Лорета Димитрова – хореограф по български народни танци, е родена през 1970 г. в София. Завършила е ТУ София, датски Колеж по мениджмънт и маркетинг, както и СДК „Българска народна хореография“. Танцьор и солист в ансамблите „Росна Китка“ и „Представителен ансамбъл София“ от 1977 до 2000 г. Основател и хореограф на „Лира Груп Денс Къмпани”, от 2007 г. Майка на две момиченца и собственик на летящо килимче.
Спирка първа: Индия
Сцена
Тази е наистина огромна – с размерите на шест футболни игрища, тя събира над тримилионна публика и хиляди артисти. Изградена е преди дни с доброволен труд буквално от нищото и след края на фестивала ще изчезне безследно, като че никога не е съществувала. И река Ямуна, символ на любовта още от времето на Кришна, ще продължи спокойно да тече през своята широка, равна делта. Сега обаче на това място се е събрал сякаш целият свят. Необятната поляна кипи от хора, музика, разговори и смях. Горе в ложите безкрайни редове от музиканти в бяло настройват странните си, непознати инструменти и от време на време поглеждат към шарената бъркотия в краката си. А там: златисти тайландски божества внимателно се разминават с перуански ловци, внимавайки да не се закачат в копията им, шеметно красиви боси индийки с бадемови очи се усмихват изпод златните украшения на челата си, аржентински тангерос в черно, подхванали през кръста горди дами във фатално червени рокли, разменят шеги със засмяни шопи с китки на калпаците. Огромни групи хора в различни костюми, с различни езици и цветове на кожата, но с едни и същи ведри усмивки на изрисуваните си лица, се движат напред-назад между шатри и ограждения в привиден хаос. Някои репетират, други се хранят, трети медитират… В средата на март светът се е събрал да празнува хармонията и любовта. Това е Световният културен фестивал 2016 в Делхи, Индия.
Предисторията – Берлин
За първи път Лорета Димитрова работи с фондацията „Изкуството да живееш“ по проекта „Берлин 2011”, огромен спектакъл за 30-годишнината на организацията. Тогава Лори е бременна в осмия месец с второто си дете, първото е на година и половина. А предизвикателството е мащабно: около 2000 българи, повечето от които не са професионални танцьори, от над 20 града, трябва да извият хоро на Олимпийския стадион в Берлин. Време за репетиции – пет седмици. След кратко колебание, Лорета и нейният колега и съпруг Ангел Бобев се захващат със задачата. С помощта на танцьорите от „Лира Денс”, които стават водачи на отделните групи, и с вдъхновеното участие на Елица Тодорова, чудото става. След много начертани схеми, обучения, указания, бързи репетиции по паркове и поляни, а после и по бензиностанциите от автобус на автобус, някои направо на стадиона, идва денят на българското участие. Лори гледа представлението онлайн, от вкъщи, тъй като нейният лекар не ѝ е позволил да пътува. До последно тя не вярва, че хорото ще се получи. И греши. Спокойни и целенасочени, хванати за ръце, две хиляди българи в национални носии излизат на стадиона и бързо образуват няколко огромни кръга. В центъра е Елица, която запява „Излел е Дельо Хайдутин”. А после, когато всички са заели местата си в кръговете, гръмва песента ѝ „Вода”. В този момент от небето руква проливен дъжд, а кръговете се люшват в ритъма на барабаните. Две хиляди усмихнати българи започват да танцуват едновременно в пороя, гласът на Елица се носи над трибуните и хорáта се завъртат вихрено под овациите на 30 000-ната публика, която става на крака.
Обратно в Индия
И така, годината е 2016-а. Световният фестивал на културата в Делхи, състоял се по повод 35-годишнината на Фондация „Изкуството да живееш“, събира 3,5 милиона участници от над 150 държави. България е една от 15-те страни, избрани да изнесат представление на сцена. На фестивала присъстват световни лидери и духовни водачи, както и много знаменитости. Сцената, изградена с доброволен труд на площ от 1000 акра в делтата на река Ямуна, е във формата на око с дължина 372 метра. Лорета Димитрова е помолена и този път да бъде хореограф на българската група. Ще бъдат представени шопски танц „Копче“ по музика народна, продуцент „Балканфолк“, хореография Лорета Димитрова, и Дунавско хоро по музика на Дико Илиев, българите ще танцуват и в две общи хореографии. Участниците са около 200 членове на „Изкуството да живееш” от различни градове.
Българското участие е в първия ден на фестивала. Усмихнатият индийски водещ обявява: „Хоро, фром Балгерия!” Над река Ямуна гръмва шопска музика и Лори и четирите специално обучени момичета се понасят в ритъма на ръченицата. А после, веднага след края на шопското „Копче”, прозвучава Дунавското хоро. Четирите големи кръга, построени от българските участници, се завъртат около своите знаменосци. Камерите показват усмихнати лица, шарени китки и проблясващи пендари по костюмите. Знамето се вее и хорото се върти, всички са щастливи, задачата е изпълнена.
И зад сцената
Въпреки всички запитвания до Министерството на културата и други структури, спонсори за участието в световния фестивал така и не се намират. Няма пари дори за пътните разноски на 16 професионални танцьори, които да подсигурят ядрото на българското изпълнение на сцена. България е единствената държава на фестивала без каквото и да било официално представителство. Всички участници са доброволци, които пътуват на собствени разноски. Нито един от тях не е танцувал преди, повечето нямат опит на сцена, не са подготвени за отговорността, която ги очаква. Лорета трябва да координира над 200 души от различни градове, с наети костюми и без никакъв опит, така, че в първия ден на най-мащабния културен фестивал в света те да представят България на огромната открита сцена. Ресурсът, с който Лори разполага, са интернет и ентусиазмът на участниците. Което в крайна сметка успява да проработи, но по самия ръб на провала.
Още от България репетициите са трудни за организиране. Проверката на всички костюми така и не се осъществява по снимки и видео, налага се да бъде направена на място, в Делхи. И едва тогава тук-таме се показват някои чаровни несъотвествия: джапанки вместо цървули, фланелки вместо ризи, везани престилки, вързани директно над модните дънки, погрешно закопчани литаци, руски калпак на главата на български знаменосец… Дреболии, наистина, нищо фатално, особено за непрофесионални доброволци. Но сцената си има изисквания и Лорета винаги се стреми да ги спазва. Обаче участниците някак все не успяват да се съберат на уреченото място и в уречения час за репетиция. Не всички се съобразяват с инструкциите на хореографа, несвикнали с неоспоримия му авторитет, който се спазва в професионалните състави. Лори тича, събира, наставлява, умолява, чака и подрежда, връзва престилки и намества калпаци, обяснява, работи танците по паркове и между пропуснатите официални репетиции. И все хвърля по един поглед на другите танцови групи, стегнати, облечени като един, винаги на място, винаги усмихнати… Българските участници са добронамерени, но неопитни. Те правят, каквото могат, и Дунавското хоро все пак се извива на голямата сцена в Делхи.
Интерлюдия
Лори е свикнала да е онази лошата, строгата, която все тормози хората с вечните си изисквания. Обикновено го прави с усмивка и разбиране. Понякога обаче се ядосва истински. Така е и в танцовата школа, в любителския ансамбъл към нея, при работата с други групи в общи концерти… Да, сцената носи магия, но зад магията стоят много труд и дисциплина, иначе не става. Лори знае това. Знае го още от дете, защото за нея магията е започнала отдавна.
Спирка начална: „Росна китка” – стартова площадка за летящи килимчета
Сцена
80-те години на миналия век, НДК, зала 1. Сценичното осветление грейва с пълна сила. Музиката тръгва: завладяваща, богато оркестрирана, весела и сложна едновременно. От двете страни на сцената, усмихнати и заловени за ръце, се появяват деца. В цветните си български носии, момичетата с големи бели панделки на люшналите се коси, момчетата с калпаци, устремни и засмяни до ушите, те внезапно изпълват сцената с вихреното си присъствие. Редиците са като по конец, във все по-бързия ритъм краката и ръцете се движат в съвършен синхрон, хорáта се извиват в сложни фигури. Децата се носят в танца, а красотата, прецизността и енергията им изцяло завладяват застиналата от възхищение публика. Танцовата сюита преминава като в сън, а финалното „Иха!” и застиналите в поза задъхани, усмихнати деца взривяват залата, която избухва в овации.
Зад сцената
Това е „Росна китка” – първият детски танцов ансамбъл в България, основан още през 1946 г. Това е школата, научила Лорета и още стотици български деца на любов към танца, на пълна дисциплина и отдаване, на колегиалност и амбиция. Ето оттук Лори знае, че танцьорът е с изправен гръб и с усмивка на лицето, винаги на мястото си, че костюмите трябва да са изрядни, а редиците – подравнени. Знае го от почти ежедневните репетиции, от летните лагери, от турнетата и пътуванията, от всичко онова, което е скрито зад сцената. И без което полетът на сцената, няма, просто няма как да се получи.
Спирки текущи: ежедневие по трасето
Сцена
Усмихнати хора от най-различни възрасти идват привечер в залата на „Лира Денс”, за да танцуват български хора след края на работния си ден. Формацията на „Лира” бърза към поредния луксозен ресторант, ангажирана за изненадващо фолклорно изпълнение в нечий сватбен ден. Мъжете на „Лира” се събират на извънредна репетиция – Лорета е решила да направи т. нар. „македонска кула” не от два, а вече от три реда танцьори. Скептични са, не са убедени, че е възможно. Но те и за кулата на два етажа бяха скептични, пък стана. Ансамбълът се е събрал за костюмна репетиция, броят се фиби и аксесоари, калъфите с костюми се отварят за последна проверка, благотворителното представление е на следващия ден. Две красиви като картинки малки момиченца танцуват в слънчев хол. После едното ще свири на цигулка, защото се готви за продукция в Музикалното. Другото, малкото, тананика новата песничка на „Пим-Пам”. Лорета е на компютъра, довършва медиен план, преди да тръгне към залата за вечерна репетиция с „Лира Денс”. Цялата е спокойствие и целенасоченост, всичко е под контрол.
А зад сцената
Нередактирана извадка от Лориния тефтер за произволно избран ден от миналия месец:
„8 ч. изпращане на първи медиа план към клиента, 9 ч. закуска на едното дете, гладене на цяла пералня детски дрехи, по телефона: нови костюми Копче; уъркшоп румънски танци – билети до Тимишоара, как? 11 ч. свирим на цигулка, 12:30 ч. обяд на двете деца и разходка, 14-16 децата спят, заявка на първи медиа план и одобрение от медиите, изпращане на втори медиа план към клиента, 17 ч. следобедна закуска на децата, балет в 18 ч. (ако никой не повърне в следващия час), 20:30 ч. репетиция анс-л, да не забравя гегата и пояс за Дж.”
Завеса
Късно вечерта, репетицията е свършила. Хората от ансамбъла са поприказвали още малко отпред и са се разотишли. От парка се носи среднощен аромат на люляци. Нарамила един касетофон, два забравени литака и гегата от последното участие, изгасила осветлението и проверила бушоните, Лори заключва залата.
А после се качва на летящото си килимче и отлита, тихо и делово. Към следващата мечта за сбъдване.
0 Коментара