Любовните афери на Фердинанд

Август 1886 година. Княз Александър Батенберг е детрониран. Светкавичните сондажи на родните политически мъже сред Великите сили показват, че за да има България, трябва да има княз. И тримата депутати, избрани от Великото народно събрание – д-р Константин Стоилов, Константин Хаджикалчев и Димитър Греков, са подтиквани непрекъснато от Стамболов да правят, да струват, но княз да намерят.

Мераклии за князе дал Господ.

Най- първи е датският принц Валдемар, който дори е избран от Великото народно събрание. Русия обаче не разрешава на датския крал Християн IX да пусне младия си принц да управлява България. След него е княз Николай Давидович Дадиани Мингрелски, кавказки принц, известен в цяла Русия със страстта си към конете. Канен е и султан Абдул Хамид с дуалистичната идея да има велико българско царство и велика турска империя. Стамболов дори измислил да прекръсти султана на Кубрат, Аспарух, Крум или Асен. И този план пропада, тъй като Русия е пред война с Турция.

Следващият кандидат е румънският крал Карол, който се уплашил, че българите стават болшинство в замисляната държава и ще “потопят” румънците.

Накрая в България се озовава австрийският принц

Фердинанд – навикнал на фриволен живот и красиви жени из локалите на Европа. Не е чудно, че цялото му управление е свързано със сексуални скандали – кога с жени, кога с мъже.

Едва що пристигнал и само 26-годишен, той разбира, че София не е Виена, още по-малко Париж и ще трябва да се откаже от мимолетните си завоевания сред певиците от операта или младите продавачки. Фердинанд е епикуреец, но в София не намира градината на древногръикия философ, на вратата на която би трябвало да пише: „Пътнико, тук ще ти бъде добре, тук висше благо е насладата.“ Какви наслади в един град, който заспива в 22,00 часа и по улиците му вечер е мъртвило?

Фердинанд започва да ухажва придворните дами

и дъщерите на по-първите ни държавни мъже. В този списък се включват Султана Рачо Петрова, Мара Белчева, Надежда, дъщерята на дипломатическия ни агент в Цариград д-р Георги Вълкович, вече омъжена за поручик Върбан Винаров (по-късно генерал), Мара Стамболова, съпруга на военния министър Сава Муткуров и сестра на Стефан Стамболов и други съпруги, най-вече на офицери и депутати. От отклика на плътските княжески щения

зависело дали ще се издигнат и съпрузите им.

За това свидетелства учителят на Фердинанд по български език Добри Ганчев в „Спомени за княжеското време“. Опитите на австрийския принц да се прави на Казанова предизвикват усмивки в консервативното българско общество, а после стават тема на безкрайни клюки.

Първа в редицата на прелъстените се нарежда Султана Рачо Петрова. Мъжът й е началник-щаб на българската армия, любимец на Фердинанд и чест гост на приемите в двореца. След като я вижда, князът е очарован и настоятелно търси среща с нея. При всекидневните си разходки из София той неизменно минавал покрай къщата на началник-щаба, чиято 18-годишна съпруга отваряла балкона. Така започват безконечни, всекидневни разговори и флиртове. На един прием във Военния клуб Фердинанд стои в стая с изглед към танцувалния салон. При него влиза Султана Рачо Петрова, вратата се затваря и двамата остават насаме за около час. Всички танцуващи се въртят около вратата, дано подочуят нещо. Както при истинска изневяра, съпругът разбира последен – дотогава той пие вино и играе карти на долния етаж. Нахлува вътре и заповядва на жена си: “Ставай да вървим!” Впоследствие Фердинанд праща Рачо Петров на дълга командировка в Германия, а те със Султана си остават на спокойствие в София.

През 1893 г. Фердинанд се жени за Мария-Луиза.

Султана Рачо Петрова по женски й обявява война.

Хитруша, интригантка и кокетка, тя открито флиртува с княза. На парад на войската Мария-Луиза пристига с каляската си и минава пред строените войници. Рачо Петров е бесен: “Краката ще счупя на всекиго, който посмее друг път да прекара файтона си през плаца.” Князът, както обикновено, е в Европа. Научил за скандала, той споделя пред приближените си: “Аз на тоз подлец да пусна 6 куршума в главата, пак няма да бъда удовлетворен. А таз курва, тя да оскърбява княгинята, жена ми.”

Отношенията между семейство Петрови и княза охладняват, но само до смъртта на Мария-Луиза. През 1905 г., когато се въоръжава армията, княз Фердинанд и Рачо Петров правят солидни пари от сделки със западни фирми. Комисионите ги събират в Париж. Заради незаконни сделки по-късно Рачо Петров е осъден от първия Държавен съд през 1905 г. френският военен министър им дава прием. На него се гласи да присъства и госпожа Петрова. Официално тя пътува до Виена да си купува дрехи, но незнайно как се озовава чак в Париж. Князът заповядва на ординареца си да намери мъжа й и той да отзове “таз курва”, щото не щял и тук да му трови нервите. Тъй завършва тази любовна история.

Другата голяма страст на Фердинанд е Мара Белчева

Родената в Севлиево красавица пристига в София и става придворна дама на княгиня Клементина. Фердинанд веднага я забелязва. За да спечели благоволението й, през 1888 г. майка му княгиня Клементина под негово давление организира “жива картина”. Присъстват дипломати от държави, признали де факто Фердинанд за български княз. На сцената около бюста на Фердинанд стои майка му, цялата в бял тюл. Отляво три дами в бяло, зелено и червено символизират България – едната е Султана Рачо Петрова. До бюста на Фердинанд пък стои ангел в ослепителна бяла дреха и държи лавров венец – това пък е госпожа Белчева. Граф Амеде дьо Форас, дворцовият маршал, с византийска мантия и царска корона, символизира българското царство. Накрая всички изпяват новия български химн. Картината скоро е наречена “Апотеозът” и започва

карикатурното си шествие из европейските вестници.

Франция и Русия се питат дали с тази картина Фердинанд не декларира, че се готви да се обяви за цар на България?

Съпругът на Мара Белчева, финансистът Христо Белчев, е убит през 1891 г. Вдовицата му остава в двореца. Една вечер в стаята на Мара Белчева нахлува братът на Ана Станчева Дьо Грено с надеждата, че тя ще се хвърли в обятията му. Тук пословицата “което е позволено царю, не е позволено пъдарю” важи в пълна сила. Госпожа Белчева вдига скандал, следват дърпания, насила прегръдки и целувки, заплахи. На сутринта, отвратена от нравите в двореца, тя подава молба за напускане. Фердинанд обаче си спомня за чувствата си към нея и я праща да учи литература в Женева.

Всички интимни завоевания на Фердинанд завършват със скандали

През 1916 г. в Лондон е публикувана книга, в която се казва, че “отрано Клементина разкрила на сина си слабите страни на женския характер и още, че той си спечелил репутацията на непостоянен мъж, но в същото бреме печелещ успехи в любовните афери.”

Стивьн Констант в книгата си “Фердинанд Лисицата” открито заявява, че държавникът е бил бисексуален. Стивън Констант всъщност е Стоян Константинов Данеб, внук на Константин Калчев, който е в делегацията, открила Фердинанд в Ронахеровия театър във Виена, а другият му дядо е Стоян Данев, неколкократен министър-председател на България.

Дали има основания за твърденията си? Граф Густав Калноки, министър на външните работи на Австро-Унгария от 1881 до 1895 г., веднага след като избират Фердинанд за български принц пише: “У него има прекалено много от държанието и маниерите на стара кокотка.” А малко по-надолу го нарича “особен”. Доста недипломатично изказване за един български принц. Няколко месеца по-кьсно английската кралица Виктория, с която Кобургите са роднини, не се колебае да го нарече “женствен”. Съпругата на британския посланик във Виена, лейди Паджет, допълва характеристиките на Фердинанд: “Носи гривни и пудри лицето си. Спи с розова копринена нощница, украсена с валенцианска тантела. Телосложението му е толкова деликатно, а нервите му така чувствителни, че ходи само на женски лекари.”

Скандал из Европа предизвиква връзката на българския княз с Фаденщел – млад и красив мъж. Фердинанд ходи навсякъде с него. След неизменния разрив Фаденщел написва брошура за интимния живот на Фердинанд и я издава в Германия. За да се спаси България от международен скандал, нарочен човек изкупува целия тираж.

През 1894 г. негов фаворит става поручик, останал в историята само с инициала М. Той бил харесан от Фердинанд в един провинциален полк и издигнат за ординарец на княза. Един ден князът го повикал да се яви при него в банята.

Князът бил както майка го е родила

и поканил ординареца си също да се съблече. М. бил лют македонец, тръшнал вратата и напуснал двореца.

Многобройни са и любовните авантюри на Фердинанд при пътуванията му в чужбина. През 1890 г. софийските клюкари с удоволствие разправяли как младият принц прекарал няколко бурни дни и нощи в един виенски хотел с три балерини от операта. При друго пътуване до Карлсбад той хлътнал по австрийката Магда Фукс, довел си я в България и я настанил в двореца “Евксиноград” пред очите на съпругата си. След като се насител на прелестите й, мислел да я направи придворна дама и да я омъжи за някой почтен господин. Офицерите Савов и Пападопов били нейна стража и задоволявали всичките й капризи. По-кьсно Савов става военен министър.

Един ден на закуска в резиденцията тя била посрещната с ледено мълчание от княгинята и офицерите, които й показали, че е нежелана. Вместо да си тръгне австрийката, Фердинанд пратил съпругата си в София, а Савов и Пападопов – в най-затънтените провинциални гарнизони.

Историята със Султана Рачо Петрова има своето любопитно продължение. В годините на Първата световна война Рачо Петров се развежда с нея. Известно време се утешава в прегръдките на г-жа Балукчич в Ка­лофер, после се жени за Елиза Тенарова. През 1922 г. Султана Рачо Петрова се среща с Фердинанд в Карлсбад (Карлови вари). В своите спомени тя го описва твърде ласка­во, като на няколко пъти набляга на израза “голям княз за малък на­род”. Очевидно е, че старата любов ръжда не хваща. През 1922 г., когато Рачо Петров е арестуван като един от виновнииите за националната катастрофа, тя пи­ше писмо до Борис III да й помогне да се грижи за него, тъй като Елиза не правела това. Тогава тя току-що е завършила първия том на спо­мените си. Скоро пише друго пис­мо до царя – да я прати аташе в Париж, тъй като участвала в мно­го от събитията, познавала и съв­ременните политически мъже.

След следването в Женева Мара Белчева се връща в София. Тя има дълга и красива връзка с Пенчо Славейков от 1903 г. до смъртта му през 1914 г. Умира през 1937 го­дина.