346 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 01 октомври 2021 Брой 08 2021

Кристина Чочанова: Мечтая за Жулиета, заради чистата любов

Като малка Кристина Чочанова пътува около един час, за да стигне до балетното училище в София. Започва да танцува на 10 години, а първата й учителка е Лиляна Драгулева. Вече 12 години е част от трупата на Софийската опера, където постъпва веднага след завършването си. Кристина има редица награди, между които и Гран При от Международния балетен конкурс “Le chausson d’or” в Париж през 2005 г.

Първата й главна роля е Китри в балета „Дон Кихот“. След това изживява една приказка, влизайки в ролята на Мари от „Лешникотрошачката“. Именно коледната приказка се превръща в любимата й и до днес постановка, защото малко преди премиерата Кристина разбира, че в нея бие още едно сърчице. Балерината е майка на момченце. Първата й роля извън чистата класика е тази на Розата в балета „Танго“ по музика на Пиацола.

Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?

Никога не съм мечтала да танцувам балет и да бъда балерина. Мечтата ми беше да свиря на пиано и много усърдно и сърцато се занимавах. Една съученичка се запали покрай мен да свири на пиано. Придружих я веднъж на неин час, който се провеждаше в балетната зала на едно читалище. Беше зимата, бях с грейка. В залата бяха закачени много балетни картини с позициите на краката и ръцете. Слушайки урокът по пиано, аз се опитвах да изпълнявам позициите от картините. Майката на моята съученичка ме видя и се втурна към мен изумена. Попита ме дали преди това съм виждала тези позиции. Аз отговорих, че никога не съм ги виждала. И тогава ме попита: „Искаш ли и ти да ходиш на балет?“. Аз бях объркана, но казах „да“ от любопитство. Дадоха ми майо и чорапки, влязох в залата и започнах да правя упражненията, които другите балеринки правеха. Получавах похвали и това ме вдъхнови. След урока дойде моментът, в който трябваше да обясня на мама, че искам да са се занимавам с това. Дълго се молих и обяснявах, че искам да пробвам, пък ако не стане, ще забравя за балет.

Мама се обърна и ми каза: „Ти на един крак не можеш да стоиш, пък балет искаш да играеш!“ и се засмя. Искаше да ме предпази… Но аз надделях, явих се на изпит и ме приеха в балетното училище. И така започна всичко, та чак до днес.

Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?

В балетния свят се старая да се уча и вдъхновявам от всички прекрасни и красиви същества около мен. Винаги има какво да научиш или „откраднеш“ от другите. Тук и в чужбина гъмжи от талантливи и невероятни артисти. Извън него… Природата, хората по улицата, птиците, животните, слънцето, луната, звездите и не на последно място семейството ми.

Как се постига съвършенството в балета?

За съвършенство ми е трудно да говоря, защо аз самата съм далеч от него. Иначе – работа, работа, късмет, ужасно много работа и любов.

Коя е ролята-мечта за вас?

Всяко едно излизане на сцената е сбъдната мечта. А когато говорим за роли, може би Жулиета от балета „Ромео и Жулиета“, заради истинската, чиста любов.

Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?

Старая се да не ям. Опитвам се да хапвам нещо малко през час-два, макар и да съм имала периоди, в които умишлено не ям нищо, но от това няма ефект… Храната е здраве и сила, само трябва да слушаме тялото си какво иска и никога да не прекаляваме.

Обичам испанската и италианската кухня, не си позволявам много и често, но когато го правя се наслаждавам. Обичам много плодове и зеленчуци и имам нужда от сладичко поне веднъж на ден.

Как поддържате физическата си форма?

С балет! Нищо не може да се сравни с него, макар в пандемията да ни се наложи да опознаем и алтернативни методи – подходящи упражнения, тичане, скачане на въже и батут. Има ли желание, има и начин.

Как се справяте с балетните травми?

За съжаление травмите са често срещани при нас, макар и да се пазим много. Основното за възстановяването на травма са грижи, мазане с хиляди мазила, лед, почивка и позитивни мисли.

Колко време е необходимо за подготовката на една роля?

Всяка роля изисква различно време за подготовка. Честно казано, огромно влияние има и личният ни житейски опит, който всяка една от нас залага в основата на образите. Дали е приказна любов или болка от невъзможната любов, дали е жертвоготовност или непримиримост, влизане в приказен, вълшебен свят, борба със злото… Месец, два, три … Един спектакъл, втори, трети… Всеки спектакъл надгражда предния! Значи – цял живот!

Страдате ли от сценична треска?

Ако липсва тръпка, значи нещо не е както трябва. С годините сценичната треска придобива различни форми, но я има и тя ме държи в кондиция. Важно е да се научим да я контролираме, а не да се оставяме тя да ни контролира.