Кръстина Таскова е депутат от Стара Загора. Заместник-председател е на парламентарната група „ВОЛЯ- Българските Родолюбци”. Има две магистратури – по икономика и по фармация. Преди да влезе в политиката е заемала висша мениджърска длъжност в Аптеки Марешки. Омъжена, с двама сина.
Госпожо Таскова, жените по-добри или по-лоши политици са от мъжете?
Да си политик не е лесна работа. Изискват се много качества. Аз не бих делила хората по полов признак. Важното е дали си стойностен човек, дали си почтен, дали имаш нужните компетенции да вършиш работата, за която са те избрали. Но в същото време не мога да не отбележа, че ние, жените, имаме качества, които ни правят по-добри в тази сфера. Например нашата вродена загриженост – за децата, за семейството, за нацията въобще. В този смисъл ние имаме потенциала да направим политиката по-човечна, по-близка до проблемите на хората. Ако пред нас стои дилемата повече пари за военна техника или за майките, разбира се, ще изберем второто. Жените поставяме на първо място здравето, образованието, социалните мерки. А това е и дневният ред на повечето българи.
С какви трудности Ви се наложи да се справяте като депутат първи мандат?
Аз, както и повечето колеги от ВОЛЯ, влязохме в парламента от частния бизнес. Свикнали сме като има проблем, да взимаме решения бързо, да мислим прагматично, да си поставяме високи цели и кратки срокове. Само така се изгражда успешен бизнес. Точно това ми липсва в Народното събрание – прагматичният подход, динамиката, спазването на дадените обещания. Старите партии имат лошия навик като прекрачат прага на парламента бързо да забравят предизборните програми. Помните едно емоционално изказване на Стефан Данаилов, Бог да го прости, в което от трибуната зададе въпроса „Какво ви става като влезете тук?” И това беше точно по повод неизпълнени предизборни обещания. Вярвам, че ако има повече хора, доказали се преди да станат политици, работата ще върви много по-бързо и резултатите няма да закъсняват.
Другото препятствие, ако мога така да го нарека, дойде от факта, че сме малка група – само дванадесет души. Нови, непознати, надъхани да променят системата. Колегите вероятно са очаквали, че ще сме безмълвни, стъписани, плахи. Но няма как да е така, защото всички във ВОЛЯ сме хора с граждански позиции и не се притесняваме да ги изразяваме. Мисля, че повечето депутати от другите партии вече са се убедили в качествата ни и не ни подценяват, както беше в началото. ВОЛЯ е млада партия. Да, не сме опитни в задкулисните договорки, парламентарните трикове и интриги. Това е нещо, с което и до днес не мога да свикна. Така и не се поддадохме на тези „традиции”. Искаме всичко, което става в тази сграда, да е прозрачно и да е за доброто на народа.
В групата повечето сте жени, имате деца и семейства. Как съчетавате това с работата на депутати?
Не е лесно. Трябва да сме и добри съпруги, и грижовни майки, и активни парламентаристки. Децата си искат своето – повече внимание, помощ в учението, да им сготвя нещо вкусно, да ги изслушам. Това отнема време. От друга страна, постоянно има документи за четене, участия в комисии, всяка седмица пътуване от дома до София и обратно. Но всичко е въпрос на желание и добра организация. Когато си общественик, става така, че цялото семейство живее с твоите ангажименти и ежедневието се подчинява на тях. Децата ми – две момчета на 12 и 9 години, вече се интересуват от политика, следят участията ми в медиите, задават въпроси. Вярвам, че моят пример сега ще ги направи активни граждани един ден.
Как им обяснявате какво точно работите?
Казвам им, че това, което правя, е за доброто на всички български деца, за техните родители, баби и дядовци. За това да могат след години да останат в България, да не напускат и да не търсят реализация в чужбина. Те от малки са свикнали с моя напрегнат ритъм и с готовия за път куфар. В предишната работа постоянно пътувах из цяла България. Всъщност затова сега срещите с хората са едно от любимите ми задължения, защото винаги съм го правила. Това държи един политик здраво стъпил на земята. Ако не си видял отблизо какво вълнува българите, ако не си до тях, няма как да правиш нужните закони.
Каква е разликата между това да си бизнес дама на висока позиция и народен представител?
Бизнесът е голяма школа. А аз съм се учила от най-добрия – Веселин Марешки. Свидетел съм как изгради веригата от аптеки и бензиностанции, какъв работохолик е. Показа ми как човек трябва да преследва целите си, да мечтае, да не допуска нито за миг варианта, че нещо няма да стане. От него знам, че успехът е възможен, стига да го искаш.
По повод първия Ви въпрос за политиката, мога да кажа, че пък в бизнеса сякаш мъжете са по-добри. Рискуват по-смело, мислят мащабно, визионерски. Жените обаче сме по-търпеливи, изпипваме детайлите, обръщаме внимание и на дребните неща. В бизнеса знаеш, че работиш за просперитета на компанията и за личния си успех, за семейството си. Като народен представител на преден план вече излиза друго – мисълта за това, че всяко твое решение рефлектира върху цялата нация. Мащабът е много по-голям. От друга страна, в бизнеса има някакви правила, дори и при жестока конкуренция. Там важни са качествата ти. Успява по-добрият. Докато в политиката има много удари под кръста, задкулисие, интриги. Не винаги крайният резултат зависи от твоите лични усилия. От огромно значение е също дали си в управлението или си опозиция. В първия случай трябва да изпълниш стриктно предизборните си обещания, ако си почтен. Във втория – трябва да осветяваш нередностите, да бдиш за лобистки опити в ущърб на народа и най-вече да убеждаваш хората, че ако ти си във властта, ще се справиш по-добре. В бизнеса изграждаш доверие в рамките на своя екип, с партньорите и клиентите, а като народен представител – се бориш за подкрепата на цял избирателен район. И двете професии са изключително отговорни. Мисля, че бизнесът ми даде много, за да мога да се справям и в политиката. Всъщност би било много полезно повече такива хора да влизат и в парламента, и в държавните институции. Защото практиката е най-добрият съветник какво трябва да се промени в системата.
Като споменахте за Веселин Марешки, нека Ви попитам какъв тип ръководител е той?
За него винаги бих използвала думата лидер. И то от висока класа. Едно от най-добрите му качества е, че умее да мотивира хората за големи каузи. Силно вярва в правотата на идеите си и преследва целта с голяма енергия. Ще дам веднага за пример битката с картела в горивата. Години наред целият народ страдаше от високите цени. Нито един политик не обелваше и дума за това, камо ли да предприеме действия да го прекрати. Той сам тръгна в тази битка, подкрепен, разбира се, от българите. Показа им колко са ги ограбвали. Доказа, че може да има и успешен бизнес, и доволни клиенти. Свидетел съм как всеки ден хора от цяла България му пишат – там, където има негов обект, му благодарят, а там, където няма – го молят да отвори бензиностанция. Това е трудна и опасна битка, но той не се уплаши. Чувството му за справедливост е силно развито и именно то го води и в бизнеса, и в политиката. Като лидер, винаги е отворен да чуе интересна идея, да спори, за да докаже правотата на неговата, иска работата да се свърши веднага, не утре, не след седмица. Той не е площаден оратор, няма да го видите да държи пламенни речи с изпразнени от съдържание политически шаблони, както правят други. Марешки е човек на делата, на действието. Друго негово качество, което му помага да успява, е, че намира точните хора за екипа си. Винаги търси най-добрите в дадена сфера. Посредствени хора и посредствени резултати при него не минават. Радвам се, че в парламентарната група стана така, че сме повече жени. Има една стара мъдра приказка, че умният мъж – лидер, се обгражда с кадърни жени!
Да, но някои смятат, че няма женско приятелство, че между жени има повече конкуренция, интриги? Как мислите, така ли е?
Мисля, че интриги и празни приказки има там, където няма достатъчно работа. Когато задачите са много, целите са високи, всички в екипа са ангажирани с постигането им. Всеки гледа да се докаже. Ние във ВОЛЯ сме като мускетарите – един за всички, всички за един. Така трябва да е в един истински екип. Това зависи от хората, най-вече от възпитанието им, от семейната среда, от ценностите, с които родителите им са ги закърмили. Е, не мога да кажа, че нямаме търкания, че не спорим. И това се случва. Но е маловажно на фона на голямата цел.
А каква е голямата Ви цел?
Вижте, средната възраст във ВОЛЯ е около 35 – 40 години. Това значи, че повечето сме в силния си житейски период. Избрали сме да останем тук, да създадем семейства и да родим децата си в България. Помагаме и на родителите си. Имаме идеи за промяна на системата. Смятаме, че знаем как и какво да се направи. Стремим се да допринесем и ние за просперитета на страната. Личният успех е нищо на фона на бедни пенсионери, стари болници, мръсни улици и въздух, ширеща се битова престъпност. Няма как да живееш в свой луксозен свят и да не виждаш как съществуват една голяма част от твоите сънародници. И това да не те вълнува. Поне аз не мога да го подмина с лека ръка. Боли ме. И искам да помогна това да се промени. В името на децата – моите и на всички български майки. Нашата голяма цел е богат и щастлив народ! И сме убедени, че е постижима сега, не след още тридесет години преход.
0 Коментара