Ла Гомера е вторият най-малък от Канарските острови: обикаля се за час-два с кола, но е от най-ефектните бижута на архипелага със своите марсиански пейзажи; с мистичните лаурисилва гори в сърцето си; с долините, стръмните ридове и драматично красивите крайбрежия. В последните години някои от шосетата се разширяват и укрепват, а материалът, който отнемат багерите покрай пътя, разкрива като в учебник по геология невиждани по форми, цвят и структура пластове на стотици хиляди години.
Декор, достоен за „Джурасик парк“
Островът е кацнал сред Атлантика: намира се само на 40 минути с ферибот от пристанището Лос Кристианос на Тенерифе или на 20 минути с витлово самолетче от северното му летище. От забележителните градчета тук са столицата Сан Себастиан, Вайермосо, Вайе Гран Рей, Ермигуа, Плая Сантяго (до което е малкото вътрешно летище на острова).
Ла Гомера е любим на пътешествениците, които търсят спокойствие, непокътната природа и автентично преживяване за своята ваканция. Още по-актуален е сега, когато ковид пандемията ревизира ищаха ни за големи групи и пренаселени хотелски ол инклузив комплекси. Островът има чудесни условия за семеен туризъм, но плажовете на Атлантика на малко места са пясъчни и удобни за къпане. Вълните и теченията са мощни, затова можете да се разхладите в пълнените от прилива басейни, изградени по крайбрежието от черни вулканични камъни.
Уникалните скални образувания като Роке Кано или Лос Органос, богатото разнообразие на птици, риби и влечуги и идеално разработените маршрути за вело и пешеходни туристи се допълват от гостоприемството на местните и някои по-екзотични забавления като дайвинг и наблюдаване на китове и делфини. Ла Гомера често се посещава за еднодневна екскурзия от Тенерифе, а ние за първи път го видяхме от ферибота в обичайната му премяна – похлупен от огромен плътен облак.
Това е сърцето на острова – Националният парк Гарахонай (1487 м надморска височина), който заема една трета от територията му и е обявен за Световно природно наследство на ЮНЕСКО. Тук, както и на още няколко от островите на Макаронезия (общо название за Мадейра, Кабо Верде, Азорите и Канарите), присъстват останки от древните лаврови гори, покривали Южна Европа в далечната епоха на терциера. Скрити под калпака на облаци и мъгли, те задържат влагата и осигуряват чистата питейна вода на острова.
В началото на 90-те години на миналия век именно Ла Гомера е бил в късия списък на локациите за снимките на първия „Джурасик парк“. Скромната му площ от 370 кв. км (едва 20-22 км в диаметър), липсата на големи хотели, които да поемат снимачния екип и тесните криволичещи пътища прехвърлили търсенето към Оаху, Кауаи и Мауи на Хавайския архипелаг. На практика недостатъците станали предимство и била съхранена див(н)ата природа на острова!
Езикът „Силбо“
Второто изключително впечатляващо и оригинално нещо на Ла Гомера, също вписано в ЮНЕСКО, само че в списъка за нематериалната култура, е езикът с подсвиркване „Силбо“, на който гомерците комуникират и досега. Така те предавали съобщенията си през ридовете и дълбоките долини, които са емблематични за пейзажа на острова. Децата в училище учат от малки този уникален местен език и, ако се вслушате в подсвиркването и знаете испански, наистина можете да уловите отделни изсвирени думи – къде е била Кармен снощи или с кого Пепе ще си пие виното довечера. Проблемът е, че със силбо нищо не може да бъде запазено в тайна.
Гомера – последната спирка преди откриването на Америка
Пристанището Сан Себастиян
Когато на 3 август 1492 г. Христофор Колумб тръгва от Палос де ла Фронтера на първата си презокеанска експедиция, той знаел, че ще спре на Канарите. Тогава, през XIV-XV век, островите на сегашната мечтана и достъпна ваканционна дестинация са били на границата на познатия свят и отвъд тях не е било известно какво има! Изследователят разчитал да поднови хранителните запаси и питейната вода, за да осигури своите моряци в плаването към далечни земи. Той вярвал, че Земята е кръгла и че може да достигне пълната със скъпоценни и редки стоки Индия, като плава от Европа само на запад. По това време Колумб вече имал обширни познания за ветровете и теченията в Атлантика, които следял, изучавал и изпитвал по време на престоя си на Мадейра и в Лисабон.
Паметникът на Колумб в Сан Себастиян
Адмиралът, губернатор и вицекрал, както е бил титулуван откривателят в договора, подписан с католическите крале Исабел I Кастилска и Фернандо II Арагонски, трябвало да намери път към несметните богатства на Изтока и да допринесе за славата и разцвета на Кралство Испания след приключването на Реконкистата. Той прави междинна спирка с трите си кораба в най-безопасното от всички канарски пристанища – това на Сан Себастиан, главния град на Ла Гомера. Сърдечното посрещане на жителите на острова и неговият приятен климат направили първото много добро впечатление на мореплавателя.
Днес само можем да гадаем дали една от трите каравели – „Пинта“ – наистина е била повредена или е била само претекст експедицията да остане на котва тук много по-дълго от предвидените 2-3 дни. По косвени сведения някои историци предполагат, че истинската причина за удължения престой на Канарските острови е била романтичната връзка на Колумб с Беатрис де Бобадийя.
Беатрис де Бобадийя
Любовна афера по холивудски
Съдейки по запазен портрет от епохата, Беатрис била хубавица. Произхождала от фамилия, служила от 2-3 поколения на кралското семейство и била кръстена на леля си. Голямата Беатрис – благочестивата маркиза на Моя, покровителствала своята племенница и я представила в кралския двор. С добри обноски и произход, младата красавица станала една от придворните дами на Исабел Кастилска. Тя обаче била пълна противоположност на леля си. Скоро до кралицата стигнали слухове, които я уличавали като любовница на краля.
Решителната и енергична Исабел вече имала едно наум на какво е способна Беатрис. Затова не й дала голям избор: или да бъде заточена в най-отдалечената точка в държавата, или да се прости с живота си. Така бившата придворна дама се оказала в Сан Себастиан и през 1488 година набързо била омъжена за губернатора на Ла Гомера – Ернан Пераса-младши. С този брак кралицата с един куршум гръмнала два заека: хем отдалечила заплахата от семейното ложе, хем дала кралска прошка на Пераса за съучастието му в убийството на капитана конкистадор Хуан Рехон.
Известен с жестокостта си, губернаторът е убит по време на бунт на иначе кротките местни гуанчета (племената, населявали острова преди завладяването му от испанците и запазили обичаите и традициите си досега). Беатрис – на 21 години и с две деца – останала вдовица. Тя заела поста на мъжа си като управител на двата острова Гомера и Йеро от името на малолетния си син. Губернаторката скоро щяла да покаже, че зад миловидната външност се крие алчност и твърдост; щяла да ползва помощта на управителя на Гран Канария Педро де Вера, за да преследва размирните гуанчета и щяла да се прочуе с жестоките репресии спрямо тях, включително и продаването им като роби. Историографът на Канарите Хосе Виера и Клавихо я описва като „рядка жена, която притежава цялата благодат и слабост на пола си, но и жестокостта и упорството на порочен мъж“. Тя била твърда и непредсказуема и несъмнено е оставила кървава следа в историята на Канарските острови.
Църквата „Успение Богородично“, в която Колумб се молел преди експедициите към Новия свят
Скоро доня Беатрис се сдобила с прякора „Ловджийката“ не само заради любовните си завоевания или защото баща й бил страстен ловец. Апетитите й за власт и територии били неутолими и години по-късно щяла да участва пряко в завладяването на Тенерифе, като финансира първата експедиция и подкрепя своя бъдещ втори съпруг Алонсо Фернандес де Луго. Документ в Кралската историческа академия отбелязва, че „Репутацията на втората ослепително красива Бобадийя в испанската история не би могла да бъде по-лоша:
жестока, нимфоманка и алчна.“
Към момента на пристигането на експедицията на Колумб обаче Беатрис била все още отегчена млада вдовица. Тя бързичко омаяла италианския откривател (с когото вероятно се били запознали още на континента) и го добавила в колекцията на завоеванията си. А и Колумб бил в разцвета на силите си: също вдовец, синеок и остроумен, много речовит. Владетелката била искрено впечатлена да се среща с толкова авантюристичен и привлекателен мъж на своето мъничко парче земя. Предполага се, че романсът им продължава около месец. Още един месец след отплаването си от Ла Гомера за Индиите адмиралът достигнал суша – подстъп към откриването на Америките. На раздяла доня Беатрис му дала пръчка захарна тръстика – вероятно първото растение, стигнало до Новия свят със завоевателите.
Експедициите на Колумб по-късно акостирали в пристанището на Сан Себастиан в Ла Гомера още два пъти – през 1493 и 1498 г. Последното му пребиваване било съвсем кратко – преследвайки целите си, красивата „ловджийка“ де Бобадийя вече била омъжена за втори път.
Водата, с която е покръстена Америка
С попътните ветрове, с ремонтираната „Пинта“ и пресни запаси, Колумб прекосява Атлантическия океан и достига до Бахамите на 12 октомври 1492 г. В периода 1492-1504 той осъществява четири изследователски експедиции с благословията на испанската корона, които описва в бордовите си дневници. Оригиналите им не са запазени, но испанският свещеник-доминиканец Бартоломе де Лас Касас прави частично копие, което достига до наши дни и благодарение на което стават известни много детайли от тези разширили географията и преобърнали историята на света плавания.
Ла Гомера сега е популярен като Колумбовия остров (Isla Colombina) заради пребиваването на мореплавателя тук и това можем да проследим през няколко паметника в столицата Сан Себастиан. Градчето е малко и повечето му атракции са съсредоточени на площада (паметник на откривателя в естествен ръст) и главната улица Calle Real. Тук е черквата Nuestra Señora de la Asunción („Успение Богородично“) – сега истински музей на сакралното изкуство, където по традиция Колумб се е молил преди да потегли към Новия свят. Съвсем наблизо е къщата, в която се предполага, че е отсядал морякът. На първото й ниво има експозиция на керамика от племена, населявали Централна Америка, а на второто е галерия, като естествено темата на картините е свързана с Колумб и Ла Гомера. Наблизо са параклисът на патрона на града Сан Себастиан и Сградата на митницата. Местните ми казват, че испанската флотилия се е запасявала с питейна вода от извора във вътрешния й двор. Жителите на острова са много горди от този факт и кладенецът се пази като реликва, а на табела до него пише „С тази вода беше покръстена Америка“.
Може да се снимате пред кулата Торе дел Конде в градския парк, където, според разказите са били тайните срещи на Колумб с губернаторката на Ла Гомера. Компактната кула е единственият запазен фрагмент от укрепленията от епохата на конкистадорите и едва ли е място за романтични срещи, но туристите харесват това предание. Исторически достоверното е, че тук е било убежището на Беатрис де Бобадийя и децата й през 1488 г. по време на поредното въстание на местните жители.
Дали наистина ремонтът на каравелата „Пинта“ е бил толкова сериозен, та да забави началото на първата експедиция на запад към Новия свят с цял месец? Дали откриването на Америка е почакало заради една романтична авантюра? Според историка на Канарите Антонио Румеу де Армас, изследвал живота на владетелката на Гомера и връзката й с Христофор Колумб, „между двамата съществувало безспорно любовно привличане, призвано да изчезне, по волята на съдбата, във водовъртежа на два много различни и превратни житейски пътя“.
0 Коментара