ще търся запознанства чрез вестниците.
Беше преди три зими. Прибирам се и гледам, че по едно от кучетата е стреляно. Взех го на ръце, тръгнах към къщи. Ботушите ми са с високи токчета и се подхлъзнах. Подпрях се, но на някаква треска си срязах ръката. Рукна кръв. Само притиснах раната, влязох и легнах. Мина вторник, сряда, четвъртък.
Никой не ме потърси. Мислех, че ще умра. Сама.
Раната зарастваше лошо и се наложи да отида в болница. Попадна ми един брой на „Поглед“. Престраших се и писах на два адреса. Срещнахме се и останах изненадана, че това са приятни, културни мъже, но нещата не отидоха по-далеч от познанство.
По-нататък вие знаете. Дадох адреса си в сп. „Жената днес“. Преди това се колебах, отлагах. Спомням си, че отнесох писмото в пощата, после се върнах да си го взема. Само че то вече беше заминало.
Получих 1600 писма. Не вярвате ли? Изпратиха ми и 315 мартеници. Занесох ги в училище и направих изложба. А писмата вече ги няма.
Един ден съпругът ми ги изгори. Всичките.
На терасата на вилата те горяха, а той ги тъпчеше с крака.
Последното писмо, което получих, беше от него. Но това е вече друга история. Той си я знае най- добре.
– Разкажи я, нали знаеш всичко, ние нямаме тайни. Само няколко думи за тези запознанства.
Аз никога не бих си изпратил адреса, под достойнството ми е. А и вече разбрахте – фамилията ми е стара, известна, веднага ще ме вземат на подбив. Но по принцип не съм против тези начини за установяване на контакти. Нали всеки доброволно си изпраща адреса и никой никого не насилва да пише писма. Хубаво е хората да имат поне малко надежда, че могат да се спасят от самотата.
Ето ние как се намерихме.
– Видял адреса ми точно на рождения си ден. Докато чакал дъщеря си да приготви вечерята, взел да прегледа списанието, после издебнал подходящ момент, откъснал само страниците с адресите и когато се прибрал, седнал да пише.
– Аз в личния си живот съм такъв – карам направо. Още щом я видях, реших, че тя ще е, и без много увъртания предложих да се оженим. А сега трябва да браним семейството си. Най-напред от децата ни, които смятат, че са ощетени. Споменах, че жена ми на няколко пъти искаше да си замине. Ето, не й е приятно да говоря за това, но ще го кажа. Тръгваше си, защото не издържаше атаките ту на сина си, ту на дъщеря ми. Ако единият ни оставеше, почваше ни другият. И всичко заради материалните интереси. А на дъщерята съм купил апартамент, живеят отделно.
Преди време получих инсулт. Тогава никой не се сети за мене, никой не попита как съм, какво ми е. Сигурно ме чакаха да умра, да си получат наследството. Но какво да правим – деца са ни, кръв са ни.
Щом са станали такива, вината е и наша.
Нали ние сме ги възпитавали, ние сме правили от тях хора.
– Докато живеехме сами, всички около нас ни съжаляваха. Правеха се, че ни разбират, съчувстваха ни. Откакто сме заедно, нещата се обърнаха. Все се питам защо никой не се зарадва с нас. Колежките започнаха по друг начин да се държат, злоба някаква се показа у хората. И което е по-лошо – близките ни осъждат най-много. Можело ли на такава възраст да се женим? Какво й е на възрастта ни? Ние сме сами, на никого не пречим – аз съм разведена, той – вдовец. Децата ни са големи, сами могат да се грижат за себе си.
– Решили сме да се изолираме от тях. Може да не изглежда добре отстрани, но няма друг начин, ако искаме да имаме семейство. Трябва да спрат да ни се бъркат.
– Чакайте да ви кажа. защо все пак не си отидох. Защото обичта се оказа по-силна, да знаете, че и на нашата възраст може да се обича. Сега разбирам, че аз през всичките тези години нищо не съм видяла от любовта. Напоследък много мъже ми писаха, с много се запознах, но единствено него като видях и ми трепна отвътре. Никога не съм допускала, че мога да си оставя вилата и да отида в друг град, сред чужди хора. Но, виждате, и това стана.
– Заприказвахме се и забра¬вих да покажа какво ти нося днес. В чантата е. Подарък за теб от колегите. Харесва ли ти как ни е нарисувал компютърът – теб с дълга булчинска рокля, а мен – с цилиндър и фрак. Добре изглеждаме, нали?
0 Коментара