Любов за (повече от) двама в Африка

„Не направих това, което се очакваше от мен. Омъжих се за Пап Ндиайе, един сенегалец с невероятно черна кожа, и когато отидох да се запозная със семейството му, не можех и да си представя какво щях да изпитам. Защото в онова пътуване щях да се запозная с другите съпруги и четирите деца, които беше имал с тях, и бебето, което беше заченато в Сенегал няколко месеца след нашата сватба в Мадрид.”

Снимки: архив на Соня Сампайо/изд. Planeta

Въпреки този увод испанката Соня Сампайо, професионална танцьорка и преподавателка по танци, не разказва история в често срещания вариант, в който европейка се озовава в далечна култура, за да опише после драматичното си бягство. Напротив, тя твърди, че отново би преминала през всички (не)очаквани пречки в името на любовта. През всичите петнадесет години, през които са женени, тя продължава да дели съпруга си Пап с двете му жени в Сенегал. Днес, макар и вече разделени, Соня и Пап не само си остават близки приятели, но и още работят заедно. Тя продължава да пътува до Сенегал, а неговото семейство все още смята за свое. В книгата „Принцеса на Африка” (Princesa de Africa, изд. Planeta) Соня разказва историята на една различна любов.

Положителната ти история звучи доста необичайно. Чели сме доста различни истории.

Има ги, разбира се, и злокобните истории за малтретирани жени и страхотни разочарования. А и да не се лъжем – те се продават по-добре. Звучат по-екзотично, а и при тях винаги има усложняващи обстоятелства, които идват от това, че е трудно да се разбере чуждата култура. В моята история също ги има огромните културни различия и аз много съм страдала, но все пак любовта победи. Още в началото всички ми казваха, че историята ми е доста невероятна, а на мен никога не ми се е струвала чак толкова интересна. Когато човек е вътре в нещата, му се струва далеч по-нормално. Но после снимаха и документален филм за нас и оттам тръгна идеята да напиша и книга.

И все пак не е ли разказът ти малко подсладен?

Не. Изживяла съм и споделям в книгата много трудни моменти в емоционален план, имала съм големи интимни конфликти, но винаги съм била способна да сложа на везните всичко това накуп и да премеря плюсовете и минусите. След като отсея негативното, остава много любов. Никога не съм била малтретирана в живота си и не бих го позволила.

Каква беше реакцията на околните, когато разбираха истината за брака ти?

Свикнала съм вече с любопитството на хората, то е съвсем нормално. Но има хора, които риторично ми задават въпроси, без да се опитат да вникнат в това, което им отговарям. Мнозина не са способни да приемат тази напълно различна перспектива и гледат на историята ми с предразсъдъци. Но по тази линия не мога да направя компромис. Това е моята история! Напълно съм наясно, че някои елементи от нея могат дори да наранят чувствителността по отношение на дълго утвърждавани идеи и идеали, но въпреки това живея собствения си живот. Не се чувствам длъжна да се извинявам на никого.

Как успя да промениш отношението на собственото си семейство?

Никога няма да забравя една фраза на брат ми. Въпреки че всички бяха против, той просто отсече: ”Смятам, че трябва да я подкрепим. Това, което трябва да направим, ако нещата тръгнат зле, както всички смятаме, че ще стане, е да помогнем на Соня, когато това се случи.” В онзи момент ми се искаше да го разцелувам. Пап е прекрасен човек, но не се намери никой, дори и от тези, които го познаваха, който да ми каже нещо добро, когато реших да се омъжа за него. Всички около мен ми казваха, че съм луда. Никой не ми пожела късмет. Никой не се зарадва за мен. Дори не се опитаха да фалшифицират една усмивка. Оттогава минаха доста години, но още ми се свива сърцето, като си помисля, че нямаше и един близък човек, който да види хубавата страна тогава. Но семейството ми видя моето израстване и това беше най-добрият начин да бъдат убедени. Развих се и като танцьорка, виждат ни заедно на сцената.

Какво те шокира най-много в Сенегал?

Фразата „влюбен съм” там има съвсем различно съдържание. Браковете в повечето случаи се уреждат от семействата. Младоженецът може да работи в Европа. Баща му се обажда по телефона и му казва „ожених те за съседката”. В повечето случаи младоженците не само че не трябва да присъстват, а дори и след това не е необходимо да подписват нищо. Най-важното е семейството, всичко се крепи на него, за да оживееш. Аз не възприемам тази идея за семейството и съм много независима и доста голяма индивидуалистка. Приемам и споделям техните идеи до една точка. Те винаги са ме уважавали и не са искали от мен да правя някакви саможертви с разбиранията си.

А какво те накара да се влюбиш в Африка?

За първи път се озовах в град Луга през лятото на 1996 г. и изведнъж се почувствах свободна да направя неща, които никога не бях правила. Бях в една вълнуваща страна, попивайки културата и музиката, в която се бях влюбила. Бях млада, целият живот беше пред мен. Тогава една нощ правих любов с един от най-красивите мъже, които някога бях виждала, наелектризиращо изживяване. Това не беше Пап, с него се запознах в Мадрид. Какво повече можех да искам! Този изблик на енергия, това катализиране на егото след едно авантюристично пътуване или бегла сексуална връзка, естествено, не траят вечно, но аз се промених завинаги. Усетих, че съм намерила мястото си.

Как една млада либерална и образована европейка стига до тази ситуация?

Ако погледнем от рационална гледна точка, в началото не приемах тази ситуация. Ако размишлявам в социален и културен план, признавам, че няма да ми е никак лесно да я разбера. Но аз първо се запознах с човека заедно с всичките му обстоятелства. И тогава просто се влюбих! Нищо ново! Не можех вътрешно да го отрека. Реших, че най-смисленото нещо, което мога да направя, е да го приема. Никой не ме е карал насила да правя нищо. За себе си отдавна зная, че от любов мога да надскоча много социални бариери.

Познаваш другите жени на Пап и дори си в приятелски отношения с тях?

Не мога да кажа, че първата ни среща беше приятна, но после нещата се поуталожиха. В моя свят не познавах никого, който да си има и най-малката представа за това какво представлява бракът между един мъж и три жени. Светът на сенегалската жена е изключително мистериозен, пълен с интриги и интимни тайни. Пазят силно личната си емоционалност и не я изразяват или поне аз не разполагам с кода да я дешифрирам. От тяхна страна обаче винаги съм получавала гостоприемност и добро възпитание. Нерядко улавям съучастнически, а понякога и съчувствени погледи.

И все пак ти искала ли си мъжът ти да е само с теб?

Разбира се, голямата фантазия е, че ще имаш мъжа си само за теб, но личният ми опит ми е показал, че фантазиите са доста деструктивни, защото често не ти позволяват да видиш една доста по-богата реалност. А и жените там така са свикнали, на практика имат по няколко майки и баби, защото бащите и дядовците им са имали по няколко жени.

Познаваш ли други истории като твоята?

Имам приятелки с гаджета сенегалци. Толкова са красиви тези мъже! Звучи фриволно, но го изпитах върху себе си. Когато се озовеш в Сенегал, толкова далеч от всичко познато във всекидневната ти рутина, стойностите ти моментално се разклащат, връхлитат те съвсем нови усещания и чувства, отварят се нови врати за различни възприятия. Но много малко от тези връзки издържат на трудните условия. Аз се влюбих в Пап не просто защото е красив, това можеше да си остане флирт. Влюбих се във философията му за живота. Аз имах страхове и съмнения да се покажа в живота, въпреки че реално винаги съм имала повече от него. Той живее със завладяващата убеденост на човек, който вярва безрезервно в мястото си в живота и правото си на щастие. Напълно е убеден, че заслужава да му се случи най-доброто. Подобно излъчване е толкова могъщо, че аз не успях да му устоя.

Кой беше най-трудният момент?

По време на второто ми пътуване до Сенегал имаше моменти, в които си мислех, че не мога повече. Нямаше на кого да се опра. Изведнъж ме връхлетяха страхотна самота и неочаквана несигурност. За миг намразих всичко наоколо, не ми стигаше въздух да дишам, усетих се празна, не исках да бъда там, исках да избягам. Казвах си: откъде накъде трябва да търпя подобно нещо? Забравих, че сама бях стигнала дотам от любов. Обичах Пап и затова бях в тази ситуация – единствено когато успявах да разсъждавам и си го повтарях, успявах да се успокоя. Чак след три месеца, когато се върнах в Мадрид, успях да намеря положителните страни на онова пътуване. Сенегал винаги ще си остане едно голямо противаречие в живота ми, но вече не го чувствам като нещо отрицателно. Изпълва ме с енергия, показва ми колко малко е нужно, за да се чувстваш добре, показва ми, че може да се живее и да се обича по толкова различни начини.

Как реално функционира полигамията?

Никога не бях мислила за полигамията, винаги ми се е струвала нещо напълно далечно от моя живот. А се озовах в мюсюлманска държава, в която това не само че беше напълно нормално, но дори представляваше социален статус. В Сенегал един мъж може да има до четири жени, но не е нещо необичайно да има и повече. Но трябва да информира останалите си жени за намеренията си. Когато има повече от една жена, другите могат да поискат развод, но автоматично губят права над децата си и не могат да се върнат в бащината къща, така че това право е по-скоро само фиктивно. Мъжът е длъжен да се отнася еднакво с всичките си жени, макар че това е невъзможно да се докаже.