Познаваме се отпреди „Вчера” да излезе на екран. Първото ми впечатление от нея беше, че прилича на статуетка от порцелан – толкова крехка и чуплива изглеждаше. Но пък тези нейни очи! В тях има толкова сила, енергия и душа, че могат да разтопят ледове и да отместят планини… Така и стана. Не след дълго тя изигра Дана от незабравимия филм на Владо Даверов и Иван Андонов „Вчера” и се нареди сред най-ярките женски образи в родното кино.
Кръстена е на мъдростта и на баба си, родена – в Смолян, в семейство на майка инженер и баща актьор. Преместват се в Хасково по пътя на актьорлъка, макар че майка й също бързо си намира добра работа там. А в Хасковския драматичен театър малката София си намира пък свое собствено тайно местенце – назад, в едно тъмно ъгълче на балкона, откъдето, затаила дъх, наблюдава репетициите, вдишвайки заедно с въздуха „бацила” на театралното изкуство… Първата си роля на голяма сцена в „Дъщерята на Нора” от Ибсен изиграва на пет. А във ВИТИЗ влиза отраз и веднага става любимка на професор Енчо Халачев.
Тогава, още в първи курс, се случва нещо съдбовно – малката и крехка София, с огромните, изразителни очи, печели ролята на Дана в най-харесвания до днес (и според европейската класация на IMDB) български филм „Вчера”.
„Никога няма да забравя – спомня си Софи, – зимната сесия беше, качвам се по онези – тържествените стълби, отивам, треперейки, на един от първите си изпити и Лили Станишева (малко хора знаят, че тя беше човекът – вечен гръб или рамо до Иван Андонов) – ме спира и ме пита „ Ти студентка ли си?” (явно съм изглеждала съвсем малка още) Да, казвам, студентка съм, първи курс. „Ти, моето момиче, ще трябва да дойдеш с мен на пробни снимки в Киноцентъра. Не се притеснявай, нищо специално с косата си не прави, по-добре ела и почти без грим.” И така се случи. Отидох, попаднах все едно сред ВИТИЗ, защото повечето ми съкурсници бяха там. Вълнувахме се, питахме се кой, какво, за какъв филм става дума, и си заживяхме така, както по-късно стана и във филма – заедно… Тази близост, която се създаде помежду ни, е нещо силно и необяснимо. Случи се магията, случи се този филм и ние сме си като семейство и до днес”.
Въпреки че „Вчера” е първата й кинопродукция, София усеща, че участва в случването на нещо специално и различно. Всеки ден режисьорът Иван Андонов водел „под строй” младежката група да си изгледат проявения суров материал. А отговорността да си партнираш с колоси на българското кино като Коста Цонев, Павел Попандов, Мария Стефанова, Георги Русев била голяма. Но младите на снимачната площадка се чувствали уютно, защото големият Иван Андонов успявал да създаде атмосфера на непосредственост, на взаимно уважение и равнопоставеност между поколенията актьори във филма.
Какво намира в себе си от Дана? „Несъгласието и непримиримостта. По бунтарството. Когато не съм съгласна с нещо в живота, нищо не може да промени мнението ми. Отстоявам го и обичам да доказвам на себе си и на другите, че аз съм права. Всъщност, наречи го инат.”
Като че ли обаче точно поколението на младите актьори от филма „Вчера” беше ощетено от кризата, която се случи в българското кино след 90-а – то почти спря да диша, изчезна. Може би затова всички тръгнаха по света в търсене на себеизява.
„Имаше горчивина, да – помръква Софи. – Най-бързо режеш крилата на един полетял млад човек с фразата „Няма финансиране за театър, няма за кино”. Не искам да драматизирам, но беше страшно. Това беше пълна безотговорност на тогавашните политици. Хората на изкуството бяха ненужни и поставени в ъгъла.”
През 1993 г. младата актриса с изгряла вече звезда и с мечтано от мнозина щатно място в театър „София”, решава да се откаже от всичко и да замине за Германия, за да последва любимия мъж – актьора от Младежкия театър Панчо Чернев.
Питам я вярва ли в голямата любов. „Ние с Панчо се намерихме случайно, като колеги, никога не сме имали големи планове, но имаше плам от първия момент и този плам и до ден-днешен остава. Смятам, че разбирането, желанието човекът до теб също да намери своето поприще, да не му пречиш, да си негова опора – това е много важно нещо, без което партньорствата са кухи.”
Заминава, без да знае грам немски, без планове и надежди да продължи с професията си в чуждата държава. Но само за няколко години тази, на която казвали, че й липсва спортен хъс и характер на победител, успява не просто да се адаптира към различната култура и манталитет, да създаде прекрасно семейство, но и да започне да играе и снима роли на немски език. Германците са й симпатични със своята подреденост, не, не ги счита за студени, както сме свикнали да мислим за тях, просто – казва София, са обрани и сдържани в емоциите си, никога не натоварват другия с проблемите си.
В Германия се ражда дъщеря им Криста – малкото, прекрасно нейно копие, с което София особено се гордее. Криста знае чудесно български, учи сериозно английски и ходи с желание в елитна немска гимназия.
Преди две години малката красавица направи своя кинодебют във филма на австрийския режисьор и продуцент Бернхард Каммел „Нощ в края на лятото”. Изящна и фотогенична, петнайсетгодишната девойка вече е на страниците на Harpers Bazaar България, а преди броени дни получила и покана от престижна немска агенция за актьори и модели… Гледаме снимките, говорим си как майчинството допълва и си давам сметка, че за София ролята на съпруга и майка е истинската и всъщност – нейната любима.
А в киното и актьорската си кариера тя винаги е била особено взискателна към ролите, които приема. Убедена е, че актьорът не трябва да е всеяден. „Ако всички сме по-честни, по-критични към себе си, към избора си, може би ще бъдем и по-щастливи, и по-добри.” Превъплъщенията на София Кузева във филмовите ленти, в които се снима след „Вчера”, са характерни, ярки и винаги забелязвани.
За съжаление, точно нейният първи скок в световното кино не стига до българската публика поради лошо стечение на времето и предубеждения – главната роля на Катя в руско-френската продукция „Изкуството да се живее в Одеса”, в която участват и титаните на съветското кино Алексей Петренко и Олег Табаков. Своята героиня Катя режисьорът Георгий Юнгвалд-Хилкевич търсил дълго из киностудиите в Прага, Полша, къде ли не, но никоя не харесал. Чак когато попаднал на снимка на София – възкликнал: „Ето, това момиче сънувах!”. „Приятно е да бъдеш харесван, но за мен е по-важно как ще те приемат като личност – признава Софи. – Хубостта е целувка, дар Божий, но ако зад нея стои един глупавичък, неемоционален човек – то е страшно. Има немалко такива примери.”
В Германия филмографията на българката София Кузева –Чернев се попълва с нови образи – Ана в „Пет минути” на режисьорката Брита Краузе, с която печели суперлативи; сложната роля на дъщерята в „Дъщерята” – впечатляващ филмов дебют на австрийския автор, режисьор и продуцент Бернхард Каммел; главната роля на Кони в „Нощ в края на лятото” (където играят заедно с дъщеря й Криста) отново на Бернхард Каммел.
Със следващия проект на този интересен автор и експериментатор в киното София е обвързана отсега, още не споделя подробности, но вече усилено чете вариантите за сценарии, защото той разчита на нейното мнение и чувство. За радост на българските зрители, харизматичната актриса се върна и на родния екран – в телевизионния сериал „Къде е Маги?” и не крие, че й е било много приятно да работи и играе на български.
Питам я, а не й ли липсва театърът? Онази магия от детските спомени в Хасковския театър… Липсва й, разбира се, но не и опитите, които е направила на театрална сцена в Германия, защото езикът я спира, все още не се чувства напълно уверена, а не би допуснала компромис в това изкуство. В изкуството въобще.
0 Коментара